Бернар Вербер
Върховната тайна (38)

38.

Вятърът.

Мистралът духа в маслиновите дървета и разнася жълтите цветчета на мимозата. Подобни на боксови круши, кипарисите се навеждат, после отново се изправят, готови да посрещнат бурята. По морскосиньото небе плават обточени със сиво и виолетово облаци. Слънцето решава окончателно да се скрие зад морето, когато моторът с кош паркира пред една величествена вила в Кап д’Антиб. Сградата се вижда добре през решетестата пътна врата. Проектирана като кораб, тя е изпълнена изцяло от черен мрамор и е украсена с коринтски колони и алабастрови кариатиди. В оградения от висок зид парк няколко гръцки статуи, сякаш излезли от претърпял корабокрушение древен кораб, наблюдават кой влиза и кой излиза. На звънеца до пътната врата са изписани две имена: Финшер-Андерсен.

Люкрес Немрод натиска звънеца. Никаква реакция. Натиска няколко пъти.

— Майка ми казваше: „Едно, информирай се. Две, размисли. Три, действай.“ Да започнем с оглед на мястото — предлага Изидор Каценберг.

Обикалят зида. Не откриват врата, но на едно място зидът е по-нисък.

Люкрес се покатерва върху него и подава ръка на колегата си, който се качва с много по-голяма мъка.

Прекосяват парка без затруднения. Никаква аларма не се задейства. Никакво куче не се нахвърля върху тях. Статуите не помръдват, но като че ли ги гледат.

Люкрес напразно чука на вратата, после вади един шперц и се заема да обработва ключалката. Накрая тя поддава. Двамата журналисти предпазливо влизат вътре, запалват фенерчетата си и оглеждат антрето.

— Майка ми казваше да се държа така, защото често правех точно обратното. Първо действах. И ето ти я белята. После размишлявах как да я скрия. Накрая се информирах за възможностите да поправя нещата.

Люкрес улавя една порцеланова статуетка, която колегата й без да иска е блъснал. Осветяват коридора. По стените са окачени картини от един и същи художник.

— Я гледай, харесвал е Салвадор Дали нашият невропсихиатър.

— И аз харесвам Дали — каза Изидор, — той е гений.

Апартаментът на Финшер е огромен. Минават през салона, който са видели в телевизионните новини в деня на смъртта му. Откриват шкаф, пълен с бутилки вино от най-висока класа. Кутии с пури. Витрина с пепелници, задигнати от луксозни хотели по целия свят.

— Хубаво вино, пури, многозвездни хотели, вашият мирски светец и приятелката му са умеели да живеят! — забелязва Люкрес.

Минават в друга стая. Тя е посветена на игрите. И тук има копия от картини на Дали, но темата им е една и съща — оптическите илюзии. Заглавията им и годините, през които са били създадени, са гравирани отдолу върху медни плочки: „Големият параноик“ — масло от 1936 г., на което, като се вгледаш, се появява странно лице в тълпата; „Загадка без край“ — масло от 1938 г., на което се виждат куче и кон насред езеро; „Лицето на Мей Уест, което може да се използва за сюрреалистичен апартамент“ — гуаш от 1935 г. На множество етажерки пък са поставени всякакви китайски главоблъсканици и забавни игри.

До тази стая — библиотеката. Вляво — рафтове, посветени на великите изследователи. Книги с илюстрации, видеокасети, скулптури. Вдясно — кът на древна Гърция. Центърът е изцяло запазен за книги на тема „Одисей“. Анализи на символите в „Одисеята“, „Одисей“ на Джеймс Джойс, карта, на която е очертан вероятният маршрут на гръцкия моряк.

— Одисей, пак Одисей, смятате ли, че тази фиксидея може да е някакъв знак?

— Може би, но тогава заподозрените ще станат твърде много — Циклопът, Лестригон, Калипсо, Цирцея, сирените…

— … без да говорим за Пенелопа.

Качват се по стълбите и се озовават в четвърта стая, обточена с червено кадифе, в центъра с кръгло легло с балдахин, покрито с измачкани чаршафи и десетки възглавнички. Над леглото има огледало.

— Това спалнята ли е?

Предпазливо влизат.

Люкрес отваря един шкаф и открива купища „палаво“ бельо, а в някои от чекмеджетата — колекция от предмети, предназначени да задоволяват сложни сексуални фантазии.

— Седмата мотивация май много ги е интересувала — шегува се Люкрес и потупва някаква джаджа, чиято употреба й е неизвестна.

След тока се навежда над обувки с остри като игли токчета.

— Дали ще ми отиват?

— Всичко би ви отивало, Люкрес.

Тя прави гримаса.

— Не, много съм дребна.

— Имате комплекси.

— За ръста си — да.

Изидор разгръща албум със снимки. Люкрес наднича над рамото му.

— Тенардие искаше снимки на Андерсен съвсем гола — шепне тя. — Тук е по латексово бельо. Взимаме тази снимка, публикуваме я на корицата и правим голям удар.

— Това би било кражба, Люкрес.

— И какво от това? Преди да стана журналистка, бях крадла.

— А аз преди да стана журналист, бях полицай. Няма да ви позволя да я отнесете.

Разглеждат снимки от някакъв празник с все същите участници, над които се вижда надпис: „МАЕС“.

— МАЕС? Чували ли сте за такова нещо?

— Трябва да е някакъв местен клуб. Ето, вижте, по-нататък е изписано цялото наименование. Международна асоциация на епикурейците и свободомислещите.

Изидор продължава да разглежда снимките. На няколко от тях Наташа Андерсен и Самюел Финшер позират по повод на някакъв празник на МАЕС.

— Прилича ми на нещо, свързано със секса, размяна на партньори или нещо подобно. Седмата мотивация наистина е много силна.

— А вас, Люкрес, какво ви мотивира? — пита Изидор.

Тя не отговаря.

Стряска ги пронизителен звън. Телефон. Двамата журналисти не помръдват. Чуват друг шум — като на чаршафи, които някой отгръща. Не са забелязали, че под купищата чаршафи и възглавнички, струпани върху леглото, има тяло.

Наташа Андерсен се събужда. Те се скриват зад вратата. Топмоделът мърмори и слага две възглавници на ушите си, за да не чува звъненето. Но телефонът не млъква. Младата жена се примирява и става.

— Искам да спя. Да спя. Да забравя. Да нямам вече памет. Да спя. Защо не ме оставят да спя! Господи!

Навлича копринен пеньоар и се отправя към телефона, като влачи крака. Вади тапите от ушите си и притиска слушалката към бузата си. Но докато я вдигне, звъненето е спряло.

— Едно, информирай се. Две, размисли. Три, действай. Така ли казахте? Не сме се информирали достатъчно — шепне Люкрес.

— Сигурно се е нагълтала с успокоителни, за да си почине. Вижте какъв богат избор има на нощното шкафче.

Журналистите се скриват в дрешника. Наташа Андерсен минава покрай тях, недоволно мърморейки, и се оглежда в огледалото.

— Огледалце, огледалце, кажи ми аз ли съм най-хубавата?

Засмива се нервно и се отправя към банята. Отваря крановете на ваната, изсипва вътре малко пяна за вана, после прибира косата си на кок. Съблича се и потапя пръстите на крака си във водата, за да провери каква е температурата. Прекалено гореща. Намръщва се и засилва студената вода. Докато чака, заема различни пози пред огледалото.

Голата Наташа Андерсен извива тялото си, сякаш за да провери дали е достатъчно гъвкаво, после се навежда към огледалото и масажира лицето си. Накрая изследва задните си части, за да види дали няма целулит, и повдига гърдите си, явно представяйки си ефекта от новия си сутиен.

— Мислех, че главната ви мотивация е да разбулвате загадки — шепне Люкрес.

— Една мотивация не пречи на друга.

В банята Наташа Андерсен отново се навежда, за да провери как е водата. Намира, че е добра и влиза във ваната, след което взима от една масичка остър нож.

Изидор е готов да се намеси. Но младата жена използва оръжието само за да отреже тънки резенчета краставица, които небрежно поставя върху бузите и очите си.

— Да изчезваме — казва Люкрес.

Тъкмо да излязат от скривалището си и телефонът отново започва да звъни. Бързо се връщат зад вратата.

Наташа решава да излезе от ваната, загръща се с една хавлия и отива да отговори.

— Да. А, ти ли си… Ти ли звъня преди малко? Не, взех хапчета за сън. Какво искаш? Почит? Разбира се, че е мило, но… разбира се, знам, че… Мм… разбира се, разбира се. Да, трогната съм. Да, мисля, че това би доставило удоволствие на Сами… Добре… Кога и в колко? Чакай да си взема бележника.

Наташа Андерсен слиза на долния етаж.

Люкрес и Изидор все още не могат да избягат. Люкрес се навежда към ухото на съучастника си.

— МАЕС… свободомислещи знам какво е, но епикуреец?

— Привърженик на философията на Епикур.

— Кой е Епикур?

— Философ, чийто девиз е бил: „Наслаждавай се на мига“.