Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мечът на истината (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Soul of the Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 77 гласа)

Информация

Лека корекция
goblin (2007)
Сканиране
Пламен Матеев
Корекция
nqgolova (2007)

Издание:

ДУШАТА НА ОГЪНЯ. ЧАСТ І. 2000. Изд. Прозорец, София. Серия Мечът на Истината, No.5. Роман. Превод: [от англ.] Невена КРЪСТЕВА [The Soul Of The Fire / Terry GOODKIND]. Формат: 130×200 мм. Страници: 480. Цена: 7.80 лв. ISBN: 954-733-121-3 (ч. 1)

ДУШАТА НА ОГЪНЯ. ЧАСТ ІІ. 2000. Изд. Прозорец, София. Серия Мечът на Истината, No.5. Роман. Превод: [от англ.] Невена КРЪСТЕВА [The Soul Of The Fire / Terry GOODKIND]. Формат: 130×200 мм. Страници: 399. Цена: 6.80 лв. ISBN: 954-733-122-1 (ч. 2).

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от nqgolova

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

КАЛАН С ЖЕЛАНИЕ ТРЪГНА с него през мократа трева. Предпочиташе да спорят насаме, вместо пред очите на другите.

Ричард също не искаше да й каже онова, което трябваше, пред тях.

Той хвърли поглед през рамо и забеляза как ловците на Чандален небрежно се облягат на копията си, намазани с отрова. Сякаш възнамеряваха лениво и спокойно да изчакат завръщането на двамата. Но той знаеше, че всъщност това е само привидно. Бяха се разположили така, че да държат под око чужденците от Бака Тау Мана. Това бе тяхната земя в крайна сметка и макар гостите да познаваха Ричард, те си бяха чужденци.

Бака Тау Мана от своя страна изглеждаха напълно незаинтересовани от присъствието на Калните. Майсторите на острието си разменяха небрежно по някоя и друга дума, поглеждаха към буреносните облаци на хоризонта или се протягаха и прозяваха.

Ричард се беше бил с майсторите на острието от Бака Тау Мана. И знаеше, че са всичко друго, но не и безразлични. Те убиваха с хладна увереност. Тъй като животът им протичаше между вражески народи, чието единствено желание бе да ги унищожат, природата им, благодарение на обучението, бе да са готови да убиват във всеки един момент.

Когато Ричард, пътувайки със Сестра Вирна, за пръв път се сблъска с майсторите на острието, я бе попитал дали са опасни. Тя му отвърна, че когато била млада, е била свидетел как един от майсторите им, проникнал в гарнизона в Танимура, убил близо петдесет добре въоръжени войници, преди да бъде заловен. Обясни му, че тези хора се бият сякаш са невидими духове, за каквито някои всъщност ги смятали.

На Ричард не му се щеше някоя грешка в преценките или разбирането да вдигне на бой Бака Тау Мана и Калните. И двете страни бяха прекалено добри в боя.

Кара, на чието лице бе изписано всичко друго, но не и безчувственост и безразличие, хвърляше на всички гневни погледи.

Подобно трите страни на един триъгълник, Калните, Бака Тау Мана и Кара бяха все бойци от едната страна на барикадата. Всички бяха свързани с Ричард и Калан и отдадени на каузата им, макар всеки от тях да имаше различно разбиране за света. Всички те имаха почти еднакви ценности в живота. Семейство, приятели, работа, честност, дълг, вярност, свобода.

Калан го спря нежно, но решително с ръка на гърдите:

— Ричард, освен всичко друго, което изпитвам в момента, знам, че сърцето ти е, където трябва, но просто не си убедителен. Ти си Търсачът на истината. Трябва да престанеш да настояваш, че си прав, и да разбереш истинността на думите ми. Можем да попречим на магията на Сестрите и техния Промъкник. Зед и Ан ще се преборят със заклинанието. Защо си толкова опърничав?

— Калан — промълви тихо той, — онова кокоше същество беше Хармония.

Тя разсеяно и несъзнателно погали тъмния камък на врата си.

— Ричард, знаеш, че те обичам и че вярвам в теб, но в този случай почти…

— Калан — прекъсна я той. Знаеше какво си мисли тя и какво щеше да му каже. Сега трябваше да я накара да слуша. Изчака, докато в очите й видя готовност да го направи.

— Ти извика Хармониите в този свят. Не го направи съзнателно, нито пък водена от желание да причиниш вреда — никой не си мисли такова нещо. Бях на прага на смъртта и имах нужда от помощта ти, така че аз също имам вина за това. Без моите действия нямаше да се стигне до твоите.

— Не забравяй предците ни — ако те не бяха родили деца, ние също нямаше да се родим на този свят, за да извършим престъпленията си. Предполагам, че и на тях ще припишеш някаква вина?

Той облиза устни и нежно я стисна за раменете.

— Просто ти казвам, че цялата работа започна с желанието ти да помогнеш. Това ни най-малко не те прави виновна в лоши намерения. Трябва да го разбереш. Но тъй като именно ти изрече думите, задвижващи заклинанието, стана пряко отговорна. Ти доведе Хармониите в този свят. Поради някаква причина Зед не иска да го знаем. Ще ми се да ни беше повярвал и да ни бе казал истината, но не го направи. Сигурен съм, че е имал сериозна причина, която го е накарала да ни излъже.

Калан опря пръсти в челото си, затвори очи и въздъхна:

— Ричард, съгласна съм, че в действията на Зед имаше някои объркващи моменти, че има въпроси, които очакват отговорите си. Но това не означава, че трябва да скачаме в друга посока само и само за да намерим по-подходящ отговор. Зед е Пръв магьосник. Трябва да му вярваме и да направим онова, което ни помоли.

Ричард я докосна по бузата. Толкова му се искаше двамата да са насаме, сами със себе си. Наистина му бе тежко да й каже всичко това, но се налагаше.

— Моля те, Калан, чуй какво ще ти кажа, а след това решавай. Толкова искам да греша, наистина. Ти ще решиш. Когато ловците на Калните ни охраняваха в къщата на духовете, Хармониите бяха вече навън. Една от тях е убила кокошката просто защото им харесва да убиват.

Джуни е чул шума, както го чух и аз, огледал е мястото, но не е открил нищо. После е обидил духа на убиеца, за да го предизвика да се появи на открито. И духът наистина се е появил и е убил Джуни заради обидата.

— Аз също обидих онова кокоше същество, защо то не уби и мен? — Калан уморено избърса с длан челото си.

— Отговори ми, Ричард. Защо не уби и мен?

Той се вгледа в красивите й зелени очи, изчаквайки цял миг, за да събере кураж:

— Хармонията сама ти е отговорила на този въпрос, Калан.

— Моля? — примигна тя насреща му. — Какви ги говориш?

— Онова кокоше същество не е било Промъкник. Било е Хармония. И не те е нарекло с титлата ти Майко Изповедник. Било е Хармония. Казала е, каквото е искала да ти каже. Нарекла те е Майко.

Калан го гледаше с широко отворени очи, сякаш изпаднала в шок.

— Те те уважават — продължи той, — поне до определена степен, тъй като ти ги доведе на този свят. Ти им даде живот. Смятат те за своя майка. Ти само си мислиш, че нещото е щяло да добави „Изповедник“ към „Майко“, тъй като си свикнала всички да те наричат именно така. Но Хармонията не те е нарекла с титлата ти, Калан. Нарекла те е с името, което е искала — Майко.

Той почти виждаше как думите му разрушават внимателно градената й крепост на рационалността. Някои истини от един момент нататък се възприемат вътрешно и от този момент всичко трепти с окончателността на смъртоносна светкавица в затвора на истината.

Очите на Калан се изпълниха със сълзи.

Тя се притисна в него, търсейки уюта и топлината на прегръдката му. Заровила глава в гърдите му, простена, после ядно избърса една изтърколила се по бузата й сълза.

— Мисля, че това е единственото, което те е спасило — нежно каза той, без да я изпуска от прегръдката си. — Не бих искал да изпробвам за втори път благоразположението им към теб.

— Трябва да ги спрем. — Тя потисна един стон. — Добри духове, трябва да ги спрем.

— Знам.

— Имаш ли представа какво трябва да се направи? — попита го тя. — Как можем да ги изпратим обратно в отвъдния свят?

— Още не. За да намерим решението, първото нещо, което трябваше да направим, е да застанем лице в лице с истинския проблем. Предполагам, вече го направихме, на ли?

Тя кимна и избърса сълзите от очите си. С бързината, с която сълзите изпълниха очите й, щом осъзна истинността на думите му, в тях се настани решителността.

— Какво ли са правели Хармониите около къщата на духовете?

Докато двамата прекарваха първата си брачна нощ в къщата на духовете, носени на крилете на любовта, наоколо обикаляше нещо, носено на крилете на смъртта. При самата мисъл за това коремът го сви.

— Не знам. Може би са искали да са близо до теб.

Калан просто кимна. Разбираше. Искали са да са близо до своята майка.

Ричард си спомни ужасения поглед на Калан, когато Нисел донесе мъртвороденото бебе в къщата на мъртвите. Хармониите бяха причинили и това. А бе само началото.

— Какво е това фатална Милост? Вчера го спомена, докато бяхме при Зед и Ан.

— Повечето от историите, свързани с Хармониите, които си спомням, идват от един древен рапорт. Тъй като Коло е бил изплашен, бе написал за него повече от обикновено. В цитирания рапорт някъде към края се казваше така: „Помнете думите ми: пазете се от Хармониите и ако наистина се налага, нарисувайте три пъти на пуста земя, в пясък, сол и кръв, фаталната Милост.“

— И какво означава това?

— Не знам. Надявах се Зед да ми обясни. Или Ан. Зед знае всичко за Милостта. Предполагах, че ще е наясно и с това.

— Мислиш ли, че тази фатална Милост може да спре Хармониите?

— Наистина не знам, Калан. Хрумна ми, че може да е отчаян съвет за самоубийство.

Калан кимна разсеяно, замислена за думите в дневника на Коло.

— Ако е било съвет за самоубийство, бих разбрала.

Нали самата аз почувствах злото в тях — прошепна тя, потънала в спомените си. — Докато бях в къщата, където Калните подготвят телата на мъртвите си, и онова кокоше същество, Хармонията, бе вътре с мен, усетих злото в него. Добри духове, то наистина бе ужасяващо. Кълвеше очите на Джуни. Въпреки че той бе мъртъв, то продължаваше да кълве очите му.

Той отново я прегърна.

— Знам.

Тя се дръпна назад с възродена надежда.

— Вчера, докато бяхме със Зед и Ан, ти каза, че Коло пишел, че отначало всички били доста уплашени, но след като провели разследване, установили, че Хармониите са най-обикновено оръжие, което не е трудно да се обезвреди.

— Да, но Коло просто описваше облекчението, настъпило в Магьосническата кула, след като установили, че проблемът няма да е толкова сериозен, колкото са си мислели отначало. Той не споменава какво е било разрешението. Пише само, че изпратили магьосник с прякор Планината, който да се заеме с проблема. И той очевидно е успял.

— Имаш ли представа дали съществуват оръжия, които могат да са ефективни срещу Хармониите? Джуни бе тежко въоръжен, но това не му помогна. Може би трябват друг вид оръжия?

— Коло не споменава нищо за това. Стрелите не убиха кокошето същество, а и огънят със сигурност няма да навреди. Но пък Зед се постара на няколко пъти да подчертае, че е важно да си взема Меча на истината. Може да ни е излъгал за Промъкника, и вероятно го е направил, за да ни държи далеч от опасността. Но за меча не вярвам да е лъгал. Искаше да си го прибера, каза, че това може да се окаже единствената магия, която все още може да ни защити. Поне дотолкова му вярвам.

— Как си обясняваш факта, че кокошето същество избяга от теб? Искам да кажа, ако мен ме смятат за тяхна майка, това обяснява снизходителното им отношение към личността ми, нежеланието им да ме наранят. Но след като са толкова могъщи, защо ще бягат от теб? Ти стреля по тях с най-обикновена стрела. А казваш, че стрелите не могат да им навредят. Тогава защо избягаха от теб?

Ричард прокара пръсти през косата си.

— И аз се питах това. Единственият отговор, който можах да измисля, е, че са същества, създадени от Субстрактивна магия, и след като аз съм единственият от хиляди години насам, който притежава част от нея, вероятно се страхуват от това моята Субстрактивна магия да не ги нарани. Може би тя наистина е способна да го направи. Поне да се надяваме, че може.

— А огънят? Онзи мъничък огън, останал от сватбените клади, който все още гореше и който ти стъпка? Това е била една от тях, нали?

Ричард потръпваше при мисълта, че Хармониите са присъствали и на сватбеното им празненство. Това бе скверно.

— Да. Сентроси — втората Хармония. Означава огън. Реечани, първата, означава вода. Третата, Васи, означава въздух.

— Но ти изгаси огъня. А Хармонията не направи нищо, за да ти попречи. Ако са убили Джуни, задето ги е обидил, значи със сигурност са били ядосани от твоите действия. Кокошето нещо също избяга от теб.

— Не знам, Калан. Нямам отговор за това.

Взирайки се в очите му, тя се поколеба за миг:

— Може би не са те наранили поради същата причина, както и мен.

— Да не искаш да кажеш, че и мен ме имат за своя майка.

— За баща — промълви тя, все така несъзнателно галейки тъмния камък на шията си. — Аз използвах онова заклинание, за да те върна към живот, да ти попреча да прекосиш границата към света на мъртвите. Заклинанието е извикало Хармониите, тъй като те живеят именно там, от другата страна и имат силата да го сторят. Може би след като й двамата сме замесени, те ни смятат за свои майка и баща, за свои родители.

Ричард въздъхна дълбоко.

— Възможно е, не казвам, че не е. Но когато ги почувствам наоколо, изведнъж ме обзема някакво ужасно силно чувство, чак настръхвам.

— Какво силно чувство?

— Ами изпитвам неудържимо чувството им на лъст всеки път, когато са край мен, и в същото време чудовищната им омраза.

Калан потърка ръцете си, изведнъж вледенила се от осезаемото присъствие на злото между тях. На лицето й се появи кисела усмивка, лишена от веселост.

— Шота винаги е повтаряла, че двамата с теб ще родим чудовище.

Ричард я погали по бузата.

— Един ден, Калан. Тя каза „един ден“.

На ръба на сълзите, тя се извърна от ръката му, от погледа му и се загледа в хоризонта. Покашля се и успя да продължи:

— Ако магията се срива, поне Джаганг ще изгуби помощта й. Той контролира родените с магия, за да помагат на армията му. Поне след като няма да може да го прави, ще има една полза от всичко.

Той използва един от магьосниците си, за да се опита да ни убие. Успя да принуди една от Сестрите на светлината да освободи чумата от Храма на ветровете. Ако магията се срине заради Хармониите, това поне ще съсипе и Джаганг.

Ричард захапа долната си устна.

— Мислех за това. Ако онова кокоше същество се е страхувало от мен, защото притежавам Субстрактивна магия, контролът на Джаганг върху родените с магия може да не е валиден, но…

— Добри духове — прошепна Калан, извръщайки глава да го погледне. — Сестрите на мрака. Те може да не са родени със Субстрактивната магия, но могат да си служат с нея.

Ричард кимна с неохота.

— Опасявам се, че Джаганг, ако не друго, ще може да използва поне Сестрите на мрака. Тяхната магия ще продължи да действа.

— Тогава единствената ни надежда остават Зед и Ан. Да се надяваме, че те ще успеят да спрат Хармониите.

Ричард не успя да си наложи да й се усмихне.

— Как? Никой от двама им не може да използва Субстрактивна магия. Онази, с която разполагат, отслабва с всеки изминал ден. В един момент те ще се окажат толкова безпомощни, колкото и онова мъртвородено бебе. Сигурен съм, че са отишли някъде, но къде?

Тя го погледна — с погледа на Майката Изповедник.

— Ако си бе спомнил за първата си жена, Ричард, щяхме да кажем на Зед. Сигурно щеше да е от значение. Сега тази възможност пропада. Избрал си ужасно неудобно време да забравяш разни неща.

Искаше му се да й възрази, да й каже, че нямаше да има никакво значение, да я убеди, че греши. Но не можеше. Тя наистина грешеше. Зед и сам би тръгнал на борба с Хармониите. Ричард се чудеше дали не могат да се върнат и да го пресрещнат.

Калан най-сетне пое ръката му в своята, потупа го с другата си ръка и го поведе обратно към останалите, които ги очакваха. Вървеше с вдигната глава. На лицето й бе застинала, маската на Изповедник — лишена от емоции, изпълнена с власт.

— Все още не знаем как да се справим с проблема — обяви високо тя, — но вече съм напълно убедена: Хармониите са на свобода в този свят.