Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключения в науката (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’Ultime Secret, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Lina Nicol (2015 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Бернар Вербер. Върховната тайна

Френска, първо издание

Превод: Румяна Гецова

Редактор: Росица Ташева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Коректор: Евгения Рангелова

Предпечатна подготовка: Милана Гурковска

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 23,5

Печат: „Симолини“

ИК „Колибри“, 2006 г.

ISBN: 954-529-412-4

История

  1. — Добавяне

60.

Люкрес крещи.

Как да не полудее в мрака? През ума й преминават всички моменти, в които се е страхувала от тъмнината. В подземието на сиропиталището, когато джобното й фенерче угасна. Как се развика само! Когато играеше на „сляпа баба“ с вързани очи. Очите са източник на толкова много информация! Самата светлина представлява наркотик. Тя е първото усещане след излизането от корема на майката. Чак след това идва ред на въздуха. А след като сме опитали и двете, повече не можем да спрем. Раждането й не бе преминало леко. Главичката й се бе заклещила. Хипнозата й позволи да си го припомни… Мозъкът има огромни възможности. Той единствен съдържа всички обяснения. Всички илюзии. Всички пълномощия.

Човешкият мозък е най-сложното творение във вселената.

В „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ е прочела едно изречение, върху което не е престанала да мисли: „Реалността е това, което продължава да съществува, дори след като сме престанали да вярваме в нея.“ Следователно нищо не пречи да се създаде една временна реалност.

Спомня си и един текст на руския дисидент Владимир Буковски, който разказва, че за да издържи на мъченията, си представял мислено как строи „виртуалната“ си къща. Когато болката ставала непоносима, той се оттеглял в нея и никой не можел да го засегне.

Силата на мисълта. След като е помагала на затворниците в Гулаг, значи ще помогне и на мен.

Люкрес Немрод затваря очи.

Забравя какво й се е случило.

Забравя къде се намира.

Заема се да строи в ума си своята идеална къща. Нещо повече — строи замък. След като въображението не познава граници, най-добре да се възползва от това. Като начало мислено проектира двореца си, след което изкопава основите. Сетне иззидва стените с дялани камъни. После идва ред на вратите, на прозорците, на покрива. Прави външни и вътрешни цветни градини. В средата на големия двор изкопава малък басейн.

А сега — обзавеждането. Зимни градини с изглед към двора, за да има много светлина за растенията, а отвън да не се вижда нищо.

Много декоративни растения. Японски мебели от ценно дърво, предварително лакирани с меден восък, боядисан в черно.

След това нарежда паркета, разстила ориенталските килими в стаите, предназначени за приятели, избира тапетите от плат.

Мозъкът й най-сетне работи на пълни обороти.