Бернар Вербер
Върховната тайна (105)

105.

Други мишки заеха мястото на Фройд — нови пионери на мозъчното пещернячество, които носеха имената на Юнг, Павлов, Адлер, Бернхайм, Шарко, Куе, Бабински. Самюел Финшер и Жан-Луи Мартен откриха, че достъпът до Върховната тайна беше изключителна мотивация, която стимулираше опитните животинчета да разбират много бързо задачите. Оказа се дори, че мишките умеят да си служат с езика на символите по-добре отколкото други животни, обикновено смятани за по-близки до човека в умствено отношение, като шимпанзетата, свинете или делфините.

— Номерът с моркова. Всички ние се хващаме на номера с моркова и със сопата. Но в този случай открихме суперморкова. Върховната награда. Лишаването от нея се превръща във Върховното наказание — изкоментира Финшер.

И наистина, извън опитите мишките показваха всички признаци на абстиненция. Мислеха само за наградата. Ставаха агресивни, гризяха пръчките на клетките си.

— Въпрос на дозиране и на обучение. Ще свикнат да се контролират — обясни Самюел Финшер. — В момента откриват понятието „отложено удоволствие“. Дадем ли им всичко веднага, няма да го оценят. Докато, ако идва след период на изчакване, наградата ще им се стори още по-ценна.

Самюел Финшер хвана за опашката малкия Юнг, измъкна го от клетката и го постави на дланта си. Мишката като че ли го умоляваше да я постави в машината за изпитване на интелекта, за да се добере до лоста.

— Иска ми се да направя опита с човек.

Миг на тишина.

— Представяте ли си, Жан-Луи, човек, мотивиран като тези мишки? Би могъл с лекота да надмине самия себе си.

„Кой би се съгласил да му отворят мозъка и да ровят в него?“

— Аз — отвърна Финшер.

В този миг долови странен шум. Беше Фройд. Оставен за пет минути без надзор, той бе подложил мозъка си на толкова много токови удари, че бе издъхнал.