Бернар Вербер
Върховната тайна (148)

148.

Преди.

— петнайсет милиарда години: раждане на Вселената;

— пет милиарда години: раждане на Земята;

— три милиарда години: появата на живота на Земята;

— пет милиона години: появата на първите нервни системи;

— три милиона години: появата на човека;

— два милиона години: човешкият мозък изобретява оръдието на труда, което го прави десетократно по-ефикасен;

— сто и трийсет хиляди години: хората започват да рисуват по стените недействителни събития, които си представят, затваряйки очи;

— петдесет години: човешкият мозък изобретява първите програми за изкуствен интелект;

— пет години: компютрите започват да разсъждават самостоятелно, представяйки се като възможни наследници на хората в случай, че човечеството изчезне;

— една седмица: Люкрес Немрод и Изидор Каценберг осуетяват опита на един човек, подпомогнат от компютър, да разпространи един изключително приятен начин за стимулиране на мозъка, който би могъл да доведе до изчезването на човечеството, отдадено без задръжки на удоволствието;

— пет минути: един мъж току-що й е казал „не“, оставяйки я неудовлетворена.

Мисълта изцяло завзема съзнанието й.

За какъв се мисли той!

Малко след това:

Каква деликатност! Каква чувствителност. Какъв психологически усет…

Люкрес броди сред галерията от изображения, сътворени в прослава на удоволствието.

Всъщност той има най-красивите ръце от всички мъже, които съм познавала досега.

За успокоение си поръчва чаша шампанско на бара.

Той хърка.

Пресушава чашата на един дъх.

Притежава блестящ ум. Културен е. Необвързан. Има смелостта да напусне журналистиката, за да бъде напълно свободен.

Затваря очи.

Целувката му…

Връща се обратно в музея и се изтяга на леглото на Моцарт. Дръпва завесите и заспива разочарована и очарована.

Сънува Изидор.