Бернар Вербер
Върховната тайна (88)

88.

Двете млади жени се промушват през едно прозорче, което излиза на покрива. Оттам се спускат по улука.

— Извън укреплението ли отиваме?

— Финшер разшири болницата, тъй като бе станала прекалено тясна. Болните спят в помещенията, които видяхте, но работят в новите пристройки, разположени извън форта.

Двете тичат между дърветата, като се оглеждат, за да са сигурни, че никой не ги следи. Евкалиптовата алея, Фазановата пътека и ето че се озовават пред голяма модерна сграда, скрита от дърветата. Вратата е блиндирана, над входа са монтирани две видеокамери.

— Къде се намираме?

— Пред ателието на параноиците.

Ариан поздравява с превземки камерата вляво от нея и след няколко прещраквания на металните ключалки вратата се отваря.

Вътре Люкрес открива стотици плотове, на които болните работят на компютри и на разни сложни машини.

— Параноиците толкова се страхуват да не ги нападнат, че постоянно изобретяват суперусъвършенствани охранителни механизми. Това бе великата идея на Финшер — да оползотвори психологическите странности на болните.

Силно впечатлена, Люкрес оглежда хората наоколо, страстно заети с чертежите на сложни машини, и разбира, че движени от натрапчивите си мисли, те са много по-полезни и мотивирани от всеки друг „нормален“ трудещ се.

— Те не работят заради парите. Не работят за пенсия. Не работят за слава. Работят, защото това им доставя най-голямо удоволствие.

Люкрес открива и нещо, което й изглежда направо неуместно — всички се трудят с усмивка на уста. Някои си подсвиркват или си тананикат весело.

Почти „неприлично“.

— Финшер казваше: „Лудостта е разбеснял се дракон, пораснал в главите ни. Ние страдаме, защото се мъчим да убием натрапника. А вместо да го убиваме, ще бъде по-умно да го използваме, като го яхнем. Така ще ни отведе много по-далеч, отколкото можем да си представим.“

Ариан повежда Люкрес между редиците. Пациенти с най-разнообразни изражения са се навели над чертежи с различни размери, изпъстрени със сложни формули.

— Тези пък са аутисти. Малцина знаят, че някои от тях са изключителни в изчисленията. Докато ние пресмятаме, използвайки предимно краткосрочната си памет, те си служат и с постоянната памет. Те определят и изчисляват габаритите на машините.

Аутистите ги поздравяват мимоходом и веднага потъват в научните си пресмятания.

После двете отиват на едно място, където хора в снежнобели престилки и лампи на челата като на зъболекари работят над малки модели на машини.

— Маниаците сглобяват машините, проектирани от параноиците и изчислени от аутистите. Те наистина са изключително старателни. И съвършено точни.

Изплезили езици, мъже и жени сглобяват пластмасови и метални части, като многократно проверяват дали подредбата е съвършена.

— След това пак идва ред на параноиците, които се занимават с изпитанията на материала. За тях не съществува излишно изпитание. Затова отчитаме 0,0001% некачествен материал. Световен рекорд.

Болните оглеждат под лупа всяка част, проверяват безгрешната работа на маниаците и подлагат на тестове здравината на сглобките.

— За какво служи всичко това? — осведомява се журналистката, прихлупвайки две парчета от вечерната си рокля, за да не привлича излишно внимание върху бедрата си.

— Тези машини се продават. Изнасяме ги по целия свят. Носят пари, много пари. Не сте ли чували досега за жилищните охранителни системи „Крейзи Сикюрити“?

— Крейзи…

— На английски означава „луд“. Никой не може да каже, че мамим клиентите — разхилва се Ариан.

Люкрес наблюдава група параноици, въоръжени с оптически мерници. С помощта на лазерен лъч те пробиват микроскопично гнездо, в което наместват миниатюрен електронен елемент.

— Смътно ми напомня нещо. Май че съм виждала някаква реклама във вестник. „Крейзи Сикюрити — сигурност в дома ти“. Така ли беше?

— Точно така. Всички изделия на „Крейзи Сикюрити“ се правят на остров Света Маргарита.

Ариан показва един сектор, в който машините се сглобяват от маниаци и се подлагат безброй пъти на проверки от параноици. После се опаковат в многопластови найлонови торби и се редят в специални подсилени кашони.

Лудница, превърната във високотехнологичен завод…

— Финшер успя да издигне пристройките благодарение на приходите от продажбите на системите „Крейзи Сикюрити“. Това е положителен омагьосан кръг. Колкото повече произвеждаме, толкова по-богати ставаме; колкото сме по-богати, толкова повече ателиета строим за болните и толкова повече произвеждаме.

— Но те работят безплатно?

— Парите не ги интересуват. Искат единствено да покажат способностите си. Ако им предложим да си отдъхнат, има опасност да станат агресивни!

Люкрес гледа ентусиазираните пациенти, които работят усърдно и непрекъснато обмислят как по-добре да изпълнят задачата си. Хрумва й мисълта, че Финшер може би е открил нов вид труд — „мотивирания труд“.

Независимо от надвисналата опасност, Люкрес продължава да стои в ателието и да наблюдава.

— Работят само тези, които желаят, и в областта, в която желаят — уточнява Ариан. — Но на практика всички са желаещи. Дори настояват да се трудят по-дълго. Мърморят, когато стане време за лягане. И мога да ви уверя, че успехът на „Крейзи Сикюрити“ не е случаен. Никой нормален работник не е способен на толкова висока ефективност. Параноиците са добавили множество допълнителни елементи към охранителните системи. Кабелите са двойно осигурени, така че в случай на повреда механизмът да продължава да действа. Чупливите елементи са поставени в стоманени черупки. Забелязахте ли мъничките дупчици отстрани? Те са допълнителни детектори на удар, които дори не са указани върху апарата. Поставят ги единствено от чувство за професионален дълг. Ах, ако хората знаеха, че системите, които ги охраняват, са дело на така наречените „луди“!

Люкрес разглежда най-различни охранителни системи — за автомобили, за къщи, за вили, за лодки. Вдясно от нея, на етажерките, са наредени като за парад градински джуджета с инфрачервени очи. По-нататък — изкуствени дървета с камери вместо плодове. Скулптури, наблъскани с детектори. Авторадиа с дигитален код. Автомобилни волани, способни да убиват с електрически удар. Детектори, които улавят чуждо присъствие, възприемайки топлинните вълни.

Истински склад на шпионска армия.

Очевидно, Ариан не споделя напълно възхищението й.

— Те създадоха охранителната система на болницата — обяснява тя. — Това обяснява липсата на пазачи. Сега се знае, че е невъзможно да избягаш от острова, след като всичко се следи от детекторите, създадени от параноиците.

Люкрес се чувства леко уморена.

— Именно затова ви доведох тук — добавя Ариан. — В епицентъра на циклона човек е най-добре защитен.

Тя дърпа за ръкава един рижав мъж, който непрекъснато примигва с очи, в плен на всемирен страх. Той подскача.

— Пиеро, можеш ли да ни покажеш как се изключват вашите системи, ако обичаш?

— Надявам се, че няма да тръгнеш да бягаш, нали? Да не би да се опитваш да ме измамиш?

Объркана, Ариан смотолевя нещо.

Люкрес бързо се досеща какво трябва да направи и хваща Пиеро за ръката.

— Вие сте прав. Лъжат ви, мамят ви. Всъщност положението е много по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед.

Веднага други параноици, които поради заболяването си са придобили много по-остър слух от нормалното, се приближават и застават в кръг.

— Срещу вас има заговор — скалъпва лъжата Люкрес.

Рижавият запримигва два пъти по-бързо и свива юмрук.

— Знаех си аз — гневи се друг параноик, застанал зад него. — Не беше нормално всичко това. Бе прекалено хубаво, за да продължи в същия дух.

— Те са убили Финшер. Това е убийство — шепне Люкрес. — После ще убият всичко живо в „Света Маргарита“. Защото отказват да признаят качествата ви и да преосмислят методите си. Успехите на „Света Маргарита“ ще ги принудят да признаят, че вие, така наречените „луди“, сте по-способни от другите.

— Лудите? Има ли луди тук? — пита един обидчив параноик.

— Много добре знаеш, че нашите врагове ни наричат така! — отговаря друг.

— Срещу нас има заговор! Знаех си аз — твърди най-близкостоящият от тях.

Мълвата вече е плъзнала навсякъде, всички са преустановили работа.

— В укреплението има предатели, те ще ви изтребят до един — продължава Люкрес. — Аз съм журналистка, тук съм, за да разкрия пред читателите, че това, което правите, буди възхищение и че трябва да бъдат спрени враговете ви, преди делото на Финшер да бъде провалено.

Болните ръмжат от негодувание.

След като разпалва гнева им, Люкрес успокоява топката.

— Успокойте се. Още не е дошло времето. Нужно е да действаме дискретно. Трябва да изляза оттук, за да доведа помощ. Помогнете ми и се правете, че не сте в течение на нещата, а после ще ги надвием с изненада.

Пиеро, който изглежда е водач на параноиците, незабавно отвежда двете жени в съседната стая.

— Това тук е централата — обяснява им той. — Тук постъпват информациите от всички камери за наблюдение. Тези двайсет души следят стотиците екрани и не оставят нищо да им се изплъзне от погледа.

Пиеро дава знак на двайсетте дежурни, че всичко е под контрол.

— За начало ще прекъсна алармената инсталация — заявява той.

Завърта някакви бутони.

— След което ще включа разузнавателната система на другия край на острова. Така ще ги забавя за известно време, понеже ще започнат да ви издирват в грешната посока. После ще изключа всички детектори в този район. Ще трябва да вървите на юг. След което ще се хвърлите в морето и ще доплувате до остров Свети Онора. Цистерианците от манастира ще ви помогнат да се доберете до Кан. Няма да е трудно. Минете през покрива за по-сигурно.

Пиеро се обажда по телефона, регулира някакъв екран, чука по клавиатурата и с жест им показва, че пътят е чист. Люкрес го наблюдава с тревога. Накрая болният натиска една ръчка и отгоре се спуска автоматична електронна стълба. Ариан и Люкрес се покатерват по нея.