Ларш Кеплер
Пясъчния човек (182)

181

Линейката откарва Сага Бауер в болница „Дандерид“, където тя е прегледана и настанена. Лежи известно време в стаята си, но напуска болницата с такси, преди да е получила каквото и да е лечение.

И ето че сега тя куцука по коридора на Каролинската болница, където хеликоптерът беше отвел Рейдар Фрост и сина му Микаел. Дрехите й са мръсни и влажни, лицето й е изцапано с кръв и единственото, което чува с дясното си ухо, е силно бучене.

Рейдар и синът му са в стая 12 на Спешното отделение. Тя отваря вратата и вижда писателя, изпънат на болничното легло. Микаел стои до него и отказва да пусне ръката на баща си.

Рейдар повтаря на медицинската сестра, че трябва да види дъщеря си. В мига, в който зърва Сага, млъква.

Сестрата взема чисти компреси от количката и ги подава на Сага. После само посочва към челото й, където почернялата рана над веждата й се е отворила и отново кърви.

— Аз съм полицай — казва Сага и започва да опипва джобовете си за служебната си карта.

— Имате нужда от лекарска помощ — казва сестрата, но Сага я прекъсва и настоява и тримата да бъдат заведени в стаята на Фелисия Колер-Фрост в Инфекциозното отделение.

— Трябва да я видим! — натъртва накрая тя.

Медицинската сестра се обажда на когото трябва, получава разрешение и подкарва леглото с колелца на Рейдар към асансьора.

Колелцата проскърцват върху линолеума на пода.

Сага тръгва след количката и усеща, че не може да сдържи сълзите си.

Рейдар лежи със затворени очи, а Микаел крачи до него, все така отказващ да пусне ръката на баща си.

На етажа на инфекциозното ги посреща друга медицинска сестра и ги насочва към стая с приглушено осветление. Единственият звук наоколо идва от мониторите.

На леглото лежи изключително слаба жена. Дългата й черна коса е разстлана по възглавницата. Очите й са затворени, малките й ръце са отпуснати от двете страни на тялото.

Дишането й е повърхностно, лицето й е покрито с капчици пот.

— Фелисия! — прошепва Рейдар и се опитва да я докосне с ръка.

Микаел се навежда над сестра си и й прошепва с усмивка нещо.

Сага стои зад тях и не може да откъсне очи от Фелисия — пленницата, изтръгната от ръцете на мрака.