Бернар Вербер
Върховната тайна (59)

59.

Да изследва. Жан-Луи Мартен не престана нито за миг да се занимава с темата за Върховната тайна. Следата бе незначителна, но разбра все пак, че откривателят й не бе единственият, който пазеше скритото си съкровище. Всички онези, които бяха повече или по-малко наясно с изключителното значение на Върховната тайна, се бяха договорили да сложат край на изследванията в тази деликатна област.

Върховната тайна бе добре опазена.

Сдържаността, проявена по изключение от страна на науката, заслужава да бъде отбелязана.

Жан-Луи Мартен обаче успя да открие една пролука. Дисертацията, посветена на Върховната тайна, беше останала в „кошчето за боклук“ на един отдавна неизползван, но включен към мрежата компютър, при това с пълно кошче…

Един инцидент бе позволил да бъде открита Върховната тайна, една договореност бе забранила разпространението й, а едно случайно разследване му помогна да се запознае със същността й.

Въпреки това не знаеше всичко докрай.

За целта задейства по-конкретни програми-търсачки, които се разровиха из всички болници, лаборатории и университети по света. Всяка верига има слабо място, разсъждаваше той. Все трябва да има няколко десетки души в света, които са били близки с откривателя на Върховната тайна. От тях все ще се е намерил един, който да е нарушил договора. Може би асистент или секретарка. Или човек от обкръжението на откривателя. Приятел по чашка, на който е доверил тайната си в даден момент. Или любовница, пред която е искал да блесне.

Дори в научната сфера няма вечно табу.

По-решителен от всякога, Жан-Луи Мартен четеше всичко, гледаше всичко, проверяваше всичко. Атина от своя страна правеше същото, но стократно по-бързо.

Всеки документ, всичко, което преминаваше пред екрана на камерите от мрежата или на камерите за наблюдение и което би могло да има и най-бегла връзка с Върховната тайна, бе прочетено и складирано.

Ще открия слабото звено, казваше си той.