Ларш Кеплер
Пясъчния човек (3)

2

Последната охранителна врата се затваря и двамата лекари поемат по коридора към килиите с изолаторите. Рамката на количката, с която разнасят храната на пациентите, е оставила дълбока вдлъбнатина в релефните тапети на стените.

Роланд прибира пропуска си и пуска пред себе си своя млад колега. След няколко крачки Андерш се озовава пред тежката метална врата, която е тяхната крайна цел.

През бронираното прозорче на вратата се вижда мъж, седящ на пластмасов стол. Облечен е в дънки и дънкова риза. Гладко обръснат, със забележително спокойни очи. Бръчките, обсипващи бледото му лице, приличат на напуканата глина на дъното на пресъхнала река.

Юрек Валтер беше признат за виновен за две убийства и един опит за убийство, но следствието разполагаше с предостатъчно убедителни доказателства, свързващи го с още деветнайсет.

Преди тринайсет години той беше хванат на местопрестъплението в гората Лил-Ян на остров Дюргорден в Стокхолм да бута насилствено петдесетгодишна жена в ковчег под земята. Тя била държана в този дървен сандък близо две години, но още дишала. Жената била претърпяла какви ли не травми — била станала кожа и кости от недохранване, мускулите й били атрофирали, цялата била покрита с дълбоки рани от натиска на капака на ковчега и от измръзване, имала тежко мозъчно увреждане. Ако полицията не беше успяла да проследи Юрек Валтер до това място и да го арестува, той може би щеше да продължава да вилнее и до ден-днешен.

Сега Роланд вади от джоба си три стъклени шишенца с жълт прах, добавя във всяко от тях физиологичен разтвор, разклаща ги добре и накрая изтегля последователно съдържанието им в спринцовка.

Слага си тапите за уши и повдига лоста на вратичката в отвора за наблюдение на килията. Със скърцане на метал в метал малката вратичка в голямата врата се отваря. Откъм килията ги удря тежка, застояла миризма на бетон и прах.

С безстрастен глас главният лекар съобщава на Юрек Валтер, че е време за инжекцията.

Мъжът повдига брадичка, изправя се тихо от стола си, поглежда към вратичката и докато се приближава, започва да разкопчава ризата си.

— Съблечи се на място! — заповядва Роланд.

Юрек прави крачка напред и главният лекар бързо хлопва вратичката. Пациентът спира на място, както му е заповядано, разкопчава и последното копче на ризата си и я оставя да се свлече на пода.

Тялото му подсказва, че някога е било в добра форма, но сега мускулите му са отпуснати и сбръчканата кожа около тях виси.

Роланд Бролин отново отваря вратичката. Юрек се приближава и подава възлестата си ръка.

Андерш Рьон натърква участъка над лакътя му със спирт. Главният лекар забива иглата на спринцовката в омекналия мускул и натиска буталото. Вкарва течността бързо, прекалено бързо. Ръката на Юрек потрепва изненадано, но не се отдръпва. Пациентът чака да му бъде дадено разрешение. Накрая Роланд кимва, бързо затваря вратичката, залоства я, измъква тапите си за уши и се усмихва нервно на себе си. После надниква през бронираното стъкло.

Юрек залита неуверено към леглото. Когато стига до него, спира и сяда.

Внезапно извръща очи към вратата и поглежда право към лекарите. Роланд изпуска спринцовката.

Опитва се да я хване, но тя се претъркулва по коридора.

Андерш му се притичва на помощ и я вдига от пода, а когато двамата се обръщат отново към килията, виждат, че вътрешността на бронираното стъкло е замъглена. Юрек Валтер е издишал върху него и е написал с пръст една дума: „Юна“.

— Какво означава това? — смотолевя младият лекар.

— Написал е „Юна“.

— Виждам, но какво значи това, за бога?!

Когато стъклото се избистря, двамата установяват, че Юрек Валтер продължава да си седи на леглото така, сякаш изобщо не е помръдвал. Поглежда към мястото на ръката си, където му е поставена инжекцията, разтрива внимателно мускула и после пак извръща очи към тях.

— Не значи ли нещо специално? — настоява Андерш.

— Не.

Внезапно откъм другата страна на тежката метална врата до тях достига първичен животински рев. Юрек Валтер се е свлякъл на пода, стои на колене и пищи. Жилите на врата му са набъбнали, вените са като морски въжета.

— Колко всъщност му сложи? — пита Андерш Рьон.

Юрек подбелва очи. Протяга ръка напред, за да се подпре, опъва крак назад, но накрая губи равновесие и се прекатурва по гръб. Главата му се удря в масичката до леглото. Нов рев. Силни спазми разтърсват тялото му.

— Господи! — прошепва Андерш.

Юрек се отпуска на пода, краката му неконтролируемо подритват. Прехапва език и от устата му руква кръв, която започва да багри гърдите му. Лежи по гръб и едва успява да си поеме дъх.

— Какво ще правим, ако умре? — пита младият лекар.

— Ще го кремираме — отговаря началникът му.

Юрек отново получава спазми. Цялото му тяло се тресе, ръцете му се мятат във всички посоки — докато внезапно не застиват.

Роланд Бролин поглежда часовника си. Ручейчета пот се стичат от челото по бузите му.

Юрек Валтер изскимтява, претъркулва се настрани и се опитва да се изправи, но не успява.

— След две минути можеш да влизаш — съобщава Роланд.

— Наистина ли трябва да вляза там? — възкликва Андерш.

— Съвсем скоро той ще бъде напълно безобиден.

Юрек пълзи на четири крака из килията си. От устата му се стича кървава слюнка. Залита, забавя движенията си, свлича се безжизнено на пода и се вцепенява.