Бернар Вербер
Върховната тайна (114)

114.

Още малко вода, за да угаси разжарените си палили.

— Фантастично — изрича Жером Бержерак.

— Смайващо — добавя Люкрес.

— Ужасяващо — обобщава Изидор.

Капитан Умберто не спира да се поти под въздействието на погълнатия пипер.

— Джеймс Олдс не пожелал да разбере как би могло да се приложи откритието му. Побързал да се оттегли, унищожил разработката си, събрал целия си екип с молба да положат клетва, че няма да продължават опитите с Върховната тайна.

— Приели ли са?

— Джеймс Олдс им описал вероятното бъдеще на изобретението си. Никой учен не иска да унищожи човечеството. Отвъд мозъчната ни система съществува система за съхранение на рода. Един инстинкт, който се спотайва в рептилоидния ни мозък и който датира от първобитния ни начин на живот. Бил е у нас още когато сме били риби. Дори още когато сме били едноклетъчни…

Един сервитьор им носи пиле в провансалски сос. След горния разговор заобиколеното от зеленчуци птиче тяло представлява патетична гледка. Никой не посяга да си сервира.

— Силата на живота… — изрича Изидор.

— Джеймс Олдс и приятелите му са мислели за децата и за внуците си, които са били по-важни от научната слава. Освен това, кой би поел евентуалната отговорност да сложи край на човешкия род?

Жером гледа с блеснал поглед. Морякът въздиша.

— Те се заклели. И Джеймс Олдс унищожил всички документи, в които се разкривало съществуването и местоположението на Върховната тайна. Опитните мишки били пожертвани. А Олдс се заел да разработва друга, близко разположена мозъчна зона, свързана с възможността да се лекува епилепсията.

— Аз, която винаги съм вярвала, че живеем в циничен свят, командван от борсата, от военните и от безскрупулните учени, държа да призная, че този господин Олдс прави чест на колегите си — заявява Люкрес.

— Успели ли са да сложат край на изследванията? — осведомява се Изидор.

— Върховната тайна е прекалено малка зона, която трябва да се локализира съвсем точно. Ако не знаем къде е, не можем да й въздействаме. Сигурно някои са правили опити, но да я откриеш в мозъка е все едно да търсиш игла в копа сено.

Люкрес се въздържа да спомене за начина, научен от Изидор — подпалваш сеното и прокарваш магнит през пепелта.

— И какво станало после? — пита Жером, опиянен от чутото.

Умберто им прави знак да се приближат и полугласно, за да не чуят от околните маси, прошепва:

— В края на краищата някой ги предал.