Ларш Кеплер
Пясъчния човек (177)

176

Когато идва на себе си, Сага усеща, че в очите й се стича кръв. Примигва и се претъркулва настрани. Слепоочията й пулсират. Главата й се пръска от болка. Гърлото й е подуто и не може да си поеме дъх.

Докосва раната на слепоочието си и изохква. Все така легнала на пода, забелязва, че пистолетът й лежи в прахта под големия скрин до прозореца.

Затваря отново очи и се опитва да си даде сметка за случилото се. Юна се оказа прав — Юрек наистина иска обратно Микаел.

Няма представа колко дълго е била в безсъзнание. В стаята е все още тъмно. Претъркулва се по корем и изскимтява:

— Божичко!

С огромно усилие успява да се изправи на четири крака. Ръцете й треперят, докато пълзи през локвата кръв на убития мъж към скрина до прозореца.

Протяга ръка към пистолета, макар че не може да го стигне.

Ляга плътно на пода, пак протяга ръка, но успява да докосне глока само с пръсти. Невъзможна задача. Толкова й се вие свят, че стаята пред очите й се люшва и тя е принудена пак да затвори очи.

През затворените й клепачи се просмуква светлина. Тя отваря очи и зърва странно бяло сияние, което играе по тавана.

Със сетни сили се изправя, като се подпира на големия скрин. Кървава слюнка се стича от устата й. Поглежда през прозореца и вижда отвън мъж. Тича със сигнална ракета в ръка. Ярката бяла светлина се разстила в широк кръг около него. Всичко останало там е мрак.

Блясъкът на ракетата стига чак до конюшните в далечината. И точно тогава Сага забелязва гърба на Юрек.

Започва да удря с юмруци по прозореца и се опитва да го отвори.

Но резетата са ръждясали и изобщо не помръдват.