Бернар Вербер
Върховната тайна (11)

11.

Той хърка!

Люкрес не може да заспи. Отваря вратата на стаята на Изидор и го наблюдава как спи.

Прилича на гигантско бебе.

Тя се колебае, разтърсва го.

Той бавно изплува от съня, в който върви по мекия пухкав сняг, обут в нови скърцащи градски обувки, за да стигне някаква слабоосветена сламена къщурка.

Тя пали осветлението на тавана. Той потреперва и отваря лявото си око.

— Мм?

Къде съм?

Познава Люкрес.

— Колко е часът? — пита журналистът, протягайки се.

— Два часът сутринта. Всичко е наред и искам да спя.

Той отваря напълно лявото си око.

— Затова ли ме събудихте? За да ми кажете, че искате да спите?

— Не само затова.

Той прави гримаса.

— Да не би да страдате от безсъние, Люкрес?

— По едно време бях сомнамбул. Но отдавна не съм имала кризи. Четох някъде, че по време на кризите от сомнамбулизъм човек преживява това, което сънува. Четох също, че когато се прекъсне връзката между двете мозъчни полукълба на котките, те започват със затворени очи да изобразяват съня си. Вярвате ли в това?

Той се строполява на леглото и вдига чаршафа, за да се предпази от светлината.

— Добре. Лека нощ.

— Знаете ли, Изидор, много съм доволна, че работя заедно с вас по това разследване, но вие хъркате. Именно хъркането ви ме събуди и затова съм тук в стаята ви.

— А, така ли? Извинявайте. Искате ли да вземем два отделни апартамента?

— Не. Но легнете настрани. По този начин небната завеса няма да вибрира в дъното на гърлото ви. Въпрос на дисциплина.

Тя се старае да изглежда колкото е възможно по-любезна.

— Съжалявам, ОК, ще опитам — мърмори той.

Учудващо е как мъжете, дори и най-привлекателните, проявяват естествено примирение пред жените, които знаят какво искат, мисли Люкрес.

— Защо ме слушате? — пита тя с любопитство.

— Защото… Свободната воля на мъжа се състои в това да избере жената, която ще взема решенията вместо него.

— Не е лошо. Освен това съм гладна. Снощи не вечеряхме. Защо да не поръчаме да ни донесат нещо? Какво ще кажете, Изидор?

Тя вади бележника си, поглежда списъка и весело добавя:

— Третата мотивация ще бъде гладът. В момента например се вслушвам в тялото си, което ми казва, че се нуждае от храна и че ще заспи само след като се нахрани. Нищо друго не мога да направя. Главното за мен е да се заситя. Тоест, едно: премахване на болката; две: премахване на страха; три: премахване на глада.

Изидор промърморва няколко неразбираеми думи и се скрива под завивките. Тя го измъква и го заставя да я слуша.

— Гладът… Той е основната мотивация на човека, не е ли така? Гладът, който е предопределил появата на лова, земеделието, силозите, хладилниците…

Той я слуша наполовина.

— Сънят е също толкова важен — заявява, подпрян на лакът с ръка над очите, за да се предпази от светлината. — В третата основна мотивация бихме могли да групираме глада, съня, топлината. С други думи — потребностите, свързани с оцеляването.

Тя нанася поправки в бележника си и вдига слушалката на телефона, за да направи поръчка.

— Аз ще ям спагети. А вие какво ще искате?

— Нищо, благодаря. Предпочитам да спя — заявява той, опитвайки се да потисне една прозявка и да държи очите си отворени.

— Какво ще правим утре? — пита Люкрес развеселена.

Трудно му е да отвори очи.

— Утре? — повтаря, като че ли става дума за трудноразбираемо понятие.

— Да, утре — повтаря тя, наблягайки на думата.

— Утре отиваме да огледаме трупа на Финшер. Може ли да загасите осветлението, моля?

Успокоителна тъмнина.

Отпуска се на леглото и след като енергично се обръща настрани, притискал до гърдите си завивката, заспива, без да хърка.

Колко мило, мисли тя.

Той сънува как продължава да върви в снега с новите си скърцащи обувки. Влиза в сламената къщурка. Вътре е Люкрес.