Ларш Кеплер
Пясъчния човек (183)

Епилог

Два дена по-късно Сага Бауер крачи през парка към щаба на Националната служба за сигурност. Сред обсипаните със сняг дървета и храсти пеят птички.

Косата й пак е започнала да расте. Има дванайсет фини шева на слепоочието си и пет през лявата вежда.

Вчера й се беше обадил шефът й Вернер Санден и й беше заповядал в осем часа днес да се яви в кабинета му, за да получи Медала на честта към Службата за сигурност. Церемонията й изглежда малко не на място. В имението Рокста бяха загинали трима души, а тялото на Юрек Валтер беше отнесено от течението дълбоко под леда, покриващ реката.

Преди да я изпишат от болницата, тя беше успяла да се отбие и при Юна Лина. Той търпеливо беше отговорил на всичките й въпроси и й беше обяснил защо Юрек и брат му са извършили всички онези зверства.

Вадим Леванов бил избягал от Ленинск заедно с двамата си синове Игор и Роман след катастрофалния инцидент от 1960 година, когато подготвената от съветските инженери междуконтинентална ракета избухнала още на площадката за изстрелване. Стигнал до Швеция, където получил разрешение за работа, и бил изпратен в каменоломната в Ротебро. Там бил настанен в една от работническите бараки за имигранти. Децата му живеели тайно с него. Вечер той им преподавал уроци, а през деня ги държал скрити с надеждата, че някой ден ще получи шведско гражданство и ще започне нов живот заедно със синовете си.

На това място Юна бе поискал чаша вода и когато Сага се беше привела, за да му помогне да пие, усети, че той трепери така, сякаш замръзва, въпреки че от тялото му се излъчва топлина.

Сага беше споделила с него разказа на Рейдар за това как се е запознал с близнаците. Момчетата показали на Рейдар тайно място за влизане в кариерата и тримата започнали да играят по големите купчини пресят пясък. Една вечер обаче Рейдар бил заловен от един от бригадирите. Бил толкова уплашен да не го накажат, че стоварил цялата вина върху по-големите момчета и посочил къщата им.

Комисията за защита на децата автоматично извела близнаците оттам и тъй като те не фигурирали в нито един шведски регистър, случаят бил прехвърлен на Отдела за чужденците.

Юна беше разказал на Сага, че братът на Юрек бил болен от пневмония и се намирал още в болница, когато самият Юрек бил екстрадиран в Казахстан. И тъй като там той нямал никакви близки, бил изпратен моментално в детски дом в Павлодар.

От тринайсетгодишна възраст Юрек работел на корабите по река Иртиш, а по време на размириците след смъртта на Сталин бил отведен насилствено от група чеченски бунтовници. Те закарали вече петнайсетгодишното момче в едно предградие на Грозни и там го превърнали във войник.

— Братята били изпратени в различни държави — беше изрекъл тихо Юна.

— Това е истинска лудост! — бе прошепнала Сага.

В онези години Швеция нямала почти никакъв опит с имигрантите и не разполагала с никакви ефективни методи и средства за работа с тях. Допускали се множество грешки и една от тях била, че веднага, след като оздравял, братът близнак на Юрек бил изпратен в Русия. Завършил в Детски дом 67 в Кузмински район на югоизточна Москва и в резултат на заболяването му бил отписан като умствено изоставащ и психически болен. Когато след години воюване Юрек напуснал Чечня и успял да издири брат си, той вече бил прехвърлен за постоянно в психиатрия и бил пълна развалина.

Сага е толкова потънала в мислите си за братята близнаци, че изобщо не забелязва Корин Мейеро, когато стига до входа на сградата. Двете едва не се сблъскват. Косата на Корин е вдигната на опашка, облечена е с черно манто и ботуши с висок ток. И за първи път през живота си Сага си дава сметка за начина, по който е облечена. Може би е трябвало да избере нещо по-различно от обичайните си дънки и дебела канадка.

— Много впечатляващо! — възкликва усмихнато Корин и топло я прегръща.

 

 

Сага и Корин излизат заедно от асансьора и тръгват рамо до рамо по коридора, водещ към кабинета на началника им. Вътре ги чакат Натан Полок, Карлос Елиасон и Вернер Санден. На масата се вижда бутилка „Тетанже“^[1] и пет чаши за шампанско.

Вратата се затваря и Сага се ръкува с тримата мъже.

— Нека започнем с минута мълчание в памет на нашия колега Самуел Мендел, неговото семейство и останалите жертви — казва Карлос.

Сага свежда глава, но има проблеми със задържането на погледа си. Пред себе си вижда първите снимки от полицейската операция в индустриалния комплекс, където е разположена старата тухлена фабрика. С наближаването на сутринта станало ясно, че нито една от жертвите не е жива. Криминолозите започнали да поставят табели с номера в кишата над четиринайсетте гроба. Синовете на Самуел Мендел били открити завързани заедно в една шахта, покрити с парче ламарина. Останките на Ребека се намирали на десет метра от тях, в бидон с пластмасова тръбичка за въздух.

Шумът в ушите на Сага заглушава гласовете на присъстващите в стаята. Тя затваря очи и се опитва да осмисли наученото.

Травматизираните близнаци успели да стигнат до Полша, където Роман убил един човек, взел паспорта му и се превърнал в Юрек Валтер. Заедно се качили на ферибота за Истад, Швеция, откъдето потеглили навътре в страната.

Вече мъже на средна възраст, братята се върнали на мястото, където били откъснати от баща им — барака 4 на имигрантските общежития в кариерата край Ротебро.

Баща им бил прекарал десетилетия в опити да издири синовете си, но не можел да отиде лично в Русия, защото знаел, че ще бъде изпратен моментално в Гулаг. Бил написал стотици писма с надеждата да открие децата си и ги чакал да се завърнат, но само една година преди братята да пристигнат в Швеция, старецът се предал и се обесил.

Когато научил за самоубийството на баща си, Юрек изгубил и малкото, останало от душата му.

— И тогава започнал да затваря кръга на своето кърваво отмъщение — беше казал Юна.

Всеки, допринесъл за разделянето на семейството му, трябвало да бъде сполетян от същата съдба. Юрек отнемал децата на тези хора, внуците и съпругите им, сестрата и братята им. Целта била виновните да останат сами така, както техният баща бил оставен сам в каменоломната. Те трябвало да чакат и се надяват година след година. Едва след като се самоубият, на случайно останал жив техен роднина било позволявано да се върне у дома.

Точно затова близнаците не убивали жертвите си. Защото Юрек искал да накаже не онези, които погребвал или затварял, а останалите след тях. Пленниците били напъхвани в ковчези или бидони с тръбички за въздух. Повечето от тях умирали само след няколко дена, но шепа оцелели с години.

Труповете, открити в гората Лил-Ян и в района на индустриалния комплекс в Албано, хвърлят жестока светлина върху страховитото отмъщение на Юрек Валтер. Той е следвал своя безмилостна логика и точно затова изборът му на жертви не е пасвал на нито един от моделите на останалите серийни убийци.

На полицията щеше да й отнеме време, докато избистри всички детайли, но вече ставаше ясно каква е връзката между отделните жертви. Освен Рейдар Фрост, който е издал съществуването на момчетата на онзи бригадир в кариерата, близнаците включили в отмъщението си и отговорните за съдбата на семейството им от Комисията за защита на децата и Отдела за чужденците.

Сага се сеща за Йереми Магнусон, който е бил съвсем млад, когато от Отдела за чужденците са му възложили случая на близнаците. Юрек беше отнел съпругата му, сина му, внука му и накрая дъщеря му Агнета. Когато Йереми се беше обесил в ловната си хижа, Юрек бе отишъл да извади Агнета от гроба, където я бил заровил жива.

Едва сега Сага си дава сметка, че Юрек действително е имал за цел да извади жената оттам така, както беше казал на Юна. Беше отворил ковчега и бе приседнал край гроба, за да наблюдава отчаяните й опити да се измъкне оттам. В неговото съзнание тя е била негово копие — дете, обречено да се върне при нищото.

Юна бе обяснил, че братът на Юрек бил толкова съсипан психически, че избрал да остане да живее сред вещите на баща си в изоставените къщурки в кариерата. Правел всичко, което му казвал Юрек, научил се да борави с приспивателни и помагал на брат си да отвлича набелязаните жертви, а после надзиравал гробовете. Убежището, което баща им бил построил в очакване на ядрена война, започнало да им служи като вид предварителен арест, преди жертвите да бъдат заровени в гробове.

Началникът на Сага нарушава пръв мълчанието и я изважда от тежките мисли, като почуква по една от чашите за шампанско. Вади тържествено от сейфа си синя кутия, отваря я и измъква оттам златен медал. Звезда, обгърната от венец, висяща на панделка в синьо и жълто.

Сага Бауер усеща как сърцето й най-неочаквано се разтуптява, когато чува Вернер да казва, че тя е показала забележителен кураж, храброст и интелигентност при изпълнение на мисията си. Очите на Карлос се навлажняват, Натан й се усмихва със сериозно изражение в очите.

Тя прави крачка напред и Вернер поставя медала на гърдите й.

Корин пляска с ръце и се усмихва. Карлос отваря шампанското и изстрелва тапата към тавана. Някой вдига тост и после Сага получава поздравите на присъстващите.

— Какво ще правиш сега? — пита я Полок.

— Засега съм в болнични, но после… не знам — отговаря тя.

Но си знае, че по никакъв начин не би издържала да стои дни наред в прашния си апартамент с повехналите цветя, със спомените си и чувството за вина.

— Сага Бауер, ти извърши велик подвиг за своята страна! — отбелязва Вернер Санден, след което добавя, че за съжаление ще се наложи да върне медала й в сейфа, тъй като целият случай е строго секретен и изтрит от всички публични регистри.

С тези думи взема внимателно медала от гърдите на Сага, поставя го в кутията му и го заключва обратно в сейфа.

 

 

Слънчевите лъчи едва пробиват мъглата, когато Сага Бауер излиза от станцията на метрото.

След като бяха арестували Юрек, Самуел Мендел и Юна Лина се бяха озовали в списъка му за отмъщение. Брат му беше успял да хване семейството на Самуел и вече стеснявал кръга около Сума и Луми, когато те загинали в катастрофа.

Микаел и Фелисия били държани в капсулата. Може би Юрек така и не разполагал с възможността да се разпореди къде да бъдат погребани. Остава неясно защо братът и сестрата са държани в плен през всичките години, в които Юрек се намирал в килията си в строго охраняваното психиатрично отделение. Брат му им давал дребни огризки и следял те да не избягат. Може би просто е чакал заповедите на Юрек. Както обикновено.

Вероятно Юрек не е успял да предвиди колко строга ще бъде присъдата му от Апелативния съд — доживотна присъда без никаква връзка с външния свят.

Годините минавали, но Юрек чакал своя звезден миг и за целта си съставил план. Очевидно и двамата братя се опитвали да стигнат до някакво разрешение на проблема и точно тогава Сусан Йелм решила да предаде на пациента си писмо от някакъв адвокат. Невъзможно е да се разбере какво точно е гласяло шифрованото писмо, но доказателствата подсказват, че братът на Юрек го е уведомил как да се свърже с него, като едновременно с това му докладвал за положението на Юна Лина и на двамата живи пленници.

Юрек нямал търпение да излезе, затова решил да създаде съответната обстановка, като направи опит да изпрати писмо на адреса на пощенската кутия, даден му от брат му.

Успял да състави писмото така, че да изглежда като молба за правна помощ. А всъщност то било заповед за освобождаването на Микаел. Юрек много добре знаел, че новината ще стигне бързо до Юна Лина и че полицията ще го ангажира да намери Фелисия. На този етап все още нямал представа каква форма точно ще приеме тази мисия, но бил сигурен в едно — че тя ще му осигури пробива, който така дълго чакал.

И тъй като никой не дошъл, за да се опитва да го убеждава да каже къде се намира момичето, той заподозрял, че един от новите пациенти в отделението е полицай под прикритие. Когато Сага се беше опитала да спаси Берни Ларшон, той вече със сигурност знаел, че полицаят е тя.

Едновременно с това Юрек наблюдавал изкъсо младия лекар Андерш Рьон как злоупотребява с властта си и как се наслаждава на ненаказуемостта си в отделението. Когато забелязал, че докторът се е прехласнал по Сага, той вече знаел как да осъществи така жадуваното си бягство. Единственото, което било необходимо, било да подмами докторчето в килията на Сага — заедно с ключовете и пропуските му, разбира се. Знаел, че Андерш Рьон по никакъв начин няма да устои на тази спяща красавица. След това прекарал няколко нощи в мокрене на тоалетна хартия и оставянето й да изсъхне върху лицето му, за да създаде глава, а чрез нея и илюзията, че спи в леглото си.

 

 

Студеният вятър брули лицето й, но Сага спира пред пекарната на улицата. Спомня си как Юна я беше предупредил, че Юрек лъже всички около себе си — слуша внимателно, навързва всички научени за противника подробности, използва ги за собствена изгода и смесва истини с лъжи, за да направи лъжите още по-убедителни.

Сага се обръща и тръгва през площад „Мария“.

Не беше искала да убие майка си. Сигурна е в това. Не беше станало нарочно.

Крачи бавно и мисли за баща си, Ларш-Ерик Бауер. Кардиолог в болницата „Санкт Йоран“. Не беше говорила с него от тринайсетгодишна възраст. Въпреки това Юрек Валтер я беше накарал да си припомни как той я люлееше на люлката в дома на баба й и дядо й, когато беше малка. Преди болестта на мама.

Студени тръпки пропълзяват по врата и ръцете й.

Край нея минава мъж, дърпащ шейна с малко момиченце.

Юрек беше лъгал всички за всичко. От къде на къде тогава да му вярва, че точно на нея е казал истината?!

 

 

Сага присяда на заснежената пейка в парка, вади телефона от джоба си и се обажда на Иглата.

— Нилс Олен, Съдебна патология — представя се както винаги той.

— Здравей! Пак те безпокои Сага Бауер — отвръща тя. — Бих искала да…

— Трупът от катастрофата в тунела вече е идентифициран — прекъсва я нетърпеливо Иглата. — Казва се Андерш Рьон.

Следва кратко мълчание.

— Не това исках да питам — изрича накрая тя.

— А какво?

Сага отправя поглед към снега, вихрещ се около статуята на Тор, вдигнал чука си срещу Змията на Мидгард. И се чува да пита в телефона:

— Колко таблетки „Кодеин Меда“ са необходими, за да убиеш човек?

— Дете или възрастен? — пита веднага Иглата. Не изглежда ни най-малко изненадан.

— Възрастен — отговаря Сага и преглъща мъчително.

После чува как Иглата си поема дълбоко въздух през носа и нащраква нещо на клавиатурата си. Накрая изрича:

— Зависи от килограмите на човека и степента на привикване към болкоуспокояващи, но смятам, че трийсет и пет — четирийсет и пет таблетки са напълно достатъчни като фатална доза.

— Четирийсет и пет ли? — втрещява се Сага. — Но ако жената е получила само тринайсет, това би ли я убило? Би ли могла да умре от тринайсет таблетки „Кодеин“?

— Малко вероятно — отговаря Иглата. — Просто ще заспи и ще се събуди със…

— Божичко! Тя е взела останалите сама! — прошепва тихо Сага.

И усеща как от очите й бликват сълзи на облекчение. Юрек наистина се беше оказал лъжец! Подлец, съсипващ хората с лъжите си!

През целия си живот тя беше мразила баща си, защото ги беше напуснал. Беше го мразила, че никога не се прибра у дома. Беше го мразила, че бе оставил майка й да умре. Крайно време е да научи истината! Няма друг начин.

Набира номера на оператора и моли да бъде свързана с Ларш-Ерик Бауер в Енсхеде.

Тръгва бавно през площада и чака някой от другата страна да вдигне.

— Говорите с Пелерина! — изрича внезапно жизнерадостен детски глас.

Сага си глътва езика и затваря, без да е успяла да каже каквото и да било.

Вдига глава и се заглежда в бялото небе над църквата „Санкт Паул“.

— Господи! — промърморва под нос и пак набира номера. Изчаква в снега и след малко за втори път чува детския глас.

— Здравей, Пелерина! — изрича този път Сага. — Бих искала да говоря с Ларш-Ерик, моля!

— За кого да му предам, госпожице? — пита учтиво момиченцето.

— Казвам се Сага — прошепва тя.

— О! И аз имам голяма сестра на име Сага, но никога не съм я виждала! — възкликва Пелерина.

Сага онемява. В гърлото й се образува голяма буца. Чува как Пелерина предава телефона на някого и казва, че го търси Сага.

— Говорите с Ларш-Ерик — изрича след малко един до болка познат глас.

Сага си поема дълбоко дъх. Твърде късно е за каквото и да било освен истината.

— Тате… аз съм. Трябва да те питам… когато мама умря, вие… вие двамата бяхте ли женени?

— Не — отговаря моментално той. — Бяхме се развели две години по-рано, когато ти беше на пет. Тя ми забрани да те виждам. Имах адвокат, който се беше заел да ми помогне, но… — Не довършва и млъква.

Сага затваря очи и се опитва да спре треперенето на тялото си. Накрая промълвява:

— А мама твърдеше, че си ни изоставил. Казваше, че не можеш да се справиш с болестта й и че не искаш да имаш нищо общо с мен!

— Тя беше болна. Психически болна. Биполярно разстройство и… Съжалявам, че трябваше да преживееш всичко това!

— През онази нощ ти се обадих — казва Сага.

— Да — потвърждава с въздишка баща й. — Майка ти непрекъснато те караше да ми се обаждаш. И тя ми звънеше, често по трийсетина пъти на нощ. А може би и повече.

— Това не го знаех.

— Къде си сега? Кажи ми къде си! Веднага ще дойда да те взема!

— Благодаря, тате, но… не точно сега.

— Моля те, ела! — изрича тихо той. — Когато… когато си готова!

— Ще се обадя.

— Моля те, Сага, моля те, направи го! Ще те чакам!

Тя затваря.

Излиза на улица „Хорнс“ и спира едно такси.

 

 

Сага се намира във фоайето на Каролинската болница. Юна Лина вече не е в Интензивното, преместен е в по-малка стая. Докато върви към асансьорите, тя си спомня изражението на инспектора след смъртта на Диса.

Единственото, за което той я беше помолил при последното й посещение при него, беше да намерят трупа на Юрек Валтер и да му позволят да го види с очите си.

Тя е сигурна, че е убила Юрек. Но сега е принудена да съобщи на Юна, че макар изпратените от Карлос Елиасон водолази да се бяха гмуркали дни наред и на различни места в онази река, претърсвайки обстойно всяко ъгълче под леда, пак не бяха открили тялото.

Вратата на стаята на Юна на осмия етаж е леко открехната. Сага спира в коридора, когато дочува откъм стаята женски глас да казва, че ще му донесе термично одеяло.

Миг по-късно оттам излиза усмихната медицинска сестра, но внезапно спира, обръща се и подвиква към болния:

— Имате много необичайни очи, Юна!

Сага притваря за момент горящите си клепачи и се насочва към стаята.

Почуква на открехнатата врата, влиза и се заковава насред петното слънчева светлина, нахлуваща през мръсния прозорец.

Леглото на Юна Лина е празно. Иглата на системата се поклаща до стойката с капчици кръв по върха. Тръбичката все още се люлее във въздуха. На пода се вижда счупен ръчен часовник, но в стаята няма никой.

 

 

Пет дена по-късно полицията пуска за издирване своя колега.

Инспектор Юна Лина е изчезнал.

След шест месеца търсенето е прекратено. Единственият човек, който не спира да го издирва, е Сага Бауер.

Защото знае, че той не е мъртъв.