Бернар Вербер
Върховната тайна (132)

132.

Жан-Луи Мартен обясни на лекаря си, че когато удоволствието от прекия допир, от ласката, от сливането на телата вече не можело да се изпитва на публично място поради социалните предразсъдъци, хората започнали да търсят други средства.

„Например, откакто свят светува се знае, че растенията въздействат върху центъра ни на удоволствие. Дори животните се дрогират. Котките — с така наречената котешка трева. Газелите нарочно ядат някои токсични плодове, които ги опияняват.“

Жан-Луи Мартен изкара на екрана рисунки върху пергамент, изобразяващи шамани със звезди на челото и купи с отвара в ръце.

„Индийците, индианците и египтяните твърдят, че именно там, на челото, се намира вътрешното ни око, седалището на съзнанието. Не сме първите, които проявяват интерес към темата.“

Жан-Луи Мартен отвори още няколко файла.

„Тези растения въздействат върху пинеалната жлеза. Какво знаеш за нея, Сами?“

С поглед, вперен в екрана, невропсихиатърът не реагира веднага.

— Тя се нарича още епифиза. Една от най-малките човешки жлези: тежи едва 0,16 грама, червена е на цвят, продълговата, във формата на шишарка. През XVII век Декарт е смятал, че в нея се намира душата… Я виж ти, странно, как не съм се сетил досега…

„Събрах огромен обем информация за пинеалната жлеза. Вероятно отначало е била външен орган, разположен на края на един израстък, и леко е стърчала в горната част на черепа. Изпълнявала е функциите на трето око. Ето снимка на рядък вид новозеландски гущер. Неговата пинеална жлеза се намира извън тялото и е функционална. При човека пинеалната жлеза постепенно се е превърнала в жлеза с вътрешна секреция. Както половият орган, така и тя се диференцира на четирийсет и деветия ден от зачеването. Като че човекът е притежавал външен орган на удоволствието и вътрешен орган на удоволствието.“

— И също както при секса, и тази жлеза изисква съответното обучение!

„Точно така. Първите сексуални опити са непохватни, не сме способни да се контролираме, после постепенно набираме опитност и се научаваме да владеем положението — написа Жан-Луи Мартен. — По същия начин и ти си първият, който подчиняваш пинеалната си жлеза и центъра на удоволствието си. Защото съм убеден, че пинеалната жлеза не е нищо друго освен посредник на Върховната тайна.“

Жан-Луи Мартен прочете на екрана, че при раждането на човека жлезата е голяма — тежи четирийсетина грама, на дванайсетгодишна възраст престава да се развива, след това постепенно атрофира.

„Според специалистите тази жлеза отключва пубертета.“

— Това обяснява защо децата умеят да извличат повече удоволствие от всичко — разсъждаваше гласно Финшер.

„През 1950 г. открили, че пинеалната жлеза отделя две вещества: мелатонин — понастоящем синтезиран химически за производството на медикаменти, за които се смята, че допринасят за човешкото дълголетие; и ДМТ (или диметилтриптамин), който сега също синтезират за получаването на някои халюциногенни вещества.“

Жан-Луи Мартен показа репродукция на Хор — бога с глава на ястреб, който държеше в ръце две растения.

„Разгледай добре тази картина: в дясната си ръка той държи лотосово листо, а в лявата — акациева клонка. При правилно дозиране от лотоса и от акацията се получава растителният диметилтриптамин. Вероятно това питие древните египтяни са назовавали сома. Те стимулирали по химичен път пинеалната си жлеза, която, от своя страна, въздействала върху Върховната тайна. Човечеството е търсило това, което ние открихме, от древността до наши дни. В «Одисеята», когато Омир говори за острова на лотофагите^[1], вероятно има предвид, че и те са пиели своята сома.“

— Само дето е забравил да добави акацията. Не е искал да даде истинската рецепта, за да не повлияе на читателите…

Жан-Луи Мартен забързано добави:

„Има и нещо друго. Двамата с Атина открихме, че ДМТ настройва сърдечния ритъм на точно определена вълна с дължина осем херца. Много ниска честота, подобна на тази на космическите вълни, излъчвани от звездите; вълни, които преминават през вселената, през материята, през плътта.“

— Доста смущаващо, тъй като наименованието „херц“ идва от името на откривателя на вълните Хайнрих Херц, който изучавал полета на прилепите. А „херц“ на идиш значи „сърце“.

„Когато сърцето ти тупти на честота осем херца, двете ти мозъчни полукълба се настройват на осемхерцови цикли и в този момент минаваш отвъд нормалното световъзприемане. Индианците казват, че минаваш през Майа — завесата на илюзията.“

— Олдъс Хъксли говори за преминаване през „вратите на възприятието“, откъдето е взела името си групата на Джим Морисън — The Doors.

„Нещата не се изчерпват единствено със смесването на лотоса и акацията. Навсякъде по света шаманите употребяват растителни опиати: айяхуаска, кока, кафе, халюциногенни гъби, за да предизвикат това състояние.“

— Останалите наркотици надхвърлят значително осемте херца, което предизвиква много силен и неконтролируем ефект. По този начин търсеният положителен ефект се превръща в отрицателен.

„Правилно. Истинското шаманство няма нужда от наркотици. Великите шамани стигат до екстаз с помощта на глада и на медитацията, подчинени единствено на волята им.“

Самюел Финшер наблюдаваше съсредоточено египетското изображение със звездата в средата на главата.

Хилядолетна тайна, останала в сянка, защото е прекалено опасна, за да бъде оставена в ръцете на несъзнателни хора.

„Ние проникнахме отвъд сънищата на шаманите, на наркоманите, на друидите, на египетските жреци и на другите мистици. В центъра на мозъка открихме двигателя на всички наши действия, извора на удоволствието — Върховната тайна.“

Невропсихиатърът разтърка слепоочията си.

— На моменти имам усещането, че когато е стимулиран, умът ми излиза от затвора на костите и на черепа, преминава отвъд сетивата ми и влиза в базата данни на вселената. Това не е просто плътско удоволствие. То е и интелектуално удоволствие. Трудно ми е да престана да искам да ме стимулираш. Наистина е мъчително.

„Вселенска база данни ли каза? Не може ли да бъдеш малко по-точен?“

— Последния път, когато ме стимулира, останах с впечатлението, че имам достъп до информация за привилегировани. Едно изречение ми отвори очите: „Човек си мисли, че открива непознатия външен свят, а той просто открива вътрешния си свят.“ И това не е всичко…

Тонът на невропсихиатъра се промени.

— Видях… видях… толкова неща, че не би повярвал. Вчера например… наблюдавах космически вълни. Нишки, които пресичаха вселената. В единия край имаше черна дупка, а в другия — бяла дупка^[2]. Черната дупка се въртеше като пумпал, всмукваше материята и я превръщаше в гореща магма, която после се трансформираше в чиста енергия. Енергията се вмъкваше в една от нишките, след което се изливаше през бялата дупка.

„Нещо като космически въжета?“

— Да, фини и дълги като паяжина. Имах чувството, че мога да ги докосна. Тези космически въжета бяха много горещи, защото бяха пълни с енергия. От време на време започваха да вибрират и да възпроизвеждат нотата „си“. Имах усещането, че целият ни свят е произлязъл от тази вибрация. Музиката на вселената!

Жан-Луи Мартен беше ужасно впечатлен от видението, което напомняше за изследванията на астрофизиците. Черни дупки, свързани с бели дупки, ефект на арфа, вибрация, нотата „си“.

Лекарят отново бе взел преднина, но Жан-Луи се гордееше, че това е станало благодарение на него.

„Чудесно. Ти свърза науката и поезията, лявата и дясната част на мозъка.“

— Изпитах усещането, че няма три пространствени и едно времево измерения, а по-скоро едно-единствено измерение — пространствено-времево. Впрочем повечето данни, които получавам в тези моменти, не са разположени във времето. Случват се едновременно в миналото, в настоящето и в бъдещето.

Жан-Луи Мартен се намеси:

„Може би чрез Върховната тайна постигаш съзнанието на човека на бъдещето.“

— Когато получа достъп до това странно състояние, се чувствам умиротворен, безкрайно добър, прочистен от всякакви зли помисли. Забравям делничните си проблеми, излизам извън егото си, превръщам се в нещо открито, отворено. Трудно е за обяснение.

„Завиждам ти… Ами ако и аз се подложа на операция?“

Реакцията беше мигновена.

— Само това не! Твоята роля е ясна. Ти си най-трезвото същество, което познавам. На теб е поверен контролът над тази вихрушка. Ако минеш от другата страна, няма да има кой да осигурява прехода между нашите две схващания за реалното.

„Прав си, и аз съм като Харон — лодкаря от Ахерон. За нас, лодкарите, няма последно пътуване…“

Окото на Жан-Луи Мартен — единствената подвижна точка на тялото му, работеше без отдих.

„Понякога ми се струва, че това, което правим, е лошо. Лошо за мен. Лошо за хората. Като че ли се касае за някакво познание, до което се докосваме преждевременно, което не сме подготвени да понесем. Понякога в главата ми примигва сигнална лампичка: «Това няма да остане безнаказано, не отваряй кутията на Пандора».“

Кутията на Пандора, защо спомена за тази легенда? — замисли се Финшер. — Кутията на Пандора символизира нездравото любопитство и който я отвори, пуска чудовищата на свобода.

Самюел Финшер бавно обработваше получената информация. Декарт. Осем херца. Акацията, питието сома. Промяната във възприятията. Едно беше съвсем — двамата бяха преминали през един етап, за проучването на който са били нужни поколения и поколения изследователи и мистици.