Бернар Вербер
Върховната тайна (145)

145.

Люкрес пише статията си в хотелския апартамент. Клавиатурата чатка.

— Трябва ми нещо смешно — заявява тя. — Някой виц.

— Мога да ви разкажа историята за равина Нахман от Браслав — предлага Изидор.

— Я да видим.

— Първият министър идва при царя и му казва: „Ваше величество, нося лоша вест. Моравото рогче съсипа реколтата и който яде от ръжта, ще полудее. — Не се притеснявай, отвръща царят. Ще забраним на населението да яде. — Но хората ще умрат от глад, казва министърът, нямаме достатъчно запаси да ги изхраним до следващата реколта! — В такъв случай, да ги оставим да ядат, а ние няма да ядем, отговаря царят. — Ако не правим като тях, те ще се мислят за нормални, а нас ще мислят за луди. — Ужас, какво ще стане с нас? — пита царят. Царят и министърът потъват в размисъл. — Сетих се, казва министърът, да направим знак на челата си и да ядем като всички останали. Може би и ние ще полудеем, но когато се срещаме, ще виждаме знака на челата си, който ще ни напомня, че ние сме били с ума си, но сме били принудени да полудеем, за да можем да живеем заедно с тях.“

Изидор е много доволен от разказа си.

— Какъв е смисълът според вас? — мрънка подозрително Люкрес.

— Може би всички ние сме луди, но предимството ни е, че поне го знаем, докато другите се мислят за нормални.

Той драска с флумастер по челото си.

Тя повдига рамене, но за всеки случай записва историята в някаква папка в компютъра си. После, като че ли осъзнала със закъснение поуката, се обръща към него.

— Мислите, че сме луди ли?

— Зависи.

— Какво искате да кажете?

Той поглежда часовника си и включва телевизора, за да види новините. Говорителят съобщава за нови кланета, самоубийствени атентати, катастрофи. Земетресения.

— Ей, на вас говоря, спрете тези новини, какво искате да кажете?

Той увеличава звука.

— Ако пишех научнофантастични романи, щях да измисля история, в която лудите от няколко планети са събрани на Земята. Всички превъртели от Вселената са доставени на планетата Земя и медицинският персонал заявява: „Да се оправят помежду си.“ Може би навсякъде из Вселената има хора, които са изпратили своите луди на планетата Земя.

Изидор се смее.

— … всички луди ги паркираме на Земята. Цялата планета е една лудница! А ние дори не го осъзнаваме и се мъчим да се изкарваме различни един от друг.

Двамата се смеят гръмогласно, а на екрана един журналист показва обесени хора, други с качулки на главата размахват юмрук и брадва с червеникави следи, крещят проклятия.