Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Soul of the Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 77 гласа)

Информация

Лека корекция
goblin (2007)
Сканиране
Пламен Матеев
Корекция
nqgolova (2007)

Издание:

ДУШАТА НА ОГЪНЯ. ЧАСТ І. 2000. Изд. Прозорец, София. Серия Мечът на Истината, No.5. Роман. Превод: [от англ.] Невена КРЪСТЕВА [The Soul Of The Fire / Terry GOODKIND]. Формат: 130×200 мм. Страници: 480. Цена: 7.80 лв. ISBN: 954-733-121-3 (ч. 1)

ДУШАТА НА ОГЪНЯ. ЧАСТ ІІ. 2000. Изд. Прозорец, София. Серия Мечът на Истината, No.5. Роман. Превод: [от англ.] Невена КРЪСТЕВА [The Soul Of The Fire / Terry GOODKIND]. Формат: 130×200 мм. Страници: 399. Цена: 6.80 лв. ISBN: 954-733-122-1 (ч. 2).

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от nqgolova

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

ТЕРЕЗА СЕ УСМИХНА. — Да, моля.

Камбел избра два бели бъбрека в копър от платото на прислужника. Хакенското момче приклекна, завъртя се с лека стъпка и се плъзна нататък. Далтон постави месото в общата им чиния с Тереза, която в момента гризеше любимото си заешко от сукалче.

Дългото празненство бе изтощило и отегчило Далтон. Чакаше го важна работа. Наистина първата му работа бе да се грижи за Министъра, но това щеше да стане по-пълноценно, като се заеме със задкулисните дела, вместо да седи на показ, да кима и да се смее на остроумията на Бертранд Чанбоор.

Министърът разказваше някакъв виц на няколкото заможни търговци в другия край на масата, като в същото време поклащаше в ръка наденица. По гърления смях на търговците и начинът, по който Министърът държеше наденицата, Далтон можеше да се досети каква е тематиката. На Стейн мръсните вицове очевидно му допадаха.

Щом смехът утихна, Бертранд елегантно се извърна към съпругата си и я помоли да го извини за вица. Тя се изкикоти и махна царствено с ръка, добавяйки, че мъжът й е непоправим. Търговците се изкискаха на добронамерената й снизходителност.

Тереза нежно стисна Далтон за лакътя и прошепна:

— Какъв беше вицът? Не го чух.

— Би трябвало да благодариш на Създателя, че не те е надарил с по-добър слух. Просто един от вицовете на Бертранд, ако разбираш какво имам предвид.

— Е — с широка усмивка отвърна тя, — ще ми го кажеш ли, когато се приберем?

Далтон се усмихна.

— Когато се приберем, Тес, ще ти го покажа.

Тя се изсмя гърлено. Далтон бодна единия бял бъбрек и го прокара през винения сос с джинджифил. Даде й да си гризне, оставяйки я да оближе соса от пръста му, след което пусна останалата част в устата си.

Докато дъвчеше, насочи вниманието си към трима от Директорите в другия край на залата, които водеха сериозен разговор. Те ръкомахаха оживено, свели глави един към друг, мръщеха чела, клатеха глави и вдигаха пръсти във въздуха. Далтон знаеше за какво си говорят. Почти всички разговори в залата бяха за едно и също — убийството на Клодин Уинтроп.

Министърът, облечен в тесен елек без ръкави на пурпурни и червеникави райета над златист жакет, щампован с житни класове, отпусна ръка през рамото на Далтон и се наведе към него. Белите дантели на ръкавите на Министъра бяха окапани с вино, изглеждаше така, сякаш кърви под впитите си ръкави.

— Хората все още са доста развълнувани от смъртта на Клодин Уинтроп — каза Бертранд.

— И с право. — Далтон топна овнешка хапка в ментово желе. — Ужасна трагедия.

— Да, накара ни да осъзнаем колко крехка е хватката ни върху идеалите на цивилизованото поведение, което толкова прокламираме. Показа ни колко още работа ни предстои, за да превърнем Хакенците и Андерианците в едно мирно общество.

— Под вашето мъдро управление — обади се Тереза с искрен ентусиазъм, докато Далтон дъвчеше парчето месо — ще успеем.

— Благодаря ви за подкрепата, скъпа моя. — Бертранд се наведе още съвсем лекичко към Далтон и сниши глас:

— Чувам, че Суверенът нещо се е разболял.

— Нима? — Далтон изсмука ментовото желе от пръста си. — Сериозно ли е?

Бертранд поклати глава в престорена мъка:

— Така и не се разбра.

— Ще се молим за него — вметна Тереза, докато си избираше крехко парченце говеждо с черен пипер. — А и за Едуин Уинтроп.

Бертранд се усмихна.

— Вие сте удивително състрадателна и сърдечна жена, Тереза. — Той плъзна поглед към деколтето й, сякаш, за да подири с очи съчувственото й сърце под дълбоко из рязания плат. — Ако някога ме повали болест, няма да намеря по-благородна жена, която да се моли за оздравяването ми, от вас. Сърцето на Създателя определено ще се размекне под горещите ви молитви.

Тереза засия. Хилдемара, която гризеше круша, зададе на съпруга си някакъв въпрос и той се обърна към нея. Стейн се наклони към тях да им каже нещо. Всички се дръпнаха към облегалките, щом един келнер донесе плато с крехко печено говеждо.

Докато Стейн си вземаше от месото, Далтон хвърли още един поглед към Директорите, чиято оживена дискусия още не бе свършила. Огледа масата срещу тях и забеляза Франка Гоуенлок. Лицето й му казваше, че не чува нищо. Далтон не знаеше какво става с уменията й, но това се превръщаше в сериозна пречка.

Келнерът поднесе към Министъра сребърно плато. Той си взе няколко парчета свинско. Появи се друг келнер, натоварен с овнешко в леща — любимото ястие на Хилдемара. Стюардът наля в чашите на гостите от главната маса още вино, после се оттегли. Министърът плъзна съпружеска ръка около раменете на Хилдемара и й прошепна нещо в ухото.

В залата влезе още един келнер, превит под тежестта на огромен панер с малки черни хлебчета. Занесе го до масата за сервиране, за да бъде разпределен в сребърните подноси. От такова разстояние Далтон не би могъл да определи дали има нещо нередно в хляба. Както му бе докладвано преди празненството, голямо количество хляб е бил бракуван и разпратен на бедните — такава бе обичайната практика. Бедните получаваха големи количества храна след всяко празненство — каквото остане.

По-рано същия ден майстор Дрюмонд имал проблеми с изпичането на хляба. Фурните нещо „полудели“. Една от работничките пострадала сериозно, преди да успеят да я залеят с вода. Далтон си имаше по-важни грижи от това да се тревожи за печенето на хляба и не бе разпитал по-подробно за инцидента.

— Далтон — обърна се към него Министърът, — успя ли да откриеш някакво доказателство за убийството на бедната Клодин Уинтроп?

Хилдемара, от другата страна на мъжа си, изглеждаше живо заинтригувана от отговора му.

— Проведох разследвания в няколко обещаващи посоки — каза Далтон, без да трепне. — Надявам се скоро да стигна до истината.

Както винаги, по време на празненство трябваше да си мерят приказките, за да не бъдат думите им пренасяни от уста на уста до любопитни уши. Не беше изключено в залата да има и други с таланта да подслушват освен Франка, които да нямат проблеми с дарбата си. Далтон, както и Министърът и жена му, беше учуден, че и Директорите прибягват до услугите на такива хора.

— Ами положението е следното — каза Бертранд. — Разбрах от Хилдемара, че се говори, че не сме вземали нещата достатъчно на сериозно и това доста притеснявало хората.

Далтон тъкмо се канеше да започне да изброява доводи за противното, когато Бертранд го спря с ръка.

— Разбира се, че не е вярно. Знам със сигурност колко усилия полагаш за изобличаването на престъпниците.

— Денонощни — вметна Тереза. — Мога да ви уверя, Министър Чанбоор, че Далтон напоследък почти не спи, особено след смъртта на горката Клодин, когато нещата толкова се объркаха.

— О, знам — обади се Хилдемара, навеждайки се през съпруга си да потупа Далтон по рамото, като демонстрира топлите си чувства към него пред Тереза и пред всеки, който би могъл да ги наблюдава. — Знам колко усилено се труди Далтон. Всички го оценяват. Известно ми е колко много хора бяха разпитани по негова заповед. Само че има такива, които си задават въпроса дали изобщо ще се стигне до залавяне на бандата разбойници. Хората се страхуват, че убийците са сред тях и се мъчат да потулят нещата.

— Точно така — каза Бертранд, — а ние повече от всеки друг искаме това убийство да бъде разкрито и хората да възвърнат спокойния си сън.

— Да — потвърди и Хилдемара с леден блясък в очите. — Убийството трябва да бъде разкрито.

Ледената заповед в гласа й беше недвусмислена. Далтон нямаше представа дали Хилдемара е споделила с мъжа си мерките, които бе взела за затварянето на устата на Клодин, но това всъщност нямаше значение. Онази жена вече бе минало и вниманието му бе насочено другаде. Нямаше да има нищо против Хилдемара да разчиства терена зад него и да потушава всякакви евентуални проблеми.

Далтон очакваше Министърът и съпругата му да се уморят от оплакващите се хора, преди хората да се уморят да говорят за убийството на такава важна особа от имението. Като предпазна мярка той вече си бе начертал планове. Както изглеждаше, май щеше да се наложи да ги пусне в действие.

Отначало бе избрал да чака, тъй като знаеше, че приказките постепенно ще стихнат и цялата работа ще се забрави, или най-много хората от време на време да си отварят устата в знак на отминаваща мъка или дори раздразнение. Но на Бертранд му харесваше да считат кабинета му за високо компетентен. Жертвите на служителите му за него бяха без значение. За Хилдемара беше все едно. Въпреки всичко нетърпението им можеше да стане опасно.

— Аз, както и всеки друг, искам убийците да бъдат разкрити — каза Далтон. — Но като човек на закона съм обвързан с клетвата си към кабинета да открием истинските убийци, а не само да обвиним някого, колкото да има наказан. Знам, че поискахте изрично това от мен — допълни той в случай, че някой ги подслушва.

Щом видя, че Хилдемара се готви да възрази нещо, Далтон побърза да продължи с тих, мрачен глас:

— Да се бърза и да се хвърлят обвинения върху невинни хора би било не само погрешно, но и опасно. Представете си, че стоварим върху някого обвинението, а след присъдата се окаже, че Майката Изповедник иска да го изповяда и установи, че е осъден невинен човек. Некомпетентността ни ще бъде справедливо порицана не само от Майката Изповедник, но и от Суверена и Директорите.

Той искаше да е сигурен, че двамата напълно разбират мащабите на риска.

— Нещо по-лошо, ако осъдим някого на смърт и извършим екзекуцията, преди Майката Изповедник да има възможност да разгледа случая, тя може да се намеси по начин, който да навреди на правителството, като освен това се погрижи някои видни сановници да бъдат докоснати от силата й.

Бертранд и Хилдемара го гледаха с широко отворени очи, докато той продължаваше тихите си, но мрачни наставления.

— Разбира се, Далтон. Разбира се, че си прав. — Пръстите на Бертранд направиха обиколка във въздуха. — Не исках да оставям впечатлението, че съм имал намерение да се стига дотам, разбира се. Като Министър аз не мога да допусна един човек да бъде погрешно обвинен. Няма да позволя да се случи подобно нещо. То ще бъде не само ужасна несправедливост към дадения човек, но и ще помогне на истинските убийци да се спасят и да извършат и други престъпления.

— Но това показва — обади се Хилдемара, гласът й си бе възвърнал застрашителните нотки, — че сте близо до разкриването на убийците? До ушите ми достигнаха толкова добри неща за способностите ви, че смятах работата за почти привършена. Сигурна съм, че главният помощник на Министъра съвсем скоро ще намери справедливостта. Хората искат да се убедят, че техният Министър на културата е компетентен човек. Той трябва да покаже на хората, че е наистина ефективен и деен.

— Точно така — каза Бертранд и хвърли такъв поглед на жена си, че тя се отпусна обратно на мястото си. — Искаме просто развръзката на нещата.

— Като добавка към всичко това — продължи Хилдемара, — напоследък се говори и за някакво нещастно Хакенско момиче, което било изнасилено. Хората смятат, че става въпрос за две престъпления.

— И аз дочух подобни слухове — включи се в разговора Тереза. — Какъв ужас!

Далтон трябваше да предполага, че Хилдемара ще научи и за това и ще поиска нещата да се изяснят. Беше готов и за такова развитие на нещата, но се надяваше да успее да го избегне.

— Хакенско момиче ли? И кой може да твърди, че тя казва истината? Може да се опитва да скрие бременността си и да обвинява в изнасилване, за да си спечели симпатията на хората във време на разбунени страсти. — Бертранд прокара парче свинско през една купичка с горчица.

— Още никой не е споменал името й, но доколкото чувам, хората вярват, че е истина. Все още има опити да се установи името й, за да се извика пред магистрата.

Бертранд изгледа смръщено Далтон и изчака многозначително, за да е сигурен, че помощникът му разбира, че говорят за момичето на месаря.

— Говори се, че не само е истина, но и че нападателите й може да са същите, които нападнаха Клодин. Хората се опасяват, че същите хулигани правят вече втори удар и е възможно да последва и ново нападение.

Бертранд отметна глава назад и пусна парчето месо в устата си. Стейн, от другата страна на Хилдемара, наблюдаваше разговора с нарастващо отегчение и продължаваше да дъвче говеждото си. Той, разбира се, бе готов да приключи нещата веднага с помощта на меча си. Далтон би направил същото, ако всичко бе толкова просто.

— Ето защо — продължи Хилдемара и отново се наведе напред — престъплението трябва да бъде разкрито. Хората трябва да знаят кой е отговорен за него.

След като даде заповедта си, тя се изправи на стола.

Бертранд стисна Далтон за рамото.

— Познавам те, Далтон. Знам, че не искаш да говориш за нещо, преди да си свършил изцяло работата, защото си твърде скромен, но съм убеден, че вече си разкрил престъплението и скоро ще обявиш имената на убийците. И преди хората да са раздухали нещата дотам, че горкото Хакенско девойче да бъде изправено пред магистрата. След като тя очевидно е изтърпяла всичко това, за нея ще бъде унизително и срамно да изживява всичко наново.

Те нямаше как да знаят, но Далтон вече бе говорил с Фич и бе пуснал камъка по нанадолнището. Сега обаче се убеждаваше, че ще се наложи и той самият да направи едно-друго.

Стейн отегчено тропна с хляба си по масата:

— Този хляб е прегорен!

Далтон въздъхна. Този мъж явно обичаше глупавите изхвърляния. Беше неразумно човек да не му обръща достатъчно внимание, ако не иска, подобно дете, да направи нещо, за да привлече всеобщото внимание. Тримата го бяха изолирали от разговора.

— Имахме известни проблеми с фурните долу в кухнята — отвърна Далтон. — Ако не обичате черен хляб, изрежете прегорялата коричка.

— Имате проблеми с вещици! — извика на висок глас Стейн. — А ми говорите да отрежа кората! Това ли ви е разрешението на проблема?

— Имаме проблеми с фурните — през стиснати зъби изсъска Далтон и огледа помещението да види дали изявлението на госта е привлякло нечие внимание. Няколко жени, които се намираха твърде далеч, за да могат да го чуят, примигваха сластно насреща му. — Вероятно има повреда в комина. Още утре ще оправим нещата.

— Вещици! — повтори Стейн. — Вещици са хвърлили заклинания, за да бъде изгорен хлябът. Всеки знае, че когато някъде има вещица, тя не може да се стърпи да не хвърли заклинание, за да изгори хляба.

— Далтон — прошепна Тереза, — той разбира от магия. Може би знае нещо, което ние не знаем.

— Той е просто един суеверен глупак, това е — усмихна й се Далтон. — Доколкото го познавам, просто се майтапи с нас.

— Мога да ви помогна да ги откриете. — Стейн вдигна стола си на задните му крака и започна да си чисти ноктите с ножа. — Вещиците са ми ясни. Сигурно те са виновни за убийството на едната жена и изнасилването на другата. Ще ги намеря, щом вие не можете. Още един скалп няма да се отрази зле на наметалото ми.

Далтон хвърли кърпата си на масата и се извини на Тереза. Стана, заобиколи Министъра и съпругата му и се наведе над ухото на Стейн. Мъжът вонеше.

— Имам определени причини да върша нещата така, както съм ги запланувал — прошепна му Далтон. — Действаме ли според плановете ми, конят ще разоре нивята така, както искаме, ще дърпа каруцата ни и ще ни носи вода. Ако просто ми трябваше конско месо, нямаше да имам нужда от теб. Щях сам да го заколя. След като веднъж те предупредих да внимаваш какво говориш, а ти явно не си ме разбрал, нека ти го обясня още веднъж така, че да разбереш.

Усмивката на Стейн разкри жълтите му зъби. Далтон се приближи още повече.

— Проблемът възникна отчасти и заради неспособността ти да използваш умело онези, които ти се предлагат по своя воля. Вместо това се хвърли на момиче, което нито ти се предлагаше, нито го искаше. Не мога да променя станалото, но ако още веднъж се обадиш по начин, с който да привлечеш вниманието на околните, лично ще ти прережа гърлото и ще те изпратя на императора ти в кошница. Ще го помоля да ни предложи човек с повече мозък от разгонена свиня.

Далтон допря ножа си, скрит в дланта на ръката, в брадичката на Стейн.

— Намираш се в обкръжение на по-висши от теб хора. А сега се постарай да обясниш на присъстващите на масата, че просто си направил поредната дебелашка шега. И, Стейн, гледай да си убедителен, иначе, кълна се, няма да изкараш нощта.

Стейн се засмя приятелски.

— Харесваш ми, Камбел. Ние с теб доста си приличаме. Сигурен съм, че ще можем да работим заедно. Вие с Министъра ще харесате Ордена. Въпреки смешните ви танци по време на вечеря ние много си приличаме.

Далтон се обърна към Хилдемара и Бертранд.

— Стейн иска да ви каже нещо. Веднага след това се налага да отида да свърша малко работа. Възможно е имената на убийците вече да са ми известни.