Ларш Кеплер
Пясъчния човек (139)

138

„Това е лудост“ — мисли си Андерш, докато затваря вратата зад гърба си. Полунощ е. А той е влязъл при една от пациентките и сега стои насред тъмната й стая. Сърцето му бие толкова силно в гърдите, че буквално го боли.

Едва различава очертанията на тялото й в леглото. Тя би трябвало да е дълбоко заспала от часове, практически в безсъзнание.

Вратата на служебната стая, в която спи Мю, е затворена. От другата страна на най-далечната охранителна врата има двама охранители. Всички останали са заспали.

Той не е особено наясно точно какво прави в стаята на Сага. Единственото, което знае, е, че не можеше да не влезе и да не я погледне. Трябваше да си измисли извинение, за да почувства отново топлата й кожа под пръстите си.

Не можеше да престане да мисли за потните й гърди и за примирения поглед, който му хвърли, когато се опитваше да се измъкне, а сутиенът й се вдигна.

Сега той си повтаря, че е влязъл само за да се увери, че всичко е наред с пациентката, на която е дал седатив.

Ако някой го види, ще каже, че е забелязал признаци на сънна апнея и е решил да влезе и да провери състоянието на пациентката, предвид сериозните лекарства, които по принцип й се дават.

Ще констатират, че е сгрешил, като не е събудил Мю, но самото влизане в стаята ще бъде отчетено като напълно оправдано. Да, той просто иска да се увери, че всичко е наред.

Андерш прави няколко крачки напред в стаята. И изведнъж осъзнава, че мисли за мрежи и кошове за раци, за огромни отвори, водещи към по-малки такива, докато накрая няма връщане назад.

Той преглъща тежко и си казва, че не е сторил нищо лошо. Просто се отнася изключително съвестно към добруването на пациентите си. И толкова.

Приближава се бавно към леглото и я поглежда в мрака. Тя лежи настрани.

Той присяда внимателно на ръба на леглото и отмята завивката от краката и гърба й. Опитва се да чуе дишането й, но ударите на собственото му сърце са твърде силни, за да чуе каквото и да било.

Тялото й излъчва топлина.

Той погалва нежно бедрото й, като си казва, че това е жест, присъщ на всеки лекар. Пръстите му достигат до кръста й и ластика на бикините й.

Ръцете му са твърде студени и той е прекалено притеснен, за да бъде сексуално възбуден.

В стаята е твърде тъмно, за да може камерата в тавана да засече случващото се.

Пръстите му се плъзват внимателно над бикините й и стигат между бедрата й. Интимните й части са горещи.

Той поставя пръст върху памучното дъно на бикините й, притиска срамните й устни и започва да ги търка.

Иска му се да продължава да я гали до оргазъм, докато цялото й тяло не започне да крещи за проникване, въпреки че е заспала.

Очите му вече са привикнали към тъмнината и сега той вече различава съвсем ясно гладките бедра на Сага и перфектната линия на таза й.

Напомня си, че тя е дълбоко заспала. И той го знае. Затова, без изобщо да се церемони, сваля бикините й. Тя простенва в съня си, но иначе е напълно неподвижна.

Тялото й проблясва в мрака. Русото интимно окосмяване, чувствителната вътрешна част на бедрата, плоският й корем.

И ще остане заспала независимо от онова, което той избере да направи.

За нея няма да има никакво значение. Няма да каже „не“. Няма да му отправи онзи неин умоляващ поглед да спре.

Изведнъж го залива мощна вълна на сексуална възбуда. Изпълва го, не му позволява да си поеме дъх. Андерш усеща как пенисът му набъбва и напъва да скъса панталона му. Побързва да го оправи с едната си ръка.

Чува дишането си и ударите на сърцето си. Трябва да проникне в нея! Ръцете му се опитват да разтворят краката й в коленете.

Тя се претъркулва и леко подритва в съня си.

Той забавя темпото, привежда се над нея, пъха ръце между бедрата й и се опитва да ги разтвори.

Обаче не може. Има усещането, че тя някак си се съпротивлява. Претъркулва я по корем, но тя пада на пода, сяда и го поглежда с широко отворени очи.

Андерш побързва да напусне стаята, като си казва, че тя не е истински будна. Няма да помни нищо. Ще си мисли, че е сънувала.