Бернар Вербер
Върховната тайна (127)

127.

Развълнуваното море се надига и люлее. Вали като из ведро. Сетне дъждът спира. Средиземно море също притихва, успокоено. Едно малко корабче акостира на остров Света Маргарита.

Циганинът търговец на старо желязо моли санитарите да му помогнат да свали от корабчето един огромен сандък. След като го стоварват на кея, санитарите се мъчат да го вдигнат, но той е прекалено тежък. Повикват на помощ пациенти.

— Какво има вътре?

— Компютър — отговаря циганинът.

Санитарите отварят сандъка и виждат големия метален куб.

— Прилича на Дийп Блу IV…

С големи усилия довличат сандъка до залата с новозакупените неща. Изваждат компютъра е се опитват да го включат. Но напразно натискат бутоните.

— Тия неща никога не тръгват от първия път — отбелязва един санитар.

— Странно. Дори малките лампички не светват — додава друг, вкарвайки щепсела в друг контакт.

Друг санитар сритва машината с надеждата да върне на мястото й някоя откачена жичка. Резултатът не е обнадеждаващ.

— Вече не вали. Да го изнесем на двора, за да можем утре да го качим направо в ателието.

Обемистата машина остава насред двора сред душевноболните, които, заети с работата си, не я удостояват с никакво внимание.