Бернар Вербер
Върховната тайна (136)

136.

След победата над Камински Финшер и годеницата му Нашата Андерсен се прибраха в хотела и се любиха. Наташа обаче не можа да стигне до оргазъм.

— Трябва да се примириш с очевидното, Сами, аз ще си остана безчувствена.

— Не си безчувствена. Не получаваш оргазъм, което е друго нещо.

Топмоделът се изсмя тъжно и отчаяно.

Облегна се на възглавниците, запали цигара и жадно пое дима.

— Каква ирония е животът! Това, което моята майка ми е отнела, при теб го е развила прекалено!

— Убеден съм, че можеш да изпиташ оргазъм — не се предаваше Финшер.

— Знаеш по-добре от мен, че това, което е изрязано в мозъка, никога не пораства наново.

— Да, но мозъкът се справя и пренарежда функциите си. Ако се увреди центърът на говора, друг център, с друго предназначение, поема щафетата. Пластичността на мозъка е неограничена. Видях едно момиче хидроцефал — мозъкът му представляваше малко парченце кожа, полепнала по черепа. Но то говореше, разсъждаваше, запаметяваше над средната норма.

Наташа дълго задържаше тютюневия дим в дробовете си — дребно удоволствие, целящо да отрови разкошното тяло, с което я бе дарила природата. Знаеше, че любовникът й се опитва да откаже цигарите и се дразни, когато тя пуши, но не желаеше да се съобразява с него.

— Теориите ти са красиви, но не издържат проверката на живота.

— Проблемът ти е психологически. Въобразяваш си, че не можеш да получиш оргазъм, и блокираш. Може би трябва да отидеш при брат ми Паскал. Той е хипнотизатор. Успява да отучи пушачите да пушат и да приспи страдащите от безсъние. Може би ще може да направи нещо и за теб.

— Като например да ме докара до оргазъм чрез хипноза!

Тя се разсмя.

— Може би ще те освободи от някакъв блокаж.

Наташа го изгледа с презрение.

— Престани да ме лъжеш. Щом твоят предавател действа само в точно определен мозъчен център, значи, че съществуват различни центрове за всяко специфично действие. Парченцето мозък, което мама премахна, наистина ме освободи от страстта ми към хероина. И добре, че мозъкът не се оказа толкова пластичен, че да компенсира загубата. А цената на освобождението е липсата на оргазъм. Никога вече няма да изпитам подобно нещо. И каквото и да приказваш, нито хубавото вино, нито прекрасната музика могат да ми подействат кой знае колко. Това е моето наказание. Пресата ме обяви за световен секссимвол, всички мъже мечтаят да ме любят, а аз не мога да изпитам удоволствието, което изпитва и най-жалката грозница с някой шофьор на камион!

Тя грабна чашата с шампанско и я разби в стената.

— Вече нямам желание за нищо. Не чувствам нищо. Аз съм жив труп. Какъв живот е това, без удоволствие? Единствената емоция, която ми е останала, е гневът.

— Успокой се, би трябвало да…

Самюел Финшер внезапно спря насред мисълта си и като че ли се заслуша в нещо.

— Какво има? — попита тя.

— Нищо. Никой е. Мисля, че иска да ме поздрави по случай победата…

С поглед, зареян в пространството, в хоризонта отвъд стената, любовникът й се усмихна и започна да диша все по-учестено. Наташа го наблюдаваше с презрение. Тръпки прибягваха по цялото му тяло.

— Ако знаеш само колко мразя да те гледам такъв!

Всичко във Финшер изразяваше надигащия се екстаз, който все повече се усилваше. Тя го замери с една възглавница.

— Действа ми угнетяващо! Можеш ли да разбереш? — възкликна тя. — Не. Дори не ме чуваш, нали? Напълно отдаден на удоволствието. Все едно, че мастурбираш до мен.

Финшер нададе вик на удоволствие.

Ликуване. Върховна радост. Блаженство.

Тя си запуши ушите и изкрещя, за да не го чува повече. Устата и на двамата бяха широко отворени — неговата от удоволствие, нейната от гняв.

Накрая любовникът й се върна на земята. Самюел Финшер — примрял, с отпуснати ръце, с притворени очи, с увиснала челюст.

— Е, как беше? Доволен ли си? — цинично се осведоми годеницата му, издухвайки дима от цигарата в лицето му.