Метаданни
Данни
- Серия
- Приключения в науката (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’Ultime Secret, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Румяна Гецова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Lina Nicol (2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
Издание:
Бернар Вербер. Върховната тайна
Френска, първо издание
Превод: Румяна Гецова
Редактор: Росица Ташева
Художник на корицата: Стефан Касъров
Коректор: Евгения Рангелова
Предпечатна подготовка: Милана Гурковска
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 23,5
Печат: „Симолини“
ИК „Колибри“, 2006 г.
ISBN: 954-529-412-4
История
- — Добавяне
80.
Ключалката поддава. Люкрес издърпва чекмеджето и грабва мобилния си телефон. Напразно се опитва да се свърже с Изидор, батерията е изтощена.
Забелязва някакъв шкаф с картони. На тях са написани имената на всички пациенти, преминали през клиниката: от хлебаря до кмета, от пощаджията до милиардерите с яхти, закотвени на пристанището в Кан. Колко ли хора са излизали от строя и им се е налагало да се отбият в „Света Маргарита“! Най-отгоре на картона се мъдри снимка, до нея — въпросник, попълнен на ръка. Въпросите засягат страховете, надеждите, разочарованията, травмите на пациента.
В една графа пише: „Разкажете за най-тежкия момент, който сте преживели преди да навършите десет години.“
Ето как стигат до прословутия първичен лост, за който говори Изидор, до травмата от детството, която е двигател, но и спирачка.
Смаяна, продължава да прелиства картоните. Пред очите й преминава тревожно човешко стадо — хора, които са неспособни да се справят със себе си и рискуват да рухнат, ако започнат да си задават прекалено много въпроси.
В някои случаи умът е нашата слабост. Нещо като форсиране на двигателя на автомобила, при което шофьорът губи контрол над управлението. Колкото помощен е двигателят, толкова по-голяма е опасността от катастрофа. Може би сме прекалено интелигентни. Може би трябва да спрем да се развиваме и да направим равносметка.
Тази мисъл й се струва най-иконоборческа — да се откажем от развитието на човешките дарби, за да ги разберем по-добре.
Започнахме да прехвърляме нашия „интелект“ на машините като горещ картоф, който ни пари пръстите. Искаме да се освободим от него, защото не сме в състояние да го овладеели Айнщайн казваше, че употребяваме едва десет процента от ума си. Може би и това се е оказало прекалено много.
Картоните са стотици. За да закърпят положението, лекарите прибягват до предписване на всевъзможни бензодиазепини, антидепресанти и приспивателни.
Поглежда часовника: шест часът и осем минути. Трябва да бърза. Санитарят й е донесъл храната в шест часа, защото е смятал, че тя още спи (не е могъл да знае, че нуждата от цигара — раздразнена, след като пак пропуши — щеше да я разбуди толкова рано), но вероятно и други санитари са на крак от зори. В седем дворът ще почернее от народ. Трябва да се възползва от спокойствието на ранното утро.
Нарязва полата на пурпурната рокля, за да може да се движи по-свободно. Дочува някакъв шум — вероятно санитари, които се приближават към стаята. Прекрачва перваза и излиза през прозореца.