Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Криминален инспектор Юна Лина (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sandmannen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Ларш Кеплер

Заглавие: Пясъчния човек

Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: шведска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 24.06.2019 г.

Отговорен редактор: Мария Чунчева

Редактор: Райчо Ангелов

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-619-164-299-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11463

История

  1. — Добавяне

27

Слънчевите лъчи играеха в прашните прозорци на двореца Врангелска. Адвокатът на Юрек Валтер обясни, че съдебното дело дотолкова било разстроило неговия клиент, че нямал сили отново да обяснява защо е бил на местопрестъплението в момента на ареста му.

Обвинението призова като свидетел криминален инспектор Юна Лина. Той разказа за проведеното наблюдение и за последвалия арест. После адвокатът на защитата го попита дали има причина да подозира някакви грешки в обвинението.

— Според вас възможно ли е моят клиент да е бил осъден за престъпление, извършено от друг?

Юна срещна нетърпеливия поглед на адвоката и в съзнанието си видя как Юрек Валтер преспокойно бута жената обратно в ковчега всеки път, когато тя се опита да излезе.

— Питам ви, защото сте били лично там — продължи адвокатът. — Възможно ли е Юрек Валтер всъщност да се е опитвал да спаси жената от онзи гроб?

— Не! — отсече категорично Юна.

След двучасово заседание съдебният състав на Апелативния съд потвърди присъдата на Стокхолмския съд. По лицето на Юрек Валтер не помръдна и мускулче, докато слушаше още по-строгата си нова присъда. Той щеше да бъде прехвърлен в строго охранявано отделение на психиатрична клиника при допълнителни мерки за сигурност и нищожни възможности за предсрочно освобождаване. Тъй като беше свързан не само с доказаното престъпление, но и с още много други текущи разследвания, за него трябваше да бъдат наложени извънредни ограничения.

Когато четенето на присъдата приключи, Юрек Валтер извърна сбръчканото си лице, впи бледите си очи право в Юна Лина и изрече бавно:

— Сега двамата синове на Самуел Мендел ще изчезнат. Ще изчезне и съпругата му Ребека. Но… Чуй ме добре, Юна Лина! Полицията ще започне да ги търси и накрая ще се откаже, и когато това стане, Самуел ще продължи търсенето сам. И когато накрая си даде сметка, че никога повече няма да види семейството си, ще се самоубие!

Юна се изправи и тръгна към вратата на съдебната зала.

— И твоята дъщеричка — продължи Юрек Валтер, вече свел поглед към ноктите на ръцете си.

— Внимавай какво говориш! — изръмжа Юна.

— Луми ще изчезне! — прошепна Юрек. — Ще изчезне и Сума! И когато си дадеш сметка, че никога няма да ги намериш, ти… ти ще се обесиш!

При тези думи пак вдигна глава и пак впери очи право в очите на Юна. Изражението му беше спокойно — сякаш желанието му вече се бе осъществило.

Обикновено осъдените бяха отвеждани обратно в предварителния арест до уреждане на прехвърлянето им в определеното за тях място за излежаване на присъдата. Но служителите в затвора „Кроноберг“ бяха толкова нетърпеливи да се отърват от Юрек Валтер, че бяха организирали директното му транспортиране от двореца Врангелска до строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия към Льовенстрьомската болница, намиращо се на двайсет километра северно от Стокхолм.

Юрек Валтер щеше да бъде поставен в строга изолация в най-добре охранявания затвор в Швеция за неопределено време. Самуел Мендел беше приел заплахата на престъпника като празни приказки на човек, който не е в състояние да стори нищо друго, освен да говори. Но Юна така и не успя да се освободи от усещането, че заплахата беше представена като истина, като свършен факт.

Когато не бяха открити никакви други трупове, разследването загуби приоритетния си статус. Макар че не беше напълно изоставено, премина в графа „студени досиета“.

Юна отказваше да се предаде, но за съжаление разполагаха с твърде малко парченца от този пъзел, а оскъдните следи, по които бяха поели, доведоха до задънена улица. И въпреки че Юрек Валтер беше спрян и осъден, трудно можеше да се каже, че сега знаят за него повече, отколкото знаеха преди.

Той продължаваше да бъде мистерия.

 

 

В един петъчен следобед, два месеца след делото в Апелативния съд, Юна и Самуел седяха в кафенето до щаба на полицията и пиеха двойно еспресо. Всеки от тях вече беше зает с нови случаи, но продължаваха да се срещат редовно, за да обсъждат Юрек Валтер. Въпреки че бяха преглеждали многократно материалите по делото на серийния убиец, все още не бяха открили нищо, което да им подскаже наличието на съучастник. Цялата тази история беше на път да се превърне в забавна игра, разбираема само за тях, при която се надпреварваха да нарочват невинни непознати за заподозрени. И тогава се случи немислимото.