Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sandmannen, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Пясъчния човек
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: шведска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 24.06.2019 г.
Отговорен редактор: Мария Чунчева
Редактор: Райчо Ангелов
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-164-299-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11463
История
- — Добавяне
75
Андерш Рьон отново поглежда часовника си. Новият пациент от охраняваното отделение в затвора „Сатер“ вече пътува към тяхната болница. От затворническата транспортна служба се бяха обадили, за да предупредят, че мъжът е напрегнат и агресивен. По пътя вече са му били десет милиграма „Стесолид“, а Андерш е приготвил спринцовка с още десет милиграма. Един по-възрастен надзирател на име Лейф Раяма хвърля опаковката от спринцовката в кошчето и застава в пълна бойна готовност за появата на пациента.
— Не мисля, че ще има нужда от по-голяма доза — отбелязва Андерш и колкото и да иска да се усмихне, нещо не му се удава.
— Всичко зависи обикновено от това колко се стресират от претърсването — казва Лейф. — Старая се да си напомням, че работата ми е да помагам на хора, които се намират в труден момент от живота си, дори и да не искат моята помощ.
Охранителят от другата страна на бронираното стъкло получава съобщение, че пациентът е на път към тях. Из бункера се разнася метален звън, след него — сподавен вик.
— А това е едва вторият пациент — промърморва Андерш. — Няма да разберем в какво сме се забъркали, докато не се съберат и тримата.
— Всичко ще бъде наред, докторе! — успокоява го Лейф Раяма.
На мониторите за наблюдение се вижда стълбата, по която слизат двама охранители и придържат здраво пациент, който не може да върви на собствен ход. Пациентът е пълен мъж с руси мустаци и очила, смъкнали се на тънкия му нос. Очите му са затворени, по лицето му се стичат реки от пот.
Андерш и Лейф се споглеждат. Чуват несвързаните брътвежи на пациента — различават единствено нещо за мъртви роби и че той се е подмокрил.
— Затънал съм в пикня чак до колене и…
— Стой мирно! — заповядват му охранителите и го поставят легнал на пода.
— Ох, боли! — изскимтява той.
Охранителят зад бронираното стъкло приема документите за трансфер от старши офицера по прехвърлянето.
Пациентът лежи на пода със затворени очи и диша тежко. Андерш прошепва на Лейф, че очевидно няма да се наложи да му бият приготвената инжекция „Стесолид“, а после плъзва картата си през четеца на електронно заключващата се врата.