Бернар Вербер
Върховната тайна (76)

76.

Яде в компанията на най-добрите си приятелки и разговарят на любимата им тема — мъжете. Пийват си кафе и се тъпчат с огромни пасти с крем. Но като че ли нещо й липсва. Цигара. Пита приятелките си дали имат да й дадат една и те отговарят „да, разбира се“. Поднасят й огънче. Тя пуши. Но организмът й продължава да чувства никотинов глад. Тогава иска още цигари, които пали и пуши едновременно. На ръцете си залепва антиникотинови пластири. Налепва цялото си тяло с тях. Но никотинът в кръвта й все още е недостатъчен. Продължава да чувства недостиг.

Тогава се случва нещо странно — стените се напукват. Приятелките й се разпадат. Храната се разваля с шеметна бързина. Ужасени, приятелките й гледат как части от тялото им се ронят, като че ли са болни от проказа. Около нея всичко гние и се разлага.

Единствена тя остава невредима в един безкрайно излъскан свят във формата на билярдна топка. Сама на гладка планета, без нито една звезда и луна на небето. Обзема я необятно чувство на тревога. Събужда се, отваря очи в мрака. Бързо, бързо, да построи отново въображаемия замък. Заема се със задачата, издига една по една стените, поставя покрива. Отново кани на гости приятелките си. Те пристигат, любезно напълнили догоре една количка с хиляди пакети цигари. Тя ги пуши по десет наведнъж. И все така не може да задоволи нуждата си от никотин. Покривът на замъка се разцепва. Стените се разпадат като картонен замък. Приятелките й се превръщат в малки рачета, стиснали в щипките си по една димяща цигара. Тя се опитва да грабне цигарите, но рачетата потъват в пясъка. И пак се оказва сама до огромна купчина пясък с огромен глад от никотин в кръвта.

Отново се събужда.

Ако не успея да си изградя достатъчно солиден въображаем дом, ще се срина психически. Ще полудея.

Защото знае, че след сънищата ще дойдат халюцинациите, след тях — паниката, след нея — психодвигателните проблеми.

Не трябва да се отпускам. Да мисля. Да организирам мисълта си. Да си изработя здрава мисъл, която да издържи на времето.

Пада на пода и не помръдва.

Тънък лъч светлина. Идва от кръглото прозорче. Проверяват дали спи.

Да лежа неподвижно.

Вратата се отваря и един санитар оставя поднос с храна. Не знае колко е часът, но от миризмата заключава, че й носят сутрешната закуска. Значи е минала цяла една нощ. Леко отваря лявото си око.

Тилният кортекс вижда мъжа. Темпоралният асоциативен кортекс я съветва: „Сега или никога“, и допълва: „Трябва да го извадиш от строя тихомълком, без да му дадеш възможност да затвори вратата или да подаде сигнал за тревога.“ Двигателният кортекс изпраща светкавичен сигнал до съответните мускули, които се заемат със задачата. Силата на реакцията им е съвършено премерена.

Преди мъжът да успее да затвори вратата, тя скача и го рита в брадичката, като раздира пурпурната си рокля, но затова пък просва санитаря на пода.

Нахлузва обувките си, грабва една намазана филийка с масло и я заръфва, докато тича по коридора. Разкисната от слюнката, средата на хляба се превръща в топка, която слиза по хранопровода и стига до стомаха. Там стомашните сокове я разлагат. Храната прониква в червата, където ензимите измъкват от хляба захарите, които преминават през стените на червата, разливат се по вените и стигат до главата на Люкрес. Никога досега мисленето и действието не са доставяли на мозъка й такова силно удовлетворение. Нахранен мозък в действащо тяло. Люкрес чувства, че всичките й мозъчни ядра са готови за действие. Първичният, рептилоидният мозък, който управлява нагона за оцеляване, се наслаждава на най-лекия въздушен полъх, на най-лекото докосване на стъпалата й до пода, на най-беглия поглед, обхождащ коридорите.

Лимбичният мозък, оформил се едва в стадия на млекопитаещите, който управлява паметта и овладяването на знания и умения, й помага да запомни местата, през които минава, да анализира положението, да се скрие при най-лекия шум.

И накрая, кортикалният мозък й позволявала си изработи стратегия, която да я изведе от този ад.

Всичко опира до стратегията.

Анализ, синтез, логика, хитрост. Готова е да действа, за да се измъкне оттук.

Втората топка от размекнатата филийка, която слиза по хранопровода, служи за храна на мускулите на краката, изключително важни при сегашното положение.

Люкрес се промъква покрай стените, за да не попадне в обектива на камерите.