Тери Гудкайнд
Душата на огъня (68)

ШЕСТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

СКЪПА, ПРИБРАХ СЕ — извика Далтон към спалнята.

Бе поръчал да отнесат в апартамента им бутилка вино и плато с любимото ястие на Тереза — заешко от сукалчета, печено във винен сос. Майстор Дрюмонд бе особено щастлив, че може да направи нещо за новия си господар, изпълнявайки необичайната му поръчка.

Във всички стаи бяха запалени ароматизирани свещи, завесите бяха спуснати и всички слуги бяха отпратени.

Господарят и господарката искаха да останат насаме.

Тереза го посрещна на вратата на спалнята с чаша вино и усмивка.

— О, съкровище, толкова се радвам, че тази нощ успя да се прибереш рано. Чаках това цял ден.

— Аз също — каза той с най-пленителната си усмивка.

Тя го погледна палаво.

— Нямам търпение да ти докажа колко много те обичам и да ти благодаря, че проявяваш такова разбиране относно задълженията ми към Суверена.

Далтон плъзна раменете на копринената й нощница и целуна голата й плът. Продължи да я целува надолу по тялото, а тя се закикоти. Направи вял опит да забави темпото му.

Сведе глава към лицето му.

— Далтон, не искаш ли малко вино?

— Искам теб — каза той със сладострастно сумтене. — Толкова време мина.

— О, Далтон, знам. Толкова те желаех.

— Докажи го — предизвика я той.

Тя отново се изкикоти, посрещайки пороя от целувки.

— О, какво си си наумил, Далтон? — простена тя. — Каквото и да е, харесва ми.

— Тес, взех си свободен ден утре. Искам да се любим цяла нощ и целия ден утре.

Тя отвърна на ласките му, докато той я насочваше към огромното им легло с железни пилони в четирите краища, напомнящи на колоните пред Кабинета за културно приятелство — леглото, принадлежащо на Министъра на културата заедно с всичко останало в превъзходния апартамент.

Някога целият този разкош би го впечатлил и би му доставил огромно удоволствие. Удоволствие от постигнатото, от спечеленото, от доказателството за това колко далеч е отишъл.

— Далтон, не искам да те разочаровам, но Бертранд ме очаква утре следобед.

Той сви рамене и нежно я отпусна на леглото.

— В такъв случай ни остава тази нощ и цялата сутрин. Съгласна ли си?

Тя засия.

— Разбира се, съкровище. Тази нощ и утре сутринта. О, Далтон, толкова съм щастлива, че разбираш колко съм нужна на Суверена.

— Наистина разбирам, скъпа. Може да ти прозвучи странно, но в известен смисъл това ми се струва възбуждащо.

— Така ли? — Тя му се усмихна похотливо. — Тази идея ми харесва. Искам да кажа, дето се възбуждаш.

Тя проследи с поглед как той разтваря деколтето й и започва да я целува по гърдите. Главата му се вдигна нагоре, за да си поеме дъх.

— Да знам, че самият Суверен е избрал жена ми, моята красива Тес, и при това след директно откровение от Създателя — това е най-висшето признание, което би могъл да очаква един истински Андерианец.

— Далтон — успя да промълви тя, останала без дъх от целувките и ласките му. — Никога не съм те виждала такъв. — Придърпа го към себе си. — Харесва ми. Толкова много ми харесва. Хайде, ела насам, нека ти покажа колко ми харесва.

Преди да започне, тя се дръпна.

— Далтон, на Бертранд също му хареса. Каза, че отношението ти го радва. И че за него също е възбуждащо.

— Всички ние се нуждаем Суверенът да ни насочва в бъдещето ни и да ни предава думите на Създателя. Наистина се радвам, че можеш да помогнеш на Суверена да се освободи от стресовете си на този свят.

Тя вече се задъхваше.

— Да, Далтон, така е. Наистина го разтоварвам. Толкова е… Не знам, толкова е прекрасно да имаш такова високо призвание.

— Защо не ми разкажеш за това, скъпа, докато се любим. Искам да чуя всичко.

— О, Далтон, толкова бих искала.

След преживяното с Тереза Далтон си даде няколко дена за възстановяване. Беше нещо, което някога би го изпълнило с усещането за истински живян живот. Някога би намерил в това извор на радост.

След онази вечер той си даде сметка, че трябва да се лиши от Тес за няколко дни, за да се повиши достатъчно желанието му и да е способен да изпълни онова, което си бе наумил.

Фоайето пред покоите и кабинетите й бе пусто. Бертранд бе в другото крило с Тереза и освобождаваше стресовете на високото си положение. Далтон бе проверил точно времето, в което тя щеше да отиде при Суверена. Тази мисъл щеше да му помогне да се съсредоточи над действията си.

Бертранд и жена му организираха нещата си така, че рядко да се засичат един с друг. Това, че покоите им се намираха в различни крила, помагаше.

Но понякога Хилдемара го посещаваше. Шумните им престрелки бяха прочути сред персонала. Един ден дори Бертранд се появи с белег над окото. Обикновено успяваше да избегне предметите, с които тя го замерваше, но в конкретния случай го бе сварила неподготвен.

Отчасти заради популярността на Хилдемара, но най-вече поради опасните й контакти Бертранд не се осмеляваше да й възразява особено вдъхновено, не искаше да се карат или да прави каквото и да било срещу нея. Тя го бе предупредила да не й се пречка, ако не иска да умре от внезапна смърт.

Тази заплаха не му допадаше особено. Така че през по-голямата част от времето си просто избягваше жена си. Имаше обаче и случаи, когато рисковано правеше глупави коментари или по някакъв начин я злепоставяше и тогава тя отиваше при него. Без значение къде се намира той — в леглото, в кабинета или на среща с видни свои поддръжници. Бертранд обикновено гледаше да избягва проблемите, като стои постоянно нащрек, но имаше случаи, когато не съумяваше да си спести гнева й.

Връзката им се бе закрепила на подобно странно ниво от години и им бе донесла дъщеря, за която никой от двамата не го бе грижа. Напоследък Далтон я бе виждал само веднъж, когато я бяха извикали от колежа, за да застане до родителите си при публичните им изявления за ужасите, които ще донесат на народа Майката Изповедник и Господарят Рал.

Господарят Рал вече бе отхвърлен от народа на Андерия. Майката Изповедник бе… е, Далтон не бе сигурен какво точно бе станало с нея в крайна сметка, но нещо му подсказваше, че най-вероятно е мъртва. Вярно, бе загубил някои от най-добрите си момчета, но при война винаги имаше жертви. Когато се наложи, щеше да попълни наново редиците си.

Серин Райак също бе умрял — бе получил ужасна инфекция, превърнала ослепеното му лице в гноясала топка. Но Далтон не можеше да каже, че това го натъжава особено. Скърбящите последователи на Райак бяха разказали за ужасната и мъчителна смърт на предводителя си. Не, Далтон не бе ни най-малко недоволен от нея.

Хилдемара му отвори лично. Добър знак, помисли си той. Роклята й бе по-разголена от всякога. Още един добър знак, каза си, тъй като тя знаеше за посещението му.

— Далтон, колко мило от твоя страна да пожелаеш да ме навестиш. Вече се питах как я караш и отдавна исках да си поговорим. Е, как си, откакто жена ти обслужва нуждите на Суверена?

Той сви рамене.

— Намерих начин да се справя някак си.

Хилдемара се усмихна — сякаш котка, мернала мишка.

— О, значи чудните дарове?

— Бих искал да ти благодаря за… Може ли да вляза?

Тя отвори вратата по-широко. Той прекрачи прага, оглеждайки разточителното охолство на покоите й. Никога не бе стъпвал във владенията нито на Суверена, нито на жена му.

Разбира се, неговата собствена съпруга бе напълно наясно с обстановката там и му я бе описала — поне частта на Бертранд — в подробности.

— Какво казваше? Нещо за благодарност?

Далтон сключи ръце на гърба си.

— За това, че ми отвори очите. — Той махна е ръка зад гърба си и се усмихна. — И вратата си, разбира се.

Тя се усмихна любезно.

— Понякога се случва да отварям вратата си за красиви мъже. Намирам го за справедливо възнаграждение.

Той се приближи до нея и взе ръката й в своята, целуна я, вперил поглед в очите й. Цялата ситуация му се видя доста превзета, но тя се престори, че я намира за искрена, сякаш бе поласкана от проявата на уважение.

Далтон си бе направил труда да се порови в частните й дела. Беше му струвало използването на всичките му ресурси, изискването на всички дължими услуги, както и отправянето на няколко директни заплахи, плюс едно назначение. В резултат обаче познаваше вкусовете и предпочитанията й. Знаеше, че агресивните любовници не й допадат. Мъжът, кандитатстващ за леглото й, трябваше да бъде нежен, внимателен. Тя обичаше с нея да се отнасят с най-висше преклонение.

Обичаше да я печелят.

Далтон гледаше на посещението си като на изискано пиршество, на което се сервира според всички правила на етикета и където ястието на вечерта се превръща в истинска атракция. По този начин, съставил си план, не му бе трудно да действа.

— Милейди, това, че съм толкова близо до жена от вашия ранг, ме плаши. Но трябва да бъда искрен.

Тя се приближи до една маса, инкрустирана със злато и сребро. Взе от един сребърен поднос бутилка и си наля чаша ром. Наля и на него, без да го пита, и му подаде чашата с усмивка.

— Моля те, Далтон, историята ни е доста дълга. Бих искала да чуя само истината. В крайна сметка нали и аз бях искрена с теб за жена ти.

— Да — отвърна той — наистина.

Тя отпи и отпусна китка на рамото му.

— Все още ли се топиш от този факт? Или си започнал да свикваш с действителността?

— Трябва да призная, Хилдемара, че бях самотен, след като жена ми толкова често бе заета. Не бях очаквал да се окажа в положение на липса на жена.

Тя го щипна съчувствено.

— О, горкичкият ми той. Знам как се чувстваш. Моят съпруг също е зает твърде често.

Далтон извърна лице, сякаш объркан.

— След като жена ми престъпи клетвата ни, установих, че имам желания, които тя не може да задоволи. Срамувам се да го призная, но нямам опит в тези неща. Повечето мъже, предполагам, биха приели подобно нещо за нормално. Не и аз.

Тя се притисна към него, прилепи устни до ухото му.

— Продължавай, Далтон. Слушам те. Не се притесня вай, ние сме стари приятели.

Той се обърна, за да застанат лице в лице, давайки й възможност да му покаже отблизо деколтето си — нещо, което тя намираше за особено привлекателно у себе си.

— След като жена ми вече не спазва клетвата ни, бидейки призована от Суверена, не виждам причина аз да се придържам към своята. Особено при положение че имам желания.

— Ами, разбира се, че не.

— А ти веднъж спомена, че трябва да се обърна първо към теб, ако се промени нещо в клетвата ми. Е, ако все още проявяваш интерес, нещата се промениха.

Вместо отговор тя го целуна. Стори му се по-малко отвратително, отколкото си бе представял. Затвори очи и дори може да се каже, че му хареса — след като привикна. Все пак се изненада, когато тя премина към конкретни действия. Все едно, това нямаше да промени крайния резултат.