Бернар Вербер
Върховната тайна (106)

106.

— Отпуснете се.

Хипнотизаторът Паскал Финшер се обръща към препълнената зала на „Веселия Бухал“. Това е петъчният вечерен сеанс по колективна релаксация.

— Развържете коланите, събуйте обувките, затворете очи и се отпуснете напълно.

Зрителите освобождават телата си.

— Намерете най-удобната си поза във фотьойла и се отпуснете. Съсредоточете се върху дишането си и бавно го успокойте. Съсредоточете се върху ударите на сърцето си и постепенно ги забавете. Дишайте със стомаха. Забравете грижите, натрупани през деня. Забравете кои сте. Мислете си за стъпалата и мислено извикайте пред очите си червения цвят. Вече не чувствате стъпалата си. Мислете си за коленете и си представете оранжевия цвят. Вече престанахте да чувствате коленете си. Мислете си за бедрата и си представете жълтия цвят. Мислете за себе си, представете си лилавия цвят и вече не чувствате главата си.

Всички са със затворени очи, като заспали. Слепоочията им туптят по-бавно. Онези, които не са се поддали на хипнозата, наблюдават ухилени съседите си, но хипнотизаторът им прави знак да не пречат или да напуснат залата. Те се изнизват тихомълком.

— Чувствате се леки, леки. С всяко вдишване се отпускате все повече, чувствате се все по-отпуснати, леки като перца. Сега ще видите една стълба, която ще ви заведе до дъното на самите вас. Вижте добре стълбата, парапета, стъпалата. Сега слезте едно стъпало по-долу и ефектът от отпускането ще се задълбочи. Още едно стъпало надолу и ще усетите покоя. С всяко следващо стъпало ще навлизате в състояние на увеличаващо се успокоение, на възстановяване. Били сте на нулевото стъпало, сега сте на третото стъпало, после на четвъртото, после на петото, на шестото. На десетото стъпало сте в състояние на пълно отпускане. Ще слезем още по-дълбоко във вашия ум и в духа ви. Когато стигнем до двайсетото стъпало, ще бъдете в състояние на истинска хипноза.

Той бавно започва да отброява.

— Сега сте в хипнотичната зона… чувствате се отлично…

Вратата в дъното се отваря. Хипнотизаторът прави жест на досада. Бе предупредил изрично никой да не влиза след началото на сеанса. Новопристигналият му показва със затворнически жест, че няма да пречи.

Паскал Финшер разпознава мъжа и не настоява. Това е Изидор Каценберг.

Журналистът от научния отдел се настанява до един от участниците, който не е някой непознат, а Умберто Роси. Паскал Финшер им беше казал, че морякът редовно присъства на петъчния сеанс, значи не ги бе излъгал. Морякът се усмихва със затворени очи. Хипнотизаторът продължава:

— Сега си представете, че сте се озовали на някакво авеню, пред киносалон, където има опашка от хора, които чакат да видят филма. Поглеждате афиша и се оказва, че е една комедия, която отдавна сте искали да видите. Купувате си билет и влизате. Всеки ще види различен филм. Но за всички той ще бъде изключително интересен. На екрана започват да преминават надписите. Следете филма. Това е най-смешният филм, който сте гледали.

Известно време хората стоят неподвижни, но ето че някои се усмихват, после избухват в смях със затворени очи. Смеят се нестройно в началото, но постепенно започват да се смеят в точно определен момент, като че ли гледат един и същ филм с едни и същи комични ситуации.

Възползвайки се, че Умберто Роси е под хипноза, Изидор Каценберг му прошепва:

— Сега ще ми разкажете какво представлява Върховната тайна.

Морякът престава да се смее и изведнъж ококорва очи. Внезапното изкачване от ниво на „хипнотично приспиване“ до това на „враждебна действителност“ предизвиква болки в тила. Хипнозата, подобно на гмуркането, изисква постепенно декомпресиране. Той разпознава Изидор, нахлузва обувките си и побягва, разблъсквайки няколко хипнотизирани зрители, които също като него реагират зле на грубото събуждане.

Паскал Финшер повишава тон, за да овладее настъпилото объркване.

— Продължавате да следите филма, без да се влияете от външните шумове, които стигат до вас.

Умберто тъкмо се готви да се измъкне през един от изходите, когато насреща му изскача Бержерак. Морякът сменя посоката, но сега е ред на Люкрес да му прегради пътя. Остава трети изход — през тоалетните. Изидор, Бержерак и Люкрес са по петите му. Тримата едновременно излизат на някакъв двор, пълен с боклукчийски кофи. Умберто се е спотаил зад една от тях. Изважда револвер и без колебание стреля срещу тях.

Милиардерът се провиква отдалеч:

— План номер две! План номер две!

— Какъв е този план номер две? — любопитства Люкрес.

— Слушайте, Люкрес, не питайте мен — с тези бели полета в паметта ми дори не си спомням, че е имало план номер едно.

Люкрес на свой ред вади револвер и докато се прицелва по посока на Умберто Роси, прошепва на колегата си:

— Мислих за белите петна в паметта ви — казва тя. — Смятам, че мозъкът ви ги предизвиква с цел да се предпази. Толкова сте чувствителен, че би се отразило на работата ви, ако си спомняте за всичко, което не е наред. Без значение дали се отнася до света или до личния ви живот. Имате нужда да забравите миналите и настоящите жестокости. Поради тази причина мозъкът ви се е принудил да прибегне до тази доброволна амнезия.

— По-късно ще поговорим за това — отвръща Изидор.

Умберто се изплъзва. Те хукват подире му. Той отново стреля и те отново се крият зад един ъгъл. Умберто свива в една съседна уличка. Блъска минувачите, прели да застане зад една входна врата и да се прицели. Жером Бержерак го замерва с мазни консервни кутии, без да спира да вика:

— План номер две! План номер две!

— В това е проблемът на хората на крайностите — мърмори Изидор. — Беше краен в епикурейството и сега, ако позволите да изкажа мнението си, поема крайни рискове.

И наистина, милиардерът се хвърля напред, а Умберто пуска един куршум калибър 7,65, който одрасква леко рамото му.

— Ранен съм — обявява Жером, едновременно уплашен и очарован.

— Стига сме си губили времето — отсича Изидор.

Той заобикаля двора и изненадващо се оказва в гръб на Умберто. Забива в ребрата му гърлото на бирена бутилка и казва:

— Край на игричките. Горе ръцете… Умберто.

Слага му белезниците, които носи в джоба си.

— Помощ! — извиква Жером Бержерак.

Младата журналистка се приближава.

— Готов бях да рискувам живота си за вас, Люкрес — въздиша той като в агония.

Люкрес оглежда раната му.

— Хм… Нищо работа. Малка драскотина. Ето ви носната ми кърпа, да не изцапате костюма си от Кензо.

После се обръща към Умберто и го хваща за яката.

— Е, каква е тази Върховна тайна?

Той мълчи, усмихвайки се снизходително.

Жером Бержерак го дърпа за яката.

Иска да му фрасне един юмрук, но Изидор го задържа.

— Без насилие.

— Зная си правата — заявява строго бившият неврохирург. — Нямате право да ми слагате белезници. Ще подам жалба.

— Наистина не сме от полицията, но смятам, че ще оценят помощта ни, когато им представим убиеца на доктор Джордано, моя похитител (защото и аз ще подам оплакване) и убиеца на Финшер.

При тези думи той реагира невъздържано. Крещи, сякаш го колят:

— Не съм убил Финшер!

— Трябва да го докажете — подчертава Жером Бержерак.

— Наташа обясни, че е била сама и…

— Да, но с Върховната тайна могат да се убиват хора от разстояние, така ми се струва… — вметва Люкрес.

Умберто повдига рамене.

— Вие не знаете какво представлява Върховната тайна.

— Тогава кажи ни, слушаме те — отвръща Люкрес.

Изидор се доближава.

— Мисля, че не сте разбрали едно нещо, Умберто. Ние сме заедно, един екип. Всички ние обичаме Самюел Финшер и харесваме онова, което е правил. Всички ние искаме да открием какво му се е случило.

— Нямам никаква причина да ви помагам — инати се оня, свеждайки поглед.

— Напротив — благодарността към човека, който ви е извадил от блатото.

Този довод изглежда попада в целта.

Жером Бержерак смята за уместно да добави:

— Хайде, Умберто, спукана ти е работата…

Изидор отстранява безцеремонно милиардера и се обръща към моряка:

— Какво са ти обещали там? Работа? Дрога? Да не би пък да се страхуваш от тях? Какво им дължиш?

Умберто си възвръща самоувереността.

— Те ме спасиха.

— Не те! Самюел Финшер те спаси! — крещи Изидор. — На него дължиш всичко. И сега искаш смъртта му да остане забулена в тайна. Каква неблагодарност!

Морякът обляга глава на окованите си в белезници ръце.

Неспособен да се сдържа повече, Жером Бержерак отново се намесва.

— Питай го какво би го посъветвал призракът на Самюел Финшер, ако беше тук — да пази мълчание ли?

На свой ред и Люкрес смята за нужно да се обади.

— Ти ми разказа за някакъв „Никой“, кой е той? Хайде, не го прави заради нас, направи го заради Финшер. Дължиш му го.

В мозъка на неврохирурга настава истински хаос. Чувството за вина, угризенията, неприязънта, страхът от затвора, желанието да бъде допуснат до Върховната тайна, признателността към болницата и особено към Финшер влизат в люта битка на арената на свободната му воля. Дилема. Лицето му се изкривява в грозна гримаса, сякаш казаното му причинява болка.

Изидор разбира, че ако искат да постигнат резултат, е време да сменят тактиката. След като са разрушили старите опорни точки, сега е моментът да покажат съчувствие, да му вдъхнат успокоение.

— Хайде ела, ще отидем да хапнем нещо и ще ни разкажеш всичко отначало.

Милиардерът добавя:

— Приятели, каня всички ви в ресторанта на МАЕС. Щом ще присъстваме на изповед, нека да се настаним удобно в комфортна обстановка, не съм ли прав?