Бернар Вербер
Върховната тайна (74)

74.

Тя наблюдава госта си и намира, че е малко тъповат. Замисля се.

Хм… Не, този тип покорно кученце бързо ще ми омръзне.

Той веднага изчезва.

Какво би ми харесало? Кинорежисьор. Някой, който да измисля разни постановки, за да ме изненадва. Да ми създава впечатление, че играя във филм или че съм героиня от роман.

Извиква във въображението си кинорежисьор, който начаса подрежда декора, нагласява осветлението, избира костюмите. Диалозите стават по-остроумни, движенията — по-елегантни. Любовниците пак са в леглото. Няколко свещи, аромати, музиката подчертава всеки жест. Поставените от режисьора огледала позволяват на Люкрес да разгледа себе си и партньора си под различни ъгли.

Уф! Накрая и той ще ми омръзне!

Изведнъж разбира, че всъщност стои доста по-високо от всеки мъж.

Всички до един са прекалено предвидими.

Вече не допуска никакъв мъж до измисления си замък.

Отива в спортната зала и мислено се заема да помпа мускули. Но дори и въображаем, спортът отваря апетита и събужда жаждата. Огладнява. Представя си огромен хладилник, натъпкан догоре с храна. Действа й успокояващо. Кани приятелките си на банкет. Приготвя им неща, „от които се пълнее“. Огретени, лазаня, лотарингски киш, пълнени домати (обелени, понеже зле смила ципата), пилешки шишчета с гъст и мазен сос, суфле със сьомга. И най-страхотната манджа — мазно пуешко със зрял фасул, както го приготвят в Тулуза (досега и насън не си бе позволявала подобна извратеност).