Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключения в науката (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Ultime Secret, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Lina Nicol (2015 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Бернар Вербер. Върховната тайна

Френска, първо издание

Превод: Румяна Гецова

Редактор: Росица Ташева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Коректор: Евгения Рангелова

Предпечатна подготовка: Милана Гурковска

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 23,5

Печат: „Симолини“

ИК „Колибри“, 2006 г.

ISBN: 954-529-412-4

История

  1. — Добавяне

55.

Бялата му царица беше в опасност.

Самюел Финшер обмисли партията.

Извади фигурата и я постави в центъра на полето, блокирайки по този начин всички опити за атака от страна на противника.

Невропсихиатърът обичаше да играе с Жан-Луи Мартен. В шаха фигурите-посланици на ума на лекаря играеха против фигурите-посланици на ума на болния. Двата воюващи равностойни мозъка бяха с еднакви шансове за победа.

Партията продължи и в края на краищата Жан-Луи Мартен победи с лекота, въпреки добрата позиция на бялата царица.

— Браво!

„Победих ви, защото сте начинаещ, но играх срещу компютърна програма, която ме побеждаваше непрекъснато.“

— Така значи, намерихте си майстора.

„Да, и това ме обърква. Питам се дали машините не са по-способни от нас. Поне в стратегически план. Но пък нима всичко не е стратегия? Едно растение, което се развива, прилага стратегия за завладяване на средата. Едно дете, което расте, е стратегия на ДНК с цел възпроизводство.“

— Интересно. Но струва ми се, че доста преувеличавате.

Самюел Финшер подпря по-стабилно противника си на възглавниците.

„Засега световната шахматна титла е спечелена от Дийпър Блу срещу Каспаров. Може пък историята да изисква триумф на съвършената машина срещу несъвършения човек. Ние победихме маймуната, компютърът ни отмъщава за нея.“

Самюел Финшер хвърли поглед към болните хебефреници, лишени от привилегията на подобен разговор. Повечето разглеждаха умислено фреските на Салвадор Дали, откривайки в странните фигури фантазията, която липсваше в ежедневието им.

— Не, ние винаги ще бъдем по-силни от машините, и знаете ли защо, Жан-Луи? Заради сънищата. Машините не могат да сънуват.

„Какво е значението на съня?“ — пита болният от LIS.

— Сънят ни позволява да се възстановяваме. През нощта, във фазата на парадоксалния сън, в ума ни се раждат образи, идеи. Същевременно се освобождаваме от всичко, което се е стремило да ни повлияе през деня. По време на Сталинските чистки в Русия най-разпространеният начин на мъчение е бил да се държат хората будни, за да не могат да сънуват. Ако ни отнемат сънищата, ние губим интелектуалната си сила. Дори Одисей от Омировата поема получава съветите на Атина, докато спи и сънува. Компютрите не сънуват, компютрите просто трупат знания, без да могат да се възстановяват. Те са ограничени в рамките на мислеща система, която действа чрез натрупване, а не чрез подбор.

„Нещата се променят. Говори се, че някои лаборатории са създали «изкуствено съзнание».“

— Докато изследователите не създадат компютри, способни да сънуват, човекът винаги ще намира начин да надвие машината.

Той посочи картините на Салвадор Дали, които покриваха стените.

— Кой компютър може да нарисува това?

„В случая с Дали човешкият интелект не се определя единствено от сънищата, а и от безумието на художника.“

Невропсихиатърът насърчи пациента си да развие мисълта си.

„Безумието, бих казал дори глупостта. За да заприличат на нас, компютрите би трябвало да са способни да вършат… глупости. Вчера си говорихме по този въпрос с Атина. Тя твърдеше, че компютрите ще продължат да плашат хората, докато не престанат да бъдат съвършени. Дори предлагаше да се създаде не само изкуствен интелект, а и «изкуствена глупост».“

Невропсихиатърът попипа роговите рамки на очилата си.

— Изкуствена глупост?

„Представям си едно бъдеще, в което компютрите ще притежават не само собствено, непрограмирано от хората съзнание, но и настроения, чувствителност, типични за информатиката. Бъдеще с психотерапевти, които ще ги успокояват, ще се опитват да разгадаят неврозите им. С една дума — бъдеще, в което компютрите ще могат да полудяват и да създават творби като тези на Дали.“

Кой говореше, Атина или Одисей? Никога досега Жан-Луи Мартен не бе стигал толкова далече в предвижданията си.

— Съжалявам — отвърна невропсихиатърът, — но за себе си съм убеден, че човешкият мозък ще си остане недостижим. Информатиката винаги ще стига до определени граници. Няма да бъдем спасени от компютрите. Те няма да бъдат нашите наследници в областта на развитието на съзнанието.

Жан-Луи Мартен отново пусна ума си да плува по вълните на мрежата, на лов за последните открития, направени в лабораториите и в университетите, с които да впечатли наставника си.