Ларш Кеплер
Пясъчния човек (171)

170

Сага стои облегната на кухненската маса, отпива блажено от силното кафе и плъзга разсеяно поглед по отражението на свещта в двупластовото стъкло на прозореца.

Юна Лина е много зле, мисли си тя. Дори не я разбра, когато му съобщи, че Юрек Валтер е мъртъв. Все повтаряше, че Юрек се е запътил да отвлече повторно Микаел.

Сага усеща тежестта на своя глок 17 в раменния си кобур, отдръпва се от прозореца и се заслушва в звуците на голямата къща.

И изведнъж нещо я кара да застане нащрек.

Прави няколко крачки към вратата и спира. Като че ли дочува някакво съвсем леко стържене на метал.

Би могло да бъде всичко. Незалостени кепенци, разлюлени от вятъра. Клон, удрящ се в някой прозорец.

Отпива нова глътка кафе. Поглежда колко е часът, вади телефона си и се обажда на Иглата.

— Нилс Олен, Криминологична лаборатория — отговаря той след две позвънявания.

— Здравей! Обажда се Сага Бауер — представя се тя.

— О, добро утро и на теб!

Силен порив студен въздух минава през краката на Сага. Тя се отдръпва и застава с гръб към стената.

— Видя ли вече трупа от тунела Сьодерледен? — пита направо.

Пламъкът на свещта се люшва.

— Да, току-що. Измъкнаха ме от леглото заради него.

Сага вижда как пламъкът на свещта пак се раздвижва и чува носовия глас на Иглата да отеква в залата за аутопсии.

— Тялото е претърпяло сериозни обгаряния. Цялото е напукано, на практика овъглено. Огънят го е сбръчкал значително. Главата липсва, както и двата…

— Но успя ли вече да го идентифицираш?

— Сага, тук съм едва от четвърт час, а знаеш, че ще минат няколко дена, докато успея да го идентифицирам със сигурност!

— Разбирам. Но просто се чудех…

— Единственото, което мога да кажа на този етап, е, че мъжът е бил приблизително двайсет и пет годишен и…

— Значи не е Юрек Валтер, така ли? — възкликва Сага.

— Юрек Валтер ли? — Ред е на Иглата да се втрещи. — Не, това… Вие сте го мислили за Юрек, така ли?!

В този момент се чуват бързи стъпки нагоре по стъпалата. Сага вдига очи към тавана и забелязва, че кухненската лампа се люлее. Хваната от светлината на свещта, тя хвърля странни сенки по стените. Сага измъква пистолета от кобура си и изрича тихо, но отчетливо в телефона:

— Нилс, в момента се намирам в дома на Рейдар Фрост. Моля те да ми помогнеш и да извикаш веднага линейка и полицейско подкрепление!