Ларш Кеплер
Пясъчния човек (64)

63

Върху бялата дървена лавица в наетия апартамент е поставена снимка на семейство в басейн. Носът на бащата е почервенял от слънцето, двете деца се смеят, вдигнали гордо надуваемите си крокодилчета.

— Времето ни е крайно ограничено — отбелязва Натан Полок.

— В най-лошия случай Фелисия вече е изоставена — промърморва Юна, неспособен да скрие тревогата в гласа си.

— Какво искаш да кажеш? — поглежда го Сага.

— Едно от възможните обяснения за бягството на Микаел е, че съучастникът на Юрек е или болен, или…

— Може да е пукнал или просто да е духнал нанякъде — допълва Карлос.

— Божичко, няма да успеем да се справим навреме! — прошепва Сага.

— Налага се! — ободрява всички Карлос.

— Ако Фелисия е лишена от достъп до вода, ние сме напълно безсилни да й помогнем — днес или утре ще умре — казва Полок. — Ако е толкова болна, колкото е Микаел, ще издържи не повече от седмица, но това поне ни дава известен шанс. Макар и минимален.

— Ако е лишена единствено от храна, разполагаме с поне три-четири седмици — добавя Вернер.

— Нямаме нищо, върху което да стъпим, за да градим хипотезите си — казва Юна. — Нямаме представа дали съучастникът я третира както преди, или вече я е заровил жива. Единственото, което знаем, е, че когато Микаел е избягал, тя е била все още жива.

— Не издържам вече! — провиква се внезапно Карлос и скача на крака. — Очите ми се насълзяват само като си помисля…

— Нямаме време са сълзи — срязва го Вернер.

— Просто се опитвам да кажа, че…

— Да, знам. И аз се чувствам по същия начин — повишава глас началникът на Службата за сигурност. — Но само след час Комисията за управление на затворите ще свика извънредно заседание, за да вземе официално решение за прехвърляне на пациенти в строго охраняваното психиатрично отделение в Льовенстрьомската болница, така че…

— А аз дори нямам представа какво се очаква от мен там! — обажда се Сага.

— Дотогава новата ти самоличност ще е влязла в системата — казва шефът й. — Медицинският доклад ще бъде завършен, както и докладът на съдебния психиатър. Присъдата на Районния съд на Упсала ще бъде вписана в базата данни на Националната съдебна администрация, временният ти трансфер в болница „Карсуден“ — организиран.

— Значи да не губим време! — отбелязва Натан Полок.

— Но Сага иска да знае в какво се състои мисията й! — напомня им Юна.

— Да, моля! — кимва тя. — Твърде трудно ми е да… Искам да кажа… как да имам мнение за нещата, които обсъждате, когато дори не знам какво се очаква от мен!

— Все още можем да отменим операцията — подхвърля Вернер.

— Не, нямам предвид това. Наясно съм, че ще трябва сама да се грижа за себе си — отвръща Сага.

— Още през първия ден от престоя ти там трябва да поставиш в дневната стая миниатюрен микрофон с предавател — казва Вернер.

— Звучи доста рисковано.

— Няма никакъв начин ние да го направим вместо теб — намесва се Юна. — Както и да го организираме, ако ще с фалшив ремонт на вентилационната система или нещо от този род, пак ще бъде подозрително в комбинация с пристигането на нови пациенти!

— И тогава всичко ще приключи за ден — промърморва Сага.

— Всички охранителни камери в бункера са свързани към отделна контролна зала, в която ни е напълно невъзможно да проникнем — пояснява Натан Полок.

— Да не би да искате да кажете, че нашите хора не могат да…

— Сага, това там не е безжична компютърна мрежа! Представлява затворена система от кабели, вградени в бетонни стени! Във времевата рамка, с която разполагаме, няма как да си осигурим достъп до нея!

— Разбирам — кимва бавно тя.

— Налага се да го накараш да говори — казва Полок и й подава миниатюрна пластмасова кутийка. Вътре е микрофонът.

— Да го внеса тайно, така ли?

— Няма как. Ще ти бъдат претърсени всички телесни отвърстия — промърморва Вернер и се покашля.

— Трябва да го погълнеш, а после да го повърнеш, преди да е стигнал до дванадесетопръстника ти, и ако е необходимо, пак да го погълнеш — пояснява делово Натан Полок.

— Но никога не го оставяй в тялото си за повече от четири часа — допълва Вернер Санден.

— И продължавам да го правя, докато не разполагам с удобна възможност да го поставя в общата стая — завършва Сага и кимва.

— Ще позиционираме наблизо постоянен екип в микробус, който ще слуша всички разговори в реално време — пояснява Полок.

— Ясно. Това го схванах — махва с ръка Сага. — Обаче как онази присъда от Районния съд, всичките ви психиатрични оценки и…

— Имаме нужда от тях, защото…

— Нека довърша, моля! — прекъсва го тя. — Ще разполагам с подходящата самоличност, ще бъда на правилното място и ще сложа подслушвателното устройство, но…

Млъква, плъзва стоманения си поглед към всеки един от четиримата мъже в стаята и накрая отсича:

— Но от къде на къде Юрек Валтер ще сподели с мен каквото и да било, а?!