Бернар Вербер
Върховната тайна (44)

44.

Изидор изпива чашата си на екс.

— Какво би ви доставило удоволствие?

— Една цигара!

Люкрес Немрод става, отправя се към един от съседите си и се връща с ментолова цигара ултра-лайт. Запалва я и дръпва с наслада.

— Вие пушите, Люкрес?

— Тези епикурейци успяха да ме убедят в правилността на лозунга си Carpe diem. Как го превеждате впрочем? „Възползвай се от всеки миг така, сякаш е последен“. В края на краищата, нещо ужасно може да ни се случи всеки момент. Ако в този миг ме удари гръм, ще си кажа: „Колко жалко, че не съм изпитвала по-често удоволствието от цигарата!“ Така че толкова по-зле за здравето ми, пропушвам.

Люкрес бавно вдъхва дима и го задържа в дробовете си възможно най-дълго, преди да го издиша през ноздрите си.

— От колко време не пушите?

— От три месеца. Точно три месеца. Но каква полза? Избрала съм си много напрегната професия и във всички случаи отново ще пропуша. Защо да не го направя тук, в този храм на девиза „карай да върви“.

Изидор вади джобния си компютър и си отбелязва нещо. Люкрес без да иска духва дим в лицето му и той кашля.

— Нашето общество е зависимо от растенията. От тютюна, но и от сутрешното кафе, което ни събужда; от шоколада, към който някои хора са напълно пристрастени; от чая, от лозата и хмела, които ти позволяват да постигнеш опиянението и накрая — от конопа, марихуаната и мака, от които се получават наркотици. Растенията си отмъщават. Осмата потребност…

Люкрес затваря очи и се откъсва от околната действителност, за да усети цялото удоволствие от никотина. Димът прониква до небцето й, преминава в гърлото, отлага тънък филм от дразнещ прах върху чистата лигавица, после се спуска по трахеята. Накрая постъпва в алвеолите на белите дробове. Там все още има катран отпреди три месеца, който очарован посреща неочакваното ново попълнение от токсична пара. Колкото до никотина, той бързо минава в кръвта и оттам — в мозъка.

— Струваше си да се лишавам от цигари заради тази минута. А, ако знаете колко ми е приятно! Мисля, че ще изпуша тази цигара до филтъра. Не казвайте нищо. Не ми пречете, оставете ме да се насладя на мига.

Изидор свива рамене.

Какво да й кажа? Че ако пуши редовно, ще разстрои системата си за регулиране на съня, ще разстрои системата за регулиране на настроението, ще разстрои системата за регулиране на теглото си и че оттук нататък ще стане робиня на никотина и на катрана дотолкова, че ще си загуби съня и ще стане сприхава? Че замърсява белодробните си алвеоли, вените си, клетките си? Пушачите не слушат никого, те смятат, че удоволствието им дава всички права.

Опитва се да мисли за друго и търси в програмата какво следва. Отляво един едър възрастен мъж целува по устата тънка девойка. Двамата очевидно не са намерили тема за разговор, но пък и липсата на диалог не ги смущава прекомерно.

Изведнъж Люкрес изпитва отвращение към цигарата и я загасва.

Тютюнът ми оставя привкус на нещо мръсно и горчиво. Защо ли пуша?