Бернар Вербер
Върховната тайна (46)

46.

В огромната зала за приеми на МАЕС гостите танцуват валс на Щраус. Роклите — коприна и муселин — летят във въздуха, докато мъжете се въртят в своите лъскави смокинги. Хората се усмихват, смеят се. Никакъв стрес. Сладката леност на епикурейството.

Ами ако крайната цел на социалната активност е точно това — изискана храна, млади и хубави жени в елегантни рокли, весела музика? Защо трябва да сме винаги неспокойни? Защо да страдаме?

Изидор се е загледал в един учудващо спокоен мъж, който няма нито една бръчка. Епикурейството явно му се отразява добре. Мъжът е застанал до също такава ведра жена… Двойка без неудовлетвореност, без тревоги, която иска просто да се наслади на мига, забравяйки за другите места и другите времена.

Колко ли е приятно да не взимаш всичко присърце и да се възползваш от хубавите неща, без да обръщаш внимание на лошите? Но дали съм способен на това?

Двойката започва да танцува. И Изидор си казва, че двамата ще създадат деца, които също като тях няма да носят на раменете си тежестта на света. Поколения от спокойни хора.

Жером Бержерак се е приближил с бутилка „Дом Периньон“ в ръка. Сипва от нектара във високи чаши.

В този момент силен грохот разтърсва залата.

Входната врата е разбита, вътре нахлуват двайсетина младежи с черни кожени дрехи, черни каски на главите и черни щитове.

— Какво е това, някаква изненада ли? — пита Изидор.

Жером Бержерак се намръщва.

— Не. Това са Пазителите на добродетелта…