Бернар Вербер
Върховната тайна (131)

131.

Те вървят към някаква светлина, наподобяваща фар в далечината. Стигат до една розова сграда.

— Лабораторията на Финшер би трябвало да се помещава в нещо подобно.

Вратата, заобиколена от мигащи светлини, ги привлича неудържимо. Влизат вътре.

И откриват, че тук, въпреки късния час, кипи усилена дейност. Обстановката напомня киностудио. Върху нещо като естрада, сред античен декор, жени в къси римски туники се кълчат около висока блондинка, гримирана като Клеопатра.

Сцена на оргия от пищен римски исторически филм. Младите жени се галят, целуват се, изстискват в устата си сок от огромни гроздове, къпят се в басейн, пълен с мляко.

— Пак ли попаднахме на епикурейки? — осведомява се заинтересувано Изидор.

Люкрес прави презрителна гримаса.

— По-скоро сме попаднали на нимфоманки. Още един вид лудост, оползотворена и превърната в индустрия.

Посочва една етажерка, на която са наредени кутии от филми с един и същ надпис: „Крейзи Секс“.

— Параноиците произвеждат охранителни системи „Крейзи Сикюрити“, нимфоманките правят филми „Крейзи Секс“. За всяка лудост — специален занаят!

„Актрисите“ вилнеят. Те са около стотина: руси, кестеняви, червенокоси, африканки, азиатки, латиноамериканки, слаби, с пищни форми.

Известно време Люкрес и Изидор наблюдават зяпнали вакханалията, заснемана от една девойка, опипвана от първата си асистентка.

— Какво казваше Финшер: „Всеки дефект — ефект“?

— Очевидно от нимфоманки тези млади жени са се превърнали в кинозвезди — иронизира Люкрес.

Спътникът й не реагира.

— Хей, Изидор, не се оставяйте да ви омагьоса песента на сирените!