Метаданни
Данни
- Серия
- Приключения в науката (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’Ultime Secret, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Румяна Гецова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Lina Nicol (2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
Издание:
Бернар Вербер. Върховната тайна
Френска, първо издание
Превод: Румяна Гецова
Редактор: Росица Ташева
Художник на корицата: Стефан Касъров
Коректор: Евгения Рангелова
Предпечатна подготовка: Милана Гурковска
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 23,5
Печат: „Симолини“
ИК „Колибри“, 2006 г.
ISBN: 954-529-412-4
История
- — Добавяне
60.
Люкрес крещи.
Как да не полудее в мрака? През ума й преминават всички моменти, в които се е страхувала от тъмнината. В подземието на сиропиталището, когато джобното й фенерче угасна. Как се развика само! Когато играеше на „сляпа баба“ с вързани очи. Очите са източник на толкова много информация! Самата светлина представлява наркотик. Тя е първото усещане след излизането от корема на майката. Чак след това идва ред на въздуха. А след като сме опитали и двете, повече не можем да спрем. Раждането й не бе преминало леко. Главичката й се бе заклещила. Хипнозата й позволи да си го припомни… Мозъкът има огромни възможности. Той единствен съдържа всички обяснения. Всички илюзии. Всички пълномощия.
Човешкият мозък е най-сложното творение във вселената.
В „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ е прочела едно изречение, върху което не е престанала да мисли: „Реалността е това, което продължава да съществува, дори след като сме престанали да вярваме в нея.“ Следователно нищо не пречи да се създаде една временна реалност.
Спомня си и един текст на руския дисидент Владимир Буковски, който разказва, че за да издържи на мъченията, си представял мислено как строи „виртуалната“ си къща. Когато болката ставала непоносима, той се оттеглял в нея и никой не можел да го засегне.
Силата на мисълта. След като е помагала на затворниците в Гулаг, значи ще помогне и на мен.
Люкрес Немрод затваря очи.
Забравя какво й се е случило.
Забравя къде се намира.
Заема се да строи в ума си своята идеална къща. Нещо повече — строи замък. След като въображението не познава граници, най-добре да се възползва от това. Като начало мислено проектира двореца си, след което изкопава основите. Сетне иззидва стените с дялани камъни. После идва ред на вратите, на прозорците, на покрива. Прави външни и вътрешни цветни градини. В средата на големия двор изкопава малък басейн.
А сега — обзавеждането. Зимни градини с изглед към двора, за да има много светлина за растенията, а отвън да не се вижда нищо.
Много декоративни растения. Японски мебели от ценно дърво, предварително лакирани с меден восък, боядисан в черно.
След това нарежда паркета, разстила ориенталските килими в стаите, предназначени за приятели, избира тапетите от плат.
Мозъкът й най-сетне работи на пълни обороти.