Ларш Кеплер
Пясъчния човек (108)

107

Юна Лина шофира на север по Магистрала Е4. От радиото се носи концерт за цигулка на Макс Брух. Сенките и сипещият се пред колата сняг са в пълна хармония с музиката. Обажда се Корин.

Тя му съобщава, че от всички лекари, приети на работа в Льовенстрьомската болница през последните две години, само един работи в областта на психиатрията.

— Казва се Андерш Рьон. Преди настоящата му работа е заемал само временни позиции в психиатричното отделение във Векшьо.

— Андерш Рьон — повтаря Юна.

— Женен е за Петра Рьон от Отдела за поддръжка на местата за забавление и отдих към общината. Една дъщеря с лека форма на аутизъм. Не съм много сигурна дали всичко това би ти било полезно, но може би е добре да го знаеш — завършва тя.

— Благодаря, Корин! — отговаря Юна.

При Упландс Весби Юна напуска магистралата. От едната страна на стария път за Упсала се редят черни дъбове. Полята отвъд тях слизат надолу към езеро.

Инспекторът паркира колата си пред главния вход на болницата и бързо влиза, профучавайки край празната рецепция на Отделението по обща психиатрия. Подминава секретарката и се насочва директно към затворената врата на кабинета на главния лекар. Нахлува, без да почука. Роланд Бролин вдига глава от компютъра и сваля диоптричните си очила. Юна привежда леко глава, но въпреки това успява да бутне ниската лампа на тавана. Показва полицейската си значка на лекаря, а после започва да задава същите въпроси както преди.

— Как е нашият пациент?

— Опасявам се, че точно сега съм зает, но…

— Юрек Валтер направил ли е нещо необичайно напоследък? — прекъсва го рязко Юна.

— Вече отговорих на това — отговаря Роланд и насочва поглед към компютъра си.

— И в правилата за безопасност няма никакви промени, така ли?

Пълният лекар въздъхва притеснено и промърморва:

— Какво целите?

— Юрек все така ли получава мускулни инжекции „Риспердал“? — продължава нападателно Юна.

— Да — отговаря Бролин.

— И персоналът в отделението си остава все същият? — повтаря стария си въпрос инспекторът.

— Да — отговаря с колеблива усмивка докторът.

— А случайно да има там един нов лекар на име Андерш Рьон?

— Е, да, но…

— Тогава защо твърдите, че персоналът си е все същият?

Под уморените очи на лекаря плъзва лека руменина.

— Той е само по заместване — пояснява. — Сигурно разбирате, че понякога се налага да правим временни назначения, нали?

— Кого по-точно замества той?

— Сусан Йелм. Тя е в творчески отпуск.

— Откога я няма?

— От три месеца.

— С какво по-точно се занимава по време на този творчески отпуск?

— Не съм много наясно. Служителите не са длъжни да дават обяснение защо излизат в творчески отпуск.

— Днес Андерш Рьон на работа ли е?

Роланд поглежда часовника си и със студен тон отговаря:

— Опасявам се, че работният му ден е приключил.

Юна вади телефона от джоба си и напуска кабинета на лекаря. Отговаря му Аня Ларшон.

— Трябват ми адресите и телефонните номера на Андерш Рьон и Сусан Йелм! — отсича лаконично той.