Тери Гудкайнд
Душата на огъня (27)

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

— СЪПРУЖЕ? — дочу Ричард тревожното възклицание на Калан.

С удивление, граничещо с ужас, което едва не го повали на земята и не го остави без дъх, Ричард изведнъж си припомни разказа на Ду Чайлу за древния закон на нейния народ. Жестоките изводи го зашеметиха.

Навремето бе отхвърлил с лека ръка непреклонните й твърдения като нелепи приумици или може би неправилно схващане на родовата история. Сега някогашният призрак най-неочаквано се бе върнал да го потърси.

— Съпруже? — повтори Калан, този път малко по-силно и настоятелно.

Тъмните й очи се извърнаха към Калан сякаш с неудоволствие, задето ги отлепя от Ричард.

— Да. Точно така. Аз съм Ду Чайлу, съпругата на Кахарин, Ричард, Търсача. — Ду Чайлу прокара ръка по из дутия си корем. Неудоволствието изчезна от погледа й, който засия от гордост. — Нося неговото дете.

— Остави на мен, Майко Изповедник — каза Кара. В гласа й прозвуча недвусмислена заплаха. — Този път аз ще се погрижа.

Кара измъкна ножа от колана на Чандален и се хвърли към жената.

Ричард бе по-бърз. Извърна се към Кара и с върховете на пръстите си я блъсна в гърдите. Това не само спря полета й, но я отхвърли три стъпки назад. И без това Ричард си имаше достатъчно проблеми, за да се занимава и със създадените от нея. Блъсна я още веднъж, отдалечавайки я още толкова назад, после още веднъж, докато тя беше извън обсега на групата от хора.

Изви й ръката и взе ножа.

— А сега ме чуй. Не знаеш нищо за тази жена.

— Знам.

— Нищо не знаеш! Чуй ме! За да не ти е последната битка. Това не ти е Надин. Няма нищо общо с Надин!

Спокойната му ярост най-сетне избухна. С необуздан вик на нечовешки гняв той заби ножа в земята. Ударът му беше толкова мощен, че дори дръжката потъна в меката тревиста почва.

Калан докосна с ръка рамото му.

— Ричард, успокой се. За какво е всичко това? Какво става?

Той прокара пръсти в косата си. Стиснал зъби, погледна напред и видя все още коленичилите мъже.

— Джиаан и вие, останалите, станете!

Мъжете се изправиха като един. Ду Чайлу чакаше мълчаливо, търпеливо. Чандален и хората му отстъпиха назад. Калните го бяха нарекли Ричард Избухливия и макар да не бяха изненадани от поведението му, предпочитаха да не му се изпречват на пътя.

Чандален и хората му нямаха представа, че гневът му се дължи на нещото, причинило смъртта на един от тях, дори може би на двама, ако се брои и мъртвороденото бебе, а по всяка вероятност щеше да вземе и още жертви.

Калан го изгледа загрижено.

— Ричард, успокой се и се вземи в ръце. Кои са тези хора?

Той не можеше да успокои дишането си. И сърцето си. Нито да отпусне юмруци. И да спре препускащите си мисли. Нещата като че ли се изплъзваха от контрол. Страхове, които бе потискал в себе си, сякаш бяха изплували на повърхността и внезапно бяха протегнали ръце към него. Трябваше да се сети по-рано. Ругаеше се, задето не е обърнал внимание.

Но трябваше да има начин да оправи нещата. Трябваше да помисли. Да спре ужасните неща, които все още не са се случили, и да намери начин да предотврати случването им.

Даде си сметка, че всъщност вече са се случили. Сега трябваше да измисли разрешение на проблема.

Калан повдигна брадичка и го погледна в очите.

— Ричард, отговори ми. Кои са тези хора?

Той, все още обзет от отчаяна ярост, вдигна ръка към челото си.

— Бака Бан Мана. Означава „тези, които нямат господар“.

— Вече си имаме Кахарин. Вече не се казваме Бака Бан Мана — обади се от недалеч Ду Чайлу. — Вече се наричаме Бака Тау Мана.

Без да разбира изцяло обяснението на Ду Чайлу, Калан отново се обърна към Ричард. Този път в гласа й се долавяше непоколебима строгост.

— Защо те нарича свой съпруг?

Мислите му вече препускаха в съвсем друга посока и му бе нужно известно време, за да осъзнае въпроса на Калан. Тя не можеше да разбере последствията. За него въпросът й бе незначителна минала история в сравнение с бъдещето, стоварило се на плещите им.

Нетърпеливо се опита да разсее притеснението й с жест.

— Калан, не е каквото си мислиш.

Тя облиза устни, за да си поеме дъх.

— Чудесно. — Зелените й очи го пронизваха до дъно.

— Тогава защо просто не ми обясниш какво е.

Това не беше въпрос. Затова Ричард побърза да зададе своя.

— Нима не виждаш? — Обзет от нетърпение, той посочи Ду Чайлу. — Става въпрос за древните им закони! Според тях тя е моя жена. Поне за такава се мисли.

Ричард притисна с пръсти слепоочията си. Главата му щеше да се пръсне.

— Загазили сме я страхотно — промълви след малко.

— Поне ти със сигурност — обади се Кара.

— Кара — през зъби изсъска Калан, — достатъчно. — Обърна се към него: — Ричард, какви ги говориш? Какво става тук?

В главата му зазвучаха отделни пасажи от дневника на Коло.

Той не можеше да подреди мислите си дотолкова, че да ги изрази в думи. Светът се разпадаше, а тя му задаваше въпроси с вчерашна дата. След като той самият виждаше опасността тъй близо пред тях, не можеше да разбере как така Калан не я забелязва.

— Нима не виждаш?

Мисълта му се блъскаше бясно в мрачните възможности, изправящи се пред тях. Просто не можеше да вземе решение какво да прави. Времето му бягаше. Дори не знаеше колко още им остава.

— Виждам, че си й направил дете — продължи Кара.

Ричард извърна гневния си поглед към Морещицата:

— След всичко, което сме преживели заедно, Кара, само това ли можеш да си помислиш за мен?

Кара скръсти ръце със самодоволно изражение и не отговори.

— Защо не пресметнеш — обърна се към нея Калан.

— Когато тази жена е забременяла, Ричард е бил пленник на Морещицата, далеч в Народния дворец в Д’Хара.

За разлика от Агиелите, които Ричард носеше в почит на двете жени, дали живота си за него, Калан носеше Агела на Дена, Морещицата, която по заповед на Мрачния Рал бе заловила и измъчвала Ричард почти до смърт. Дена бе решила да вземе Ричард за свой другар, но нито веднъж не бе и намеквала, че ще става въпрос за брак. За нея това бе още един начин да го измъчва и унижава.

Накрая Ричард бе простил на Дена за стореното му. Тя, знаейки, че той ще я убие, за да се спаси, му бе дала Агнела си и го бе помолила да я запомни като нещо повече от Морещица. Бе го помолила да сподели с него последния й дъх. Благодарение на Дена Ричард бе започнал да разбира и съчувства на тези жени и така се бе превърнал в единствения човек, избягал някога от Морещица.

Ричард се изненада от това, че Калан вече бе „пресметнала“. Не бе очаквал от нея да се усъмни в него. Грешеше. Тя сякаш четеше мислите в очите му.

— Това е просто нещо, което правиш без да мислиш — прошепна тя. — Разбра ли? Ричард, моля те, кажи ми какво става?

— Ти си Изповедник. Знаеш как при различните народи брак може да се предизвика от различни уговорки. С изключение на теб, Изповедниците винаги са избирали другарите си по лични причини, различни от любовта, след което са ги докосвали със силата си, преди да се омъжат за тях. Така мъжът е нямал право на глас.

Мъжът, избиран от Изповедника за неин съпруг, се избираше предимно като животно за разплод. След като Изповедническата сила унищожаваше самоличността на избраника, любовта, независимо от желанията и чувствата на отделната жена, никога не бе стояла като въпрос пред нея. Изповедникът си избираше мъж заради качествата, които един ден ще предаде на своята дъщеря.

— Там, откъдето идвам — продължи Ричард, — родителите често избират женихите на децата си. Един ден бащата просто казва на детето си „Този ще бъде съпругът ти“ или „Тази ще бъде съпругата ти“. Различните народи имат различни обичаи и закони.

Калан тайничко хвърли поглед към Ду Чайлу. Най-напред се спря на лицето й, след това на корема й.

Когато отново погледна Ричард, очите й бяха станали леденостудени.

— Очаквам да ми обясниш за законите на нейния народ.

Ричард си помисли, че Калан напълно несъзнателно докосва тъмния камък на нежната златна верижка, която Шота й подари. Вещицата се бе появила най-неочаквано на сватбата им и Ричард си спомняше дословно думите й към тях.

„Това е подаръкът ми за двама ви. Правя го от обич към вас и към всички останали. Докато го носите, няма да имате деца. Празнувайте единението си и любовта си. Сега си принадлежите, както винаги сте мечтали.

Запомнете добре думите ми — когато сте заедно, никога не махайте това. Няма да допусна от връзката ви да се пръкне и да оживее мъжка рожба. Това не е заплаха. Това е обещание. Не се ли вслушате в съвета ми, ще понесете последствията от клетвата ми.“ Вещицата се бе взряла в очите на Ричард и бе допълнила: „По-лесно ще ти е да се изправиш срещу самия Пазител, отколкото срещу мен.“ Ричард не вярваше непременно на твърдението на Шота, че синът им ще бъде звяр, пуснат да вършее из света, но засега двамата с Калан бяха решили да се вслушат в предупреждението. Не им оставаше друг избор.

Пръстите на Калан на бузата му обърнаха погледа му към нея и му припомниха, че тя все още очаква отговор.

Той с усилие успокои речта си:

— Ду Чайлу е от Стария свят, от другата страна на Долината на изгубените. Помогнах й, когато Сестра Вирна ме водеше Към Стария свят.

Един друг народ, Мадженди, бяха заловили Ду Чайлу и се канеха да я принесат в жертва. Бяха я държали като пленник от месеци. Бяха се забавлявали с нея.

Мадженди очакваха от мен, като човек с дарба, да им помогна да я принесат в жертва като отплата, задето са ме пуснали да прекося земите им. Ако човек, роден с дарбата, помогне в принасянето на жертва, те го приемат като висша форма на осъществяване на религиозните си вярвания. Наместо това аз освободих Ду Чайлу, надявайки се тя да ни преведе през заплетените блатисти местности на своите земи, тъй като вече не можехме да се движим по земята на Мадженди.

— Дадох на Ричард мъже, които да изведат в безопасност него и вещицата през блатата до голямата каменна къща на вещиците — включи се в обясненията Ду Чайлу, сякаш, за да внесе яснота.

Калан примигна насреща й.

— Вещица? Къща на вещиците?

— Има предвид Сестра Вирна и Двореца на пророците — поясни Ричард. — Те помогнаха на Сестра Вирна и мен не защото освободих Ду Чайлу, а защото изпълних едно древно пророчество.

Ду Чайлу застана до Ричард сякаш по право.

— Според древния закон Ричард дойде при нас и танцува с духовете, и с това доказа, че е Кахарин и мой съпруг.

Ричард сякаш видя как косата на Калан настръхва.

— Какво означава това?

Той понечи да отговори, търсейки внимателно думите. Ду Чайлу вдигна брадичка и го изпревари:

— Аз съм духовната майка на Бака Тау Мана. Освен това съм и пазителка на нашите закони. Казано е, че Кахарин ще оповести появяването си, като танцува с духовете и пролее кръвта на тридесет от Бака Бан Мана — дело, което никой друг освен избрания не може да извърши, и то единствено с помощта на духовете.

Казано е, че когато това стане, ние вече няма да сме свободен народ, а ще сме подвластни на неговите желания. Ще му принадлежим, за да ни управлява.

Именно заради това нашите майстори на острието се обучават цял живот. Те имат честта да обучат Кахарин, за да може той да се справи с Тъмния дух. Това доказа, че Ричард е нашият Кахарин, дошъл да ни върне в земята — точно както обещаваха предците ни.

Лекият ветрец развя косата на Ду Чайлу. В тъмните й очи нямаше никакви чувства, но лекото трепване в гласа й я издаде.

— Той уби тридесетте и вкара в действие стария закон. Тези тридесет вече са легенда за нашия народ.

— Нямах друг избор — успя почти шепнешком да промълви Ричард. — Щяха да ме убият. Молих ги да спрат. Молих Ду Чайлу да ги спре. Не я бях спасил, за да се налага да избивам хората й. В края на краищата не можех да не се защитя.

Калан изгледа Ду Чайлу с дълъг и леден поглед, след това се обърна към Ричард.

— Тя е била пленена и ти си й спасил живота и си я върнал при народа й.

Ричард кимна.

— И тя е изпратила хората си срещу теб, казала им е да се опитат да те убият? Това ли й е била благодарността?

— Ставаше въпрос за нещо повече. — Беше му неловко да оправдава пред нея действията на тези хора — действия, довели до проливането на толкова много кръв. Той все още помнеше тръпчивия вкус в устата си.

Калан стрелна за пореден път Ду Чайлу с дълъг, леден поглед.

— Но нали си й спасил живота?

— Да.

— Тогава ми обясни за какво повече е могло да става дума.

Потискан от болезнените спомени, Ричард търсеше думи, с които да обясни на Калан така, че тя да разбере.

— Това, което те направиха, бе един вид тест. Тест на живот или смърт. Той ме принуди да се науча да използвам магията на меча по начин, по който никога не бях и предполагал, че е възможно. За да оцелея, трябваше да прибягна до опита на хората, използвали меча преди мен.

— Какво искаш да кажеш? Как така да прибегнеш до техния опит?

— Магията на Меча на истината пази същината на бойните познания на всички, които са си служили с него.

Както на добрите, така и на злите. Намерих начин да се добера до този опит, като оставих духовете на меча да ми говорят — в съзнанието ми. Но във вихъра на боя не винаги оставаше време да превърна наученото в думи.

Така че понякога необходимата ми информация ми се явяваше в образи — символи, — които я свързваха в едно цяло. Това бе основното, което ме накара да разбера защо пророчествата ме нарича фуер грисса ост драука — онзи, който носи смърт.

Ричард докосна амулета на, врата си. Рубинът представляваше капка кръв. Линиите около него изобразяваха символично танца. За един магьосник-воин това носеше много смисъл.

— Това — продължи шепнешком той — е танцът със смъртта. Но тогава, едва тогава, при Ду Чайлу и нейните тридесет воини, го разбрах за първи път.

Пророчеството казва, че един ден ще отида при тях. Пророчеството и древните им закони казват, че трябва да ме научат на това — да танцувам с духовете на онези, които са използвали меча преди мен. Съмнявам се, че те истински разбират как тестът им постигна каквото трябваше, те просто трябваше да изпълнят дълга си. Ако го направеха и аз оцелеех, значи щях да живея.

Това познание ми бе необходимо, за да се изправя срещу Мрачния Рал и да го върна в отвъдния свят. Нали си спомняш как го извиках на Съвещанието в селото на Калните и как той избяга в този свят, а след това Сестрите ме заловиха?

— Разбира се, че си спомням — каза Калан. — Значи те са те въвлекли в битка на живот и смърт срещу невъзможно неравностойна сила, за да те принудят да извикаш вътрешната си сила — дарбата си. И в резултат на това ти си избил нейните тридесет майстори на острието?

— Да, точно така. Те изпълняваха пророчеството. — Той размени дълъг поглед с единствената си истинска съпруга — истинска поне в сърцето му. — Знаеш колко ужасни могат да бъдат пророчествата.

Калан най-сетне отклони поглед встрани и кимна, заловена в капана на собствените си болезнени спомени. Пророчествата бяха издигнали и пред двама им редица перипетии и ги бяха подложили на множество изпитания. Втората му жена, Надин, наложена му чрез пророчество, бе едно от тези изпитания. Ду Чайлу вдигна брадичка.

— Петима от онези, които уби Кахарин, бяха мои съпрузи и бащи на децата ми.

— Петима съпрузи. О, добри духове.

Ричард стрелна Ду Чайлу с поглед.

— Не ми помагаш особено.

— Искаш да кажеш, че по нейния закон убийството на съпрузите й те обрича да заемеш мястото им?

— Не. Причината е не в това, че убих съпрузите й, а защото убивайки тридесетимата воини, доказах, че съм техният Кахарин. Ду Чайлу е тяхната духовна майка. По древните им закони тя трябва да стане жена на Кахарин. Трябваше да се сетя по-рано за това.

— Очевидно — озъби се Калан.

— Виж, мога да предположа как ти звучи. Знам, че никак не се връзва.

— Не, всичко е наред. Разбирам. — Леденото й изражение се трансформира в пареща болка. — Значи ти си постъпил благородно и си се оженил за нея. Разбира се. Направо прекрасно го разбирам. — Тя се наклони към него. — И понеже беше толкова зает и така нататък, забрави да го споменеш, преди да се ожениш за мен. Разбира се. Разбирам. Кой не би разбрал? От един мъж не може да се очаква да помни всичките жени, които оставя след себе си. — Тя скръсти ръце и му обърна гръб. — Ричард, как можа.

— Не! Не беше така. Никога не съм се съгласявал. Никога. Никога не е имало церемония. Никой не е произнасял никакви думи. Не съм произнасял никаква клетва. Не разбираш ли? Не сме се женили. Подобно нещо не се е случвало никога!

Нещата така се объркаха. Съжалявам, че съм забравил да ти кажа, но това просто никога не е идвало в съзнанието ми, тъй като тогава го пропуснах покрай себе си като някакви си глупави вярвания на далечен народ. Не му обърнах внимание. Тя просто си мисли, че след като убих онези мъже, за да се защитя, автоматически се превръщам в неин съпруг.

— Така е — потвърди Ду Чайлу.

Калан я стрелна с бърз поглед, докато хладно премисляше думите на Ричард.

— Значи никога, по никакъв начин не си се съгласявал да се ожениш за нея?

Ричард разпери ръце.

— Точно това се опитвам да ти кажа през цялото време. Това са просто вярванията на Бака Бан Мана.

— Бака Тау Мана — поправи го Ду Чайлу.

Той не й обърна внимание и се наведе към Калан.

— Съжалявам, но имаш ли нещо против да продължим темата малко по-късно? Струва ми се, че сме се сблъскали със сериозен проблем.

Тя повдигна вежда. Той поясни:

— Още един сериозен проблем.

Тя го изгледа снизходително, смръщила чело. Той се извърна и си откъсна стръкче трева, замислен над проблем, по-сериозен от яростта на Калан.

— Ти знаеш много за магията. Искам да кажа, нали си израснала в Ейдиндрил, сред магьосници, които са те обучавали, чела си книгите в Магьосническата кула. Нали си Майката Изповедник.

— Не притежавам дарбата в обичайния смисъл на думата — отвърна Калан. — Не като магьосник или чародейка. Моята сила е различна. Но, да, знам доста за магия та. Като Изповедник бях обучавана за магията в нейните различни форми.

— Тогава отговори ми на един въпрос. Ако има необходимост от магия, тя може ли да бъде изпълнена посредством някое двусмислено правило, без да бъде направен същинският необходим ритуал?

— Да, разбира се. Нарича се рефлекторен ефект.

— Рефлекторен ефект. И как действа?

Калан нави дълъг кичур коса на пръста си и се замисли как да му отговори.

— Да вземем една стая само с един прозорец, така че слънцето никога не достига до ъгъла. Можеш ли да направиш така, че слънцето да освети и него?

— След като се нарича рефлекторен ефект, предполагам, че би могло да се използва огледало, което да отрази слънчевата светлина към ъгъла.

— Точно така. — Калан освободи пръста си и го вдигна нагоре. — Макар слънчевата светлина никога да не може да достигне в ъгъла сама, използвайки огледалото, ще можеш да я накараш да отиде там, където нормално не би могла. Понякога и магията действа така. При нея нещата са доста по-сложни, разбира се. Но това е най-лесният начин да ти го обясня.

Макар и само чрез някакъв древен закон, изпълняващ отдавна забравена традиция, магията може да отрази условието за изпълнение на изискванията на замесената магия. Също както водата достига собственото си равнище, така и магията често пъти търси свое собствено разрешение — в рамките на законите на своята природа.

— Точно от това се опасявах — промърмори Ричард.

Той пъхна стръкчето трева между зъбите си и се загледа в светкавиците, осветяващи страховито далечните облаци.

— Тази магия датира от времето на древното изискване за Кахарин — най-сетне каза той. — Точно в това се състои проблемът.

Калан го стисна за ръката, извръщайки лицето му към себе си.

— Но нали Зед каза…

— Той ни излъга. Почувствах го. — Отчаян, Ричард хвърли настрани стръкчето трева.

Зед бе използвал Първото правило на магьосника — хората вярват на една лъжа или защото искат да повярват, че е истина или защото се страхуват, че е така, — за да ги насочи по грешна следа. — Исках да му повярвам — промълви той. — И той ме изигра.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кара.

Ричард въздъхна сломен. Бе проявил небрежност не само в едно нещо.

— Зед. Той е измислил цялата тази работа с Промъкника.

Кара смръщи чело.

— Че защо ще го прави?

— Защото поради някаква причина не иска да знаем, че Хармониите са на свобода.

Ричард не можеше да повярва на собствената си глупост, на това, че бе забравил за Ду Чайлу. Калан имаше право да се гневи. В това отношение извиненията му бяха направо нелепи. И това ми било Господар Рал! Хората трябваше да му вярват и да го следват!

Калан прокара пръсти по челото си.

— Ричард, да обмислим нещата. Не може.

— Зед каза, че ти трябва да си моята трета съпруга, за да бъдат извикани Хармониите в този свят.

— Наред с други неща — настоя Калан. — Той каза „Наред с други неща“.

Ричард уморено вдигна пръст.

— Ду Чайлу. — Вдигна втори пръст. — Надин. — Вдигна трети пръст. — Ти. Ти си моята трета съпруга. Поне формално. За мен може да не е така, но магьосниците, които са направили заклинанието, не ги е грижа какво си мисля аз. Те хвърлят някаква магия, която да бъде задействана от отключването на предписан пакет от условия.

Калан въздъхна мъчително.

— Забравяш един съществен елемент. Когато произнесох на глас имената на трите Хармонии, ние с теб все още не бяхме женени. По онова време не бях втората ти жена, камо ли пък третата.

— Когато бях принуден да се омъжа за Надин, за да получа достъп до Храма на ветровете, а ти бе принудена да се омъжиш за Дрефан, в сърцата си ние си дадохме дума един на друг. Поради тази мълчалива клетва ние още тогава бяхме женени — поне от гледна точка на духовете. Самата Ан се съгласи с това.

Както ти самата току-що ми обясни, понякога магията действа по двойствени правила. Независимо от чувствата ни, формалните изисквания — изискванията за някаква древна магия, създадена от магьосниците още по времето на Голямата война, когато пророчеството за Кахарин и древният закон са били направени — са били изпълнени.

— Но…

Ричард махна с ръка, за да подсили думите си:

— Калан, съжалявам, че толкова лековерно не помислих за това, но трябва да го приемем — Хармониите са на свобода.