Бернар Вербер
Върховната тайна (22)

22.

На екрана на компютъра се появи страничен разрез на мозъка на Жан-Луи Мартен.

Доктор Финшер го бе подложил на позитронна томография, за да установи степента на пораженията. С помощта на тази най-съвременна технология можеше да види всичко, което действаше или бе престанало да действа в черепа на Мартен. Мозъкът представляваше яйцевидно тюркоазносиньо тяло.

Вътрешното море, в което плуват идеите…

Самюел Финшер помоли Мартен да затвори окото си. Целият му мозък се оцвети в синьо. Сетне го помоли да отвори окото и на тилния лоб точно срещу окото се появи бежово петно. Остров сред морето.

Самюел Финшер му показа нарисувана ябълка. Бежовият остров нарасна и придоби по-сложна форма.

После постави пред Мартен пощенска картичка с изглед от Кан и бежовото петно се увеличи още повече. Отбеляза си, че зрителното възприемане на околния свят беше незасегнато. С помощта на все същия апарат провери слуха му. Пусна му камбанен звън. Ново, по-издължено островче се появи в теменната зона, разположена по-напред. При прослушването на симфонична музика се нарои цял архипелаг от островчета, напомнящи Индонезия.

Финшер провери и останалите сетива и установи, че нито едно от тях не функционира. Никакво островче не се появи след убождането с игла, след поставянето на парче лимон върху езика му и на флаконче с оцет под носа му.

После доктор Финшер провери дали Жан-Луи Мартен разбира думите. Произнесе „ябълка“ и бежовото петно придоби формата на истинска ябълка.

Благодарение на позитронната томография наскоро бяха установили, че мисълта за даден предмет и действителното му виждане активират едни и същи мозъчни участъци.

Отначало доктор Финшер изброи някои най-прости понятия: „дъждовна утрин“, „облачно небе“, после все по-абстрактни: „надежда“, „свобода“, „щастие“. Всеки път просветваха едно или няколко островчета, показвайки, че понятието възбужда точно определени части от мозъка на Жан-Луи Мартен.

В края на сеанса на Самюел Финшер му хрумна да изпита чувството за хумор на пациента. Според него чувството за хумор бе барометърът за общото здравно качествено и количествено състояние на всеки мозък. Най-добрият пулс на съзнанието. Центърът на смеха бе локализиран за първи път през март 2000 г. от Ицхак Фрид, който, изследвайки причината за епилепсията, бе открил една точка в левия преден лоб, точно пред зоната на говора, която отключва смеха.

— В райската градина Ева пита Адам: „Обичаш ли ме?“, а Адам отговаря: „А имам ли избор?“

Окото потрепна. Доктор Самюел Финшер проследи в забавен ритъм пътя на шегата в мозъка на болния. Дразнението тръгна от слуховия сектор, стигна до говорния, след което изчезна.

Не го разсмива. Може би му напомня проблеми със собствения му избор. Освен ако не му напомня за жена му, помисли лекарят.

Самюел Финшер продължи с друга шега, която му изглеждаше не толкова лична.

— Един мъж отива на лекар и му казва: „Докторе, паметта ми играе номера.“ „Така ли — отвръща докторът. — И откога това?“ Учуден, мъжът пита: „Какво… откога?“

Окото потрепна по различен начин.

За да се увери напълно, Самюел Финшер отново проследи в забавен ритъм маршрута на шегата в мозъка. Забеляза как се появяват и изчезват на повърхността на синия разрез на мозъчното море малки островчета в зоните на анализ, на сравнение и накрая — на разбиране. Дразнителят приключи пътя си в левия челен лоб, в зоната на смеха.

Този път се смее: „Съществуват трийсет и два комични ефекта“, казваше Бергсон. Аз открих един. Напушва го смях, когато слуша разказа за човек, болен от различна болест от неговата.

Професор Ицхак Фрид бе открил също, че след анекдот се активира друга специална зона, разположена в долната част на предфронталната кора, която обикновено се задейства, когато опитното животно получава награда. Точно това се случи след около няколко части от секундата, след като зоната на смеха се успокои.

Ето доказателството за това, че хуморът се възприема като проява на обич.

Окото продължаваше да потрепва и спазмодично да се уголемява.

Ефектът продължаваше.

Самюел Финшер харесваше този виц, но не предполагаше, че ще предизвика толкова голямо бежово петно в афективната зона. Каза си, че хуморът е нещо субективно. Самият факт, че някой проявяваше желание да се смее на такова място и в такъв момент, умножаваше десетократно ефекта.

Вероятно в този миг доктор Самюел Финшер напълно спечели доверието на пациента си. Той приятелски го потупа по рамото, но болният не почувства нищо.

— Мозъкът ви работи отлично.

Здрав мозък… в атрофирало тяло… но здрав мозък все пак.

— Искате ли да повикам семейството ви?