Бернар Вербер
Върховната тайна (104)

104.

Жером Бержерак — в костюм от туид, обувки за голф, скъпи кожени ръкавици — регулира пламъците, излизащи от дюзите. Издигат се на височина, която видимо удовлетворява въздухоплавателя.

— Студено ми е — обявява Люкрес.

С видимо съжаление той й подава одеяло, за да се загърне.

Небето просветлява постепенно, разпръсвайки кълбата от мъгла. Двамата журналисти и милиардерът гледат отгоре двата Лерински острова — Света Маргарита и Свети Онора. Двете парчета земя напомнят на две издължени орехови черупки. А може би и на две мозъчни полукълба.

От едната страна — лудостта, от другата — религията. Две убежища зя объркани умове, разсъждава Люкрес Немрод.

Малки платноходки — бели триъгълници по синята морска шир, порят водите, а плажът се изпълва със светлорозови точки — телата на летовниците.

— Тук никой няма да ни досажда.

Бързо прибират котвата. Люкрес се завива в одеялото и се свива в единия ъгъл на ракитовата кошница на балона. Отбелязва един от недостатъците му: нагорещените дюзи топлят само темето, докато краката мръзнат — горе е студено. Разтрива пръстите на краката си. Жером Бержерак й подава дебели чорапи и ръкавици с един пръст.

— Как успяхте да ме откриете, Изидор?

Изидор разтрива краката й през чорапите.

Приятно ми е, като прави това.

— Изтърканият трик на мобилния телефон. Понеже го оставяте на вибрация, знаех, че звъненето няма да предупреди похитителите ви. Трябваше само да се обадя на телефонни услуги и по метода на триангулацията да пресметна ъглите на трите клетъчни предавателя, които отговориха на обаждането ми, за да определя местоположението ви — болницата „Света Маргарита“. Полицията не искаше да се меси. Тогава се обърнах към тук присъстващия наш приятел, за да ни заеме въздушното си превозно средство.

Милиардерът с гордост показва въздушния им кораб.

— Това не е превозно средство, а Мими!

Люкрес вдига поглед и с ръка на очите разпознава лицето на Самюел Финшер върху издутия от горещия въздух балон. Дори да искаше да забрави обекта на разследването си, гигантското лице на жертвата бе тук, за да й го припомни.

— Хиляди благодарности, господин „безделен милиардер“!

Жером Бержерак поглажда мустаците си.

— Все по-малко безделен благодарение на вас, скъпа Люкрес… Късметлийка! Приключенията. Най-силната мотивация. Рискът. Преодоляване на препятствията. Раздаване на правосъдие. Надявам се, че си давате сметка за късмета си?

— Понякога това си има своите дребни неудобства — въздиша тя, смучейки драскотината на ръката си, причинена от скалите по време на падането.

Той й подава сандвич, направен от средата на хляба и тънки парчета бяло пилешко месо, майонеза, кръгчета домат, краставица, листа от маруля, сирене чедър, кисели краставички. Тя изведнъж си дава сметка, че от началото на разследването е яла каквото й падне и когато й падне.

— Да имате случайно цигара?

— Забранено е да се пуши в балон. Заобиколени сме от леснозапалими неща.

Изидор оглежда с бинокъл повърхността на морето. Там долу Умберто се изправя и поглежда към тях, като се държи за главата.

Люкрес хвърля поглед към коша на балона, върху който е изписано името „Мими“ сред гирлянд от лаврови клонки.

— Къде е кормилото?

— Това не е дирижабъл. Когато летите с балон, не знаете предварително къде ще се приземите. Оставяте се на вятъра. За настоящата мисия обаче поставих този модифициран мотор за скиджет, за да ви открием по-лесно. Благодарение на него успяхме да се задържим точно над вас и пак с него ще се върнем на брега.

Натиска стартера, за да задвижи мотора, но успява само да го накара да се „разкашля“.

— Сега не е моментът да ни правиш номера!

Жером напразно се бори с машината.

— Ето че пак станахме най-обикновени въздухоплаватели — обяснява той с примирение. — Единственото, което можем да сторим, е да се издигаме и да слизаме, докато попаднем в някое въздушно течение. Доста хазартно, нали? Докато изчакваме вятъра, който да ни понесе към твърда земя, да вдигнем тост за екстремната спасителна операция. Всичко е добре, когато свършва добре.

Той отсича гърлото на една бутилка с моряшка сабя и им подава чаши.

— Предлагам да обявим приключението за поредната мотивация — предлага Изидор.

— Не — възразява Люкрес, — не можем да го поставим в мотивациите. Приключението е свързано с четвъртата мотивация: върши нещо, не скучай. Впрочем аз добавих една нова мотивация, десетата — религията. Религията може да мотивира по-силно от секса и наркотиците.

— Приключението има по-голяма притегателна сила от религията — възразява Бержерак. — Вижте само колко монаси захвърлят расото и се впускат в околосветски пътувания, не съм ли прав?

Изидор подава на спътничката си нов бележник и изважда джобния си компютър. Чука по клавишите с два пръста и добавя към своя списък на основните мотивации: 10 — религията, и 11 — приключенията.

Люкрес явно не е доволна.

— Не претендирам, че списъкът е изчерпателен — признава Изидор. — Да кажем, че с негова помощ сме в състояние да проследим развитието на индивида. В началото той мисли как да премахне болката — напиканото бебе плаче, защото кожата му е раздразнена; после мисли как да накара страха да изчезне — детето се страхува от тъмното и плаче; по-късно пораства и дава знак, когато е гладен, а и когато му се играе. Още по-късно му се иска да има добри оценки в училище и да разбие носа на тоя, който му е задигнал топката през междучасието. Като юноша има желание да целуне момичето, с което седи на един чин, и да хвърля бомбички. Като зрял човек може би ще се насочи към приключенията или към религията. Проследявайки мотивациите, ние проследяваме не само човешката история като цяло, но и житейския път на всеки от нас. И ако вие, Люкрес, сте права, че след дрогата човек може да бъде привлечен от религията, Бержерак също не греши — след религията човек може още по-силно да бъде привлечен от приключенията с голямо „П“. Нека отбележим и двете.

— Приключението е върхът — припомня милиардерът. — Свиването на сърцето, което изпитахте преди малко, когато забелязахте котвата. Сигурно е нещо невероятно.

— Не знам. В такъв момент човек не анализира чувствата си. Мисли само как да спаси кожата.

Милиардерът я поглежда с нежност, поглаждайки мустаците си.

— Как ви завиждам! Толкова сте разглезена от приключенията, че почти сте престанали да се впечатлявате… Давате ли си сметка колко сте привилегирована? Има хора, които пръскат цели състояния, за да участват в разни експедиции за оцеляване, само за да изпитат част от тръпката, която изпитвате вие, при това без да забравят нито за миг, че всичко е наужким и изпитанията ще свъртат. Докато вие се борите с истински опасности! Животът ви, разследването около смъртта на Финшер са необикновен широкоекранен филм!

— Това е вашата гледна точка — съгласява се Люкрес. — Добре, под номер 10 вписвам религията и под 11 — приключенията.

Жером отново грабва ръката й и я целува с нарастваща пламенност.

— Искам да кажа само две думи. Благодаря. И пак благодаря.

Сякаш в отговор на думите му мистралът се усилва и чайките започват пронизително да крещят. Изидор загрижено наблюдава флагчетата, прикрепени към въжетата.

— Какво не е наред?

— Вятърът не духа накъдето трябва.

Всъщност балонът се връща към болницата, върху чийто покрив има множество хора.

— Наистина ли не сте в състояние да направлявате балона?

Милиардерът се заема да нагласява различните въжета.

— Трябва да се оставим на въздушните течения. По полета на птиците и по движенията на облаците отчитаме посоката на вятъра. Като се издигаме и спускаме, избираме в кое течение да вкараме балона.

— Ами, струва ми се, че малко над нас има течение, насочено към земята — подсказва Люкрес.

— Проблемът е в това, че изгубихме доста време, докато ви намерим. Газта ми е на привършване. И с допълнителната тежест, която представлявате… далеч съм от мисълта да критикувам теглото ви, повярвайте, но не можем да се качим по-високо. Освен ако не олекнем малко, нали така?

Хората от болницата са се скупчили върху най-високата кула на крепостта „Света Маргарита“ и ги замерват със счупени керемиди.

Сред разбеснелите се Люкрес открива Пиеро. Той се прицелва точно и удря портрета на Финшер по челото. От удара платното се пробива.

Душевноболните надават победоносни крясъци. Балонът слиза още повече и се включва в течение, което ускорява движението му към болницата.

Възбудата на болните нараства.

— Губим височина. Нужно е още повече да олекнем. Последователно изхвърлят извън борда малкия хладилник, котвата, празните, а после и пълните бутилки шампанско. Балонът малко се издига, но продължава да се приближава неумолимо към болницата. Болните подреждат керемидите като муниции. Летят парчета от глина. Изидор и Люкрес ги събират и ги изхвърлят обратно.

Воден от желание да надмине себе си, Жером Бержерак се покатерва по въжетата на балона, стига до мрежата, която го обгръща, и докато край него вали дъжд от керемиди, успява да закърпи лицето на Самюел Финшер.

— Каква смелост! — възхищава се Люкрес.

— Прави го, за да ви шашне. Това се нарича романтика, скъпа колежке. Самата вие представлявате силна мотивация.

Закърпена, Мими отново набира височина. Керемидите вече не ги достигат. Жером Бержерак слиза под аплодисментите на своите гости. Покланя се. Флагчетата по въжетата показват смяна на посоката на вятъра.

— Благодаря! Наистина нищо не може да се сравни с тръпката на приключението.

— А, не, има нещо по-силно — отвръща Люкрес, изваждайки новия си бележник. — Видяхте ги със собствените си очи, нали, и персонала, и пациентите, единни в битката срещу натрапниците. Видяхте ги, бяха готови да паднат от покрива, само и само да ни попречат да се върнем обратно в морето. А аз ги видях отвътре. Тази болница функционира като независима република. Републиката на лудите… Имат си мотивация, която здраво ги сплотява. Тя е за тях знаме, химн, полиция, политически идеал.

Изидор смръщва вежди. Изважда джобния си компютър, за да въведе информацията. Младата журналистка продължава:

— Една мотивация, по-силна от приключението-обещанието за достъп до Върховната тайна.

— Каква е тази Върховна тайна? — осведомява се Бержерак.

— Това, което знам, е, че те са готови на всичко, за да се докопат до нея. Макар че все още не сме наясно за какво точно става въпрос, би трябвало да приемем, че е за нещо, по-важно от всичко, което сме формулирали досега. Дванайсета мотивация: обещанието за Върховната тайна.