Метаданни
Данни
- Серия
- Приключения в науката (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’Ultime Secret, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Румяна Гецова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Lina Nicol (2015 г.)
- Разпознаване и корекция
- filthy (2015 г.)
Издание:
Бернар Вербер. Върховната тайна
Френска, първо издание
Превод: Румяна Гецова
Редактор: Росица Ташева
Художник на корицата: Стефан Касъров
Коректор: Евгения Рангелова
Предпечатна подготовка: Милана Гурковска
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 23,5
Печат: „Симолини“
ИК „Колибри“, 2006 г.
ISBN: 954-529-412-4
История
- — Добавяне
49.
Самюел Финшер и Жан-Луи Мартен бяха на път да станат най-добрите приятели на света. Самюел Финшер се изразяваше чрез гласа си. Жан-Луи Мартен му отговаряше чрез мисълта си, включена в компютърната апаратура.
Често си говореха и Финшер установи, че Мартен става все по-компетентен в областта на науките, особено на психиатрията. Именно Мартен го посъветва да украси стаите в зависимост от патологиите.
„Те непрекъснато виждат бял цвят и това ги препраща към вътрешната им пустота. Защо да не ги заобиколим от хубави образи, създадени от «болни» художници, чиято болест е сублимирала и се е превърнала в изкуство? Аз например се чувствам на вълната на художника Салвадор Дали“ — написа болният от LIS.
Жан-Луи Мартен се свърза с интернет, потърси сайт с картини и отвори една картина на Салвадор Дали.
„Спомняте ли си разговора ни за предразсъдъците, които произвеждат реалност? Това е талантът на Дали. Той е работил извънредно много с оптически илюзии. Показал ни е, че нашият мозък не спира да тълкува нещата и ни пречи да ги виждаме. Погледнете тази картина. Потърсете вътре Волтер.“
Самюел Финшер разгледа картината, но не успя да открие образа на Волтер. Мартен му го показа — намираше се в лявата част на картината.
„Докторе, нека украсят стените с мотиви, вдъхновени от тези картини!“
— Кой да ги украси?
„Пансионерите ви. Например маниаците. Подтиквани от своя перфекционизъм, те няма да се уморят и ще вложат цялото си сърце. Сигурен съм, че ще им е приятно да украсят мястото, в което живеят.“
Самюел Финшер прие да направи експеримента и резултатът надмина всичките му очаквания. Болните с часове разглеждаха, тълкуваха, опитваха се да разберат творбите на Дали.
— Трябва да призная, че имате интересни идеи — каза лекарят.
„Не аз, а изучаването на мозъка ме научи на това. Защо да не подчертаем разликите? Да използваме лудостта им като предимство, а не като недостатък.“
Жан-Луи Мартен обясни, че Виктор Юго, Шарл Бодлер, Винсент ван Гог, Теодор Рузвелт, Уинстън Чърчил, Балзак и Чайковски са били лекувани от маниако-депресивна психоза — болест, която се характеризира с фази на голяма потиснатост и с фази на възбуда. Открили са впрочем, че в период на криза психоманиаците произвеждат анормална доза норадреналин и че отделянето на този невромедиатор позволява много побърза комуникация, което обяснява тяхната съзидателност.
„Мислите ли, че съм луд, докторе?“
— Не Вие сте „пристрастен“. И страстите ви ме интересуват.
Тогава Жан-Луи Мартен сподели със своя невропсихиатър двете си най-големи страсти — творчеството на Салвадор Дали и шаха. Помръдвайки окото си, Жан-Луи Мартен отвори файл с картина на Дали.
„Вижте тази картина — «Христос на свети Йоан на кръста». Дали е представил Христос отгоре. Всъщност от гледната точка на Бог. Никой преди него не се е сещал за това…“
Още по-красноречив беше, когато говореше за шахмата. Според него той бе средство, чрез което човекът си припомняше, че и той може би е само фигура в гигантска игра, чиито правила са му неизвестни.
„Шахматът насърчава духовността, защото ни дава да разберем, че съществува битка между две енергии — бялата и черната, които символизират доброто и злото, положителното и отрицателното. Дава ни да разберем, че всички ние имаме различни роли и способности — пешки, офицери, царици или коне, но че в зависимост от мястото, на което се намираме, можем дори ние, обикновените пешки, да станем причина за финалния мат.“
Дотогава доктор Финшер не се бе интересувал особено от шахмата. Може би защото никой не го бе посветил истински в тази игра, той я смяташе за загуба на време, за развлечение за момченца, влюбени във войната. Начинът, по който Жан-Луи Мартен говореше за него, го очарова.
„Започнете да играете на шах. Това е играта на боговете…“
— Вие деист ли сте?
„Разбира се. А вие?“
— За мен Бог е излязъл от мечтите на човека.
„Аз не съм чак такъв картезианец, Финшер. В края на науката се намира ирационалното. Мисля, че Бог е необходимата хипотеза, която обяснява всичко съществуващо. Аз, разбира се, не го определям като огромен брадат старец, възседнал слънцето, а като измерението, което е отвъд разума ни.“
— Смятате ли, че шахматните фигури могат да създадат играчите, които боравят с тях?
„Кой знае? Мисля, че Бог е у всеки от нас. В главите ни. Той е скритото съкровище. Знаете ли, докторе, бих искал да открия точното място на Бог в мозъка ни. Може би дори да открия химическата формула на мечтания Бог в духа ни. Според мен той е тук.“
Той извика на екрана схема на мозъка.
— Нека да отгатна. Ще го поставите в кортекса, нали? В типично човешката зона.
„Съвсем не.“
Мартен задвижи стрелката по схемата на мозъка.
„Поставям го ето тук, в центъра, точно между двете полукълба. Бог задължително е в центъра на всичко. Той е връзката между двата ни мозъка — мозъка на мечтите и мозъка на логиката. Мозъка на поезията и мозъка на разума. Женския мозък и мъжкия мозък. Бог обединява. Дяволът разделя. Впрочем думата «дявол» идва от гръцкото diabolos — който разединява, разделя. Така че го поставям тук, под лимбичната система, в мазолестото тяло.“
Самюел Финшер седна по-близо до болния.
„Какво има, докторе?“
— Нищо. Или по-скоро… Невероятно е, но имам чувството, че като се изключи чистата неврологична практика, вие знаете почти колкото мен.
„Защото ме интересува, докторе, това е всичко. Мотивиран съм. Ние сме изследователи на последния непознат континент — самият вие казахте това. Салвадор Дали и шахматът ми се струват малки портали, през които мога да проникна в тайните на мозъка. Но има и други. Вие също сигурно разполагате със свои портали.“
Тогава Самюел Финшер му разказа за страстта си към древногръцките автори като Сократ, Платон, Епикур, Софокъл, Аристофан, Еврипид, Талес…
— Гърците са разбирали силата на легендата. Всеки бог, всеки херой е вектор, чрез който разбираме някое чувство, някоя емоция, някоя лудост. Олимп е собственият ни дух и боговете му са човешките качества, които трябва да опознаем. От всички легенди най-многозначителна ми изглежда „Одисеята“ на Омир. Тя е била написана през VIII век преди Христа. Думата „одисея“ всъщност идва от името на героя Одисей. За разлика от Херкулес, известен със силата си, Одисей блести с ума си.
„Одисей? Разкажете ми пак за пътешествието му.“
Тогава Финшер разказа как на Одисей му хрумнало да построи и да подари огромен дървен кон, за да влезе с хората си в троянския град и да изтреби през нощта жителите му.
„Виждате ли, Сами, дървен кон като в шаха…“
— Признавам, че това е илюстрация на теорията ви за божествените играчи на шах, които манипулират хората. Посейдон, богът на моретата, и Атина, богинята на мъдростта, воюват помежду си, като използват смъртните.
„Ние живеем в едно измерение, но сигурно има и други, над нашето и под нашето. Може би дори вътре в нашето…“
След това Самюел Финшер разказа как след победата на Одисей Посейдон решил да направи така, че корабите на царя на Итака да се изгубят в мъглата.
„Ход на черните.“
— Тогава Атина се явила на Одисей и го посъветвала да отиде на остров Еол, където му подарили мях, пълен с ветрове.
„Ход на белите.“
— Одисей и моряците му толкова се отклонили от пътя си, че им трябвали седемнайсет години, за да се приберат у дома.
„Като някоя злополука, която ви откъсва от любимите ви същества“ — каза Жан-Луи Мартен.
Бившият служител на Кредитната банка в Ница очарован си припомни приключенията на Одисей. Струваше му се, че отдавна ги знае, но от устата на Финшер всяка перипетия на древния герой придобиваше различна окраска.
Гласът на Финшер стана по-тих, когато разправяше за завръщането на моряка, дегизиран като просяк. Накрая дойде ред на отмъщението — стрелба с лък по претендентите за ръката на жена му Пенелопа.
Жан-Луи Мартен написа със здравото си око:
„Примерът на Одисей ще ми помогне да преборя болестта си.“
Самюел Финшер се усмихна.
Одисей! Той иска да прилича на Одисей. Както приятелят ми от детинство. Дали това е съвпадение? Ако знаеше какви спомени буди у мен името Одисей!
„Но винаги ще ми липсва едно нещо — практиката. Всичко това е твърде умозрително. Нужен ми е контакт с материята.“
— Кой знае, може някой ден да включат към интернет ръце, способни да действат.
„Това беше надеждата ми, но вече не е. Духът движи материята. Чрез интернет мисълта ми може да предизвиква събития в целия свят.“
— Каква е мотивацията ви сега?
„Да ви шашна. Да ви накарам да откриете нещо ново за мозъка, нещо, което досега не сте знаели.“
— Не може толкова лесно да се догонят десет години следване и петнайсет години клинична практика.
„Който иска, може. Фразата е ваша, ако се не лъжа. Търся и ще намеря.“
Като начало Жан-Луи Мартен си смени псевдонима. „Зеленчукът“ бе мъртъв — сега вече нямаше комплекси. Реши да бъде героят от филма на живота си. Да бъде Одисей. Бе дошъл моментът да бъде силен, да бъде господар на мисълта си, господар на мозъка си.
Остави ума си да се понесе из интернет както велик мореплавател се носи по морските течения. Атина беше до него.