Бернар Вербер
Върховната тайна (90)

90.

Ариан и Люкрес пълзят по покрива на сградата на параноиците и се порязват на парчетата стъкло, нахвърляни там от съображения за сигурност. Двете момичета се приземяват насред малка горичка и хукват към южния бряг на острова.

Изкатерват се по скалите и стигат до върха на една отвесна канара.

— Какво правим сега? — пита разтревожена Ариан.

— Ще се наложи да скачаме в морето — решава Люкрес. — От тази страна ми се струва лесно, ще можем да избегнем скалите. Но трябва добре да се засилим, за да не се натъкнем на някоя издатина.

Двете се навеждат да видят морето, което, на двайсетина метра по-долу, се блъска в каменната дантела.

— Зави ми се свят. Никога няма да успея да скоча.

— И на мен ми се зави свят, ако това ще ви успокои. Въпрос на внушение. Не поглеждайте надолу и скачайте без много-много да му мислите.

Ариан и Люкрес тъкмо се готвят да скочат, когато от един високоговорител, монтиран в градинско джудже, прозвучава заповед.

— Върни се, Ариан! Ако не се върнеш веднага, никога няма да узнаеш Върховната тайна!

Младата жена се стряска.

— Каква е тази Върховна тайна? — пита Люкрес.

— Абсолютната награда — й отговаря другата с тревога в гласа.

— Върни се, Ариан, и върни „гостенката“.

Ариан изглежда объркана.

— Абсолютната награда… Не може ли да ми обясниш по-подробно?

— Има нещо, което се нарича Върховната тайна и което, казват, било най-прекрасното нещо на света. Най-силното. По-силно от всякакви мотивации, амбиции, по-силно от всякакви наркотици. То е нирваната. То е трансценденталният опит.

Ариан говори, като че ли е извън себе си. В ума й всичко става все по-объркано. Тя започва да се отнася другояче към спътницата си.

Към тях прииждат болни с явното намерение да ги хванат. Начело са параноиците, предвождани от Пиеро.

Той най-много се сърди, защото е разбрал, че журналистката го е измамила.

— Дръж я, Ариан! Ако искаш да се добереш до Върховната тайна, не я изпускай! — крещи той в мегафона.

Устата на Ариан се изкривява в гримаса.

Люкрес прави опит да се хвърли в морето, но Ариан я хваща за китката.

Журналистката се дърпа, но циклотимичката има яка хватка.

— Пусни ме, Ариан!

Тя й отговаря със странен глас:

— Днес четох хороскопа си във вестника. В него пишеше: „Не изоставяйте приятелите си.“

Лудите и санитарите са все по-близо.

Люкрес няма друг изход. Тя здраво захапва Ариан по ръката, принуждавайки я да я пусне.

Най-сетне свободна, младата жена се оставя на действието на закона за земното привличане, което шеметно я дърпа надолу. Затваря очи и чува как въздухът свири покрай ушите й.