Ларш Кеплер
Пясъчния човек (93)

92

Клепачите й тежат, но тя си налага да ги повдигне и да погледне. Светлината от лампата на тавана е странно потъмняла. Металната врата се отваря и в килията й влиза мъж в бяла престилка. Това е младият лекар. Държи нещо в нежните си ръце. Ключалката на вратата прищраква зад гърба му. Сага примигва с пресъхналите си очи и вижда как лекарят слага на масичката две шишенца с жълта течност. После отваря внимателно пластмасовата опаковка на нова спринцовка. Сага се опитва да пропълзи под леглото, но е твърде бавна. Докторът я сграбчва за глезена и започва да я измъква. Тя се опитва да се задържи на място и се претъркулва по гръб. Но той продължава да я дърпа и сутиенът й се вдига нагоре, разкривайки гърдите й.

— Изглеждаш като принцеса — чува го тя да шепне.

— Какво?!

Сага надига глава и зърва влажния му поглед. Прави опит да прикрие гърдите си, но ръцете й са твърде слаби дори за това.

Затваря отново очи и застива на място.

Внезапно докторът я претъркулва по корем и с един замах смъква долнището й заедно с бикините. Сага губи съзнание, но е събудена от остро бодване в горната част на дясната половина на задните части. После от още едно, по-грубо и по-надолу.

Сага се събужда върху студения под в тъмнината и установява, че е била завита с одеяло. Главата я боли неистово, ръцете й са почти безчувствени. Надига се бавно, сяда, оправя си сутиена и в този момент си спомня за подслушвателното устройство в стомаха й.

Няма никакво време.

Не се знае колко е спала — може да са били часове.

Пропълзява към канала на пода, бръква с два пръста в гърлото си и повръща някаква парлива течност. Преглъща силно и опитва пак. Стомахът й се преобръща, но от устата й не излиза нищо.

— Мамка му!

До утре трябва да разполага с микрофона, за да може да го постави в дневната стая. Няма право да му позволи да изчезне! Изправя се на омекналите си крака, подпира се на мивката, пийва вода от чешмата, а после пак коленичи и пак пробва да повърне. Водата излиза бързо, но тя стои все така с пръсти в гърлото си. Оскъдното съдържание на стомаха й започва да се стича по ръката към лакътя й. Тя си поема дълбоко дъх и бръква с пръсти още по-дълбоко, за да събуди рефлекса си за повръщане. Започва да изхвърля на тласъци жлъчна течност, докато в устата й не загорчава. Следва кашлица, а после тя пак бръква с пръсти в гърлото си. Този път микрофонът най-сетне излиза и се озовава в ръката й. Тя го улавя бързо и моментално го скрива, въпреки че в стаята е тъмно като в рог. Изправя се, измива бръмбара и пак го прибира в подгъва на долнището си. После започва да плюе остатъците от жлъчната течност и накрая изплаква уста и лице, пак плюе, напива се добре с вода и едва тогава се отпуска на леглото.

Пръстите на ръцете и краката й са леденостудени. Ходилата неясно защо я сърбят. Докато оправя панталона си, осъзнава, че бикините й са наопаки. Не е много сигурна дали самата тя не ги е обула така, или се е случило нещо друго. Свива се настрани под одеялото и предпазливо плъзва ръка към интимните си части. Не са разранени, но неясно защо са безчувствени.