Бернар Вербер
Върховната тайна (17)

17.

— Убедени сте, че Финшер е бил убит, а? — пита съдебният лекар.

Изидор свежда глава в знак на съгласие.

— Е, хайде, понеже сте ми симпатични. И понеже съм в дълг към Финшер, ще ви разкрия „хитрината“.

Намига им.

— Заклевате се, че няма да го кажете на никой, нали? И най-важното — никакви снимки!

Важен като сомелиер, който се кани да извади бутилка отлежало и скъпо вино, съдебният лекар отваря вратата към рентгена в дъното. В стаята, до медицинската апаратура, журналистите виждат друго бюро и някакъв шкаф. Джордано ги кани да влязат, отваря едната вратичка на шкафа и изважда стъкленица, пълна с прозрачна жълтеникава течност, в която плува някаква сиво-розова топка.

— Семейството поиска тялото, но едва ли ще проверява дали всички органи са налице. Както знаете, при аутопсията органите се изваждат, преглеждат се и отново се връщат вътре, прибрани в найлонов плик, след което тялото се зашива. Но кой ще тръгне да проверява дали всичко е налице? С една дума, запазих го. Разчитам на вашата дискретност. В края на краищата, не беше кой да е… Същото са направили и с мозъка на Айнщайн.

Лекарят светва червената плафониера, предназначена за проявяването на снимките, и те разбират какво има в стъкленицата.

— Мозъкът на Финшер! — възкликва Люкрес.

Двамата наблюдават смаяни топката от нерви, окъпана от червеникавата светлина. Извивките образуват безкраен фриз. В най-дълбоките бразди се виждат потъмни вени. Основата на мозъка е ясно отделена от гръбначния мозък.

Съдебният лекар пристъпва до стъкленицата и оглежда отблизо съдържанието й.

— Човешкият мозък е най-голямата загадка. Проблемът е, че разполагаме само с един-единствен инструмент, с който се опитваме да я разгадаем, и той е… нашият собствен мозък.

Той наблюдава продължително мозъка, разсъждавайки над току-що казаното.

Люкрес му подава визитната си картичка.

— В случай, че откриете нещо ново, каквото и да е, позвънете ми непременно на мобилния ми телефон — казва тя. — Не се безпокойте, няма да ме притесните, така или иначе телефонът е включен на вибрация.

Професор Джордано небрежно пъха картончето в джоба си.

После разсеяно прокарва ръка по стъкленицата.

— Много пъти съм срещал Финшер преди смъртта му. Беше ми приятел. Последния път го видях случайно в кабарето „Веселия бухал“, където брат му Паскал Финшер прави хипнотизаторски номера. И двамата бяха обсебени от желанието да разкрият как действа мозъкът. Самюел подхождаше към проблема от органичната му страна, Паскал — от психологическата. Идете да го видите как хипнотизира, ще осъзнаете каква сила притежава мисълта…

Под въздействието на червената топлина мозъкът на Финшер бавно се върти в стъкленицата.