Тери Гудкайнд
Душата на огъня (64)

ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

НОРИС СЕ СПУСНА НАПРЕД и както ги бяха тренирали, се насочи към краката на единия от мъжете. Онзи го изрита в лицето. Норис отскочи назад, стиснал лицето си с ръце, пръстите му плувнаха в кръв. Мъжът взе падналия меч на момчето и го прониза през корема, забивайки го в земята, където той се загърчи и запищя в агония, стиснал острието на меча с две ръце.

Карл и Брайс приближаваха тичешком с извадени мечове. Карин се изстреля от бараките с копие в ръка. Анет я следваше по петите, насочила своето напред.

Беата дойде на себе си. Войниците й бяха тренирани да се бият, щяха да заградят нападателите и да ги обезвредят. Трима души не бяха проблем за тях.

— Сержант! — изкрещя жената в червено. — Назад!

Беата бе ужасена, но това не й пречеше да изпитва неприязън към жената, която явно не знаеше дори най-основното от войнишкия занаят. Чак се засрами заради глупостта й. Беата и войниците й щяха да се изправят срещу нападателите и да се бият. Щяха да защитят тази безполезна нещастница в червено, която се страхуваше да се изправи лице в лице с трима врагове.

Фич също, с гордост забеляза Беата, се спусна напред, стиснал безценния си меч в ръце.

С приближаването им само онзи от тримата, който бе разсякъл Мари, бе извадил меча си. Оръжията на другите двама все още бяха прибрани в ножниците им. Беата бе бясна, че приемат взвода й толкова несериозно.

Тя, привикнала към усещането да пронизва плът повече от всички останали във взвода си, с увереност се хвърли към мъжа. Не разбра как, но той без ни най-малко усилие избегна удара й.

Тя изумена си даде сметка, че това, което става в момента, не прилича ни най-малко на упражненията със сламеното чучело или пробождането на увесените на куката животински трупове.

Щом мечът на Беата уцели само въздух, Анет се шмугна изотзад, за да промуши мъжа в крака. Онзи обаче отстъпи и я хвана за червената коса. Извади нож и бавно, с лекота, усмихнат зловещо срещу Беата, преряза гърлото на Анет, сякаш колеше шиле.

Друг от тримата сграбчи копието на Карин, счупи го на две с една ръка и заби острието му в корема й.

Карл замахна към онзи, когото Беата не успя да улучи, насочил се към коляното му. Вместо това получи ритник в лицето. Мъжът завъртя меча си отгоре му. Беата скочи напред и блокира удара му.

Мощният сблъсък на стомана изби меча от ръката й. Изпита толкова силна болка, че не можеше да свие безчувствените си пръсти. Осъзна, че е паднала на колене.

Мъжът замахна към Карл, който вдигна ръце, за да предпази лицето си. Мечът проби дланите му през средата, преди да разсече лицето му на две чак до брадичката.

Мъжът се извърна към Беата. Кървавият му меч полетя към лицето й. Виждайки стремителното му движение, Беата не можа да направи нищо друго, освен да изкрещи.

Нечия ръка я сграбчи за косата и яростно я издърпа назад. Острието изсвистя на милиметър от лицето й и се заби в земята между краката й. Жената в червено току-що й бе спасила живота.

Вниманието на мъжа бе привлечено от нещо друго. Извърна се да погледне. Беата също изви глава и забеляза приближаващи войници. Може би около стотина. От същите специални Андериански части като тези тримата.

Жената в червено дръпна Брайс встрани миг преди да бъде застигнат от поредното острие. Щом вниманието й бе отвлечено от нещо друго, той отново се хвърли срещу врага, независимо от заповедта й да не го прави. Беата видя как от гърба на Брайс изригва червено острие, което го повдига от земята.

Огромният мъжага, убил Карл, насочи вниманието си към Беата. Тя се опита да отстъпи назад, но неговата огромна крачка бе по-бърза. В паниката си тя не можеше да се вдигне на крака. Знаеше, че ще умре.

Докато мечът се извиваше над главата й, не можеше да реши какво да прави. Започна молитва, която бе сигурна, че няма да успее да довърши.

Фич изскочи пред нея, блокирайки смъртоносния удар. Мечът на мъжа се удари в острието на Фич. Беата примигна удивено. Все още бе жива.

Фич размаха яростно меча си срещу мъжа. Онзи отстъпи и острието на Фич мина на милиметри от корема му.

Още докато острието на Фич не се бе отдалечило от мъжа, той с ледено спокойствие откачи от колана си с оръжия боздуган. Фич бе понесен от инерцията на удара и мъжът използва момента да нанесе мощен, изненадващ удар изотзад.

Темето на Фич отхвръкна нагоре. Кървави парчета мозък полепнаха по туниката на Беата. Фич се строполи на земята.

Беата се бе вцепенила от ужас. Чуваше собствените си викове, подобно на изпаднало в паника дете. Не можеше да се накара да спре. Сякаш се наблюдаваше отстрани, сякаш не беше тя.

Вместо да я убие, мъжът се обърна към Фич или по-точно към меча на Фич. Измъкна искрящото оръжие от отпуснатата длан на момчето и после издърпа кожения ремък и ножницата от мъртвото му тяло.

В мига, в който мъжът прибираше Меча на истината в ножницата му, се приближиха още конници. Онзи се усмихна на Беата и й смигна.

— Мисля, че командир Стейн ще остане доволен от тази придобивка. Ти какво ще кажеш?

Беата стоеше като вцепенена, точно пред нея бе проснато тялото на Фич, с мозъка му, разпилян навсякъде по нея, кръвта му изтичаше в тревата.

— Защо? — бе всичко, което успя да промълви тя.

Мъжът все още се хилеше.

— Сега, след като имахте възможност да гласувате, император Джаганг пуска решаващите бюлетини.

— Я да видим какво имаме тук? — провикна се един от новодошлите, скачайки от коня си.

— Няколко прилични на вид девойчета.

— Е, не ги убивай всичките — добронамерено възкликна онзи. — Предпочитам моята да е топла и да мърда.

Всички се изсмяха. Беата стенеше тихичко и се опитваше да изпълзи надалеч от групата.

— Май съм слушал за тоя меч. Ще го занеса на командир Стейн. За него ще бъде безкрайно удоволствие да изненада с такъв подарък императора.

Хвърляйки поглед през рамо, Беата забеляза още един мъж на платформата на Домини дирч, който небрежно обезоръжаваше Естел и Емелин. Двете отчаяно се бореха да защитят поста си. Емелин скочи от платформата, опитвайки се да избяга. При падането си счупи крака. Един от мъжете долу я сграбчи за червената коса и я повлече към бараките, сякаш влачеше пиле.

Онзи горе се нахвърли с целувки върху Естел, която започна да го удря с юмруци. На другарите му защитата й се видя комична. Навсякъде почерня от мъже в тъмни кожени униформи, колани и ремъци, покрити с шипове, и с ризници, и с кожи, обърнати с козината навън, и с огромни мечове, бухалки, брадви и всякакви оръжия. Други, все още на седлата си, обикаляха около Домини дирч и надаваха ликуващи възгласи.

Когато всички се обърнаха към Емелин, която поднови писъците си от ужас и болка, придружени от смеха на похитителя й, нечия ръка сграбчи Беата за яката и я издърпа назад по гръб.

Жената в червено зад нея прошепна в ухото й:

— Действай! Докато все още можеш!

Беата, обзета от нечовешка паника, се изправи на крака и се впусна в луд бяг заедно с жената, докато мъжете не ги гледаха. Двете скочиха в някаква падинка, закрита от трева.

— Престани с този рев! — заповяда й жената. — Престани веднага или ще ни издадеш!

Беата си наложи да не вдига шум, но не можеше да спре сълзите си. Току-що бяха изтрепали целия й взвод освен Естел и Емелин, които бяха заловени.

Фич, този глупак Фич, бе дал живота си, за да я спаси.

— Ако не млъкнеш, сама ще ти прережа гърлото!

Беата прехапа долната си устна. Винаги бе успявала да сдържи сълзите си. Но никога не се бе чувствала толкова ужасно.

— Съжалявам — проплака тя шепнешком.

— Току-що ти спасих кожата. В замяна би могла поне да не им позволиш да ни открият.

Жената проследи с поглед как мъжът с Меча на истината се отдалечава в галоп към Феърфийлд. Изруга тихичко.

— Защо спаси мен? — горчиво попита Беата. — Защо поне не се опита да спасиш някой от другите?

Жената вдигна ръка.

— А кой мислиш направи всичко това? Кой мислиш ти пази гърба? Някой от хлапетата ти войници ли?

Беата се огледа и видя нещо, което не бе забелязала досега. Наоколо лежаха труповете на цял куп вражески войници. Тя отново погледна сините очи на жената.

— Идиотка — промърмори онази.

— Държиш се така, все едно ме мразиш, все едно аз съм виновна.

— Виновна си, защото си глупачка. — Тя посочи яростно напред. — Трима души току-що пометоха поста ти, а дори не са се задъхали.

— Но те ни изненадаха.

— Нима мислиш, че всичко това е някаква игра? Не ти стига мозък дори да осъзнаеш, че си чисто и просто една жертва. Онези, от които зависи, са те надъхали с фалшива смелост и са те изпратили на гибел. И е ясно като бял ден, че дори не си даваш сметка за това. Дори сто от вашите момчета и момичета не могат да се справят с един-единствен от тези войници. Това са частите на Императорския орден.

— Но ако те…

— Мислиш, че врагът ще играе по вашите правила? Реалният живот е онзи, който отне живота на твоите млади колеги, и съдбата на мъртвите момичета е далеч по-приемлива от тази на останалите живи — това ти го гарантирам.

Беата бе толкова ужасена, че не можеше дума да каже. Разпаленият глас на жената поомекна:

— Е, не си виновна само ти. Предполагам, че е от възрастта — просто нямаш необходимите години, за да разбереш някои неща за действителността. От теб не може да се очаква да можеш да отделяш истината от лъжата. Само си мислиш, че можеш да го правиш.

— Защо толкова отчаяно искаше този меч?

— Защото принадлежи на Господаря Рал. Той ме изпрати да му го донеса.

— Защо ме спаси?

Жената я погледна. Зад тези студени, пресметливи очи не се виждаше и капчица страх.

— Предполагам, защото и аз някога съм била глупаво малко момиченце, хванато от лоши хора.

— И какво ти сториха те?

Жената се усмихна мрачно.

— Направиха от мен онова, което съм — Морещица. Ти нямаше да имаш този късмет. Тези тук са съвсем различни.

Беата никога не бе чувала за съществуването на Морещици. Вниманието и на двете бе привлечено от крясъците на Естел от платформата на Домини дирч.

— Трябва да продължа след меча. Предлагам ти да бягаш от тук.

— Вземи ме с теб.

— Не. Няма да ми помогнеш с нищо, само ще ме бавиш.

Беата знаеше, че е права.

— Какво ще правя?

— Ще си изнесеш задника оттук, преди тези мъже да са те хванали за втори път, в противен случай думата „съжалявам“ ще е нищожна в сравнение с това, което ще изпитваш.

— Моля те — промълви Беата и сълзите отново из пълниха очите й, — помогни ми да освободя Естел и Емелин.

Жената сви устни, сякаш обмисляйки молбата й.

— Онази — отсече накрая тя и посочи Естел. — На тръгване ще ти помогна да спасиш онази. После ще зависи от вас двете да избягате.

Беата видя как мъжът се залива от смях, опипвайки грубо и безочливо гърдите на Естел, която продължаваше да се съпротивлява. Усещането бе познато на Беата.

— Но трябва да спасим и Емелин — Тя посочи към бараките, където я бе отвел друг мъж.

— Тя е със счупен крак. Не можете да я вземете. Заради нея ще заловят и вас.

— Но тя…

— Забрави я. Какво ще я правиш? Ще я носиш ли? Престани да се държиш като глупаво дете. Мисли. Искаш ли да се опиташ да избягаш с тази, или искаш да те хванат със сигурност, докато се опитваш да измъкнеш и двете? Бързам. Решавай.

Беата с мъка си пое дъх, толкова й се искаше да не чува крясъците, долитащи от бараките. Не й се искаше да остава в лапите на тези мъже. Още пазеше спомена за един от тях.

— Избирам нея. Да вървим.

— Добър избор, дете.

Жената нарочно я наричаше така, за да я постави на мястото й с надеждата, че това ще й напомня коя е и ще спаси живота й.

— А сега ме слушай и прави точно каквото ти казвам. Не съм сигурна, че ще успееш, но това е единствената ти възможност.

Изпълнена с отчаяно желание да сложи край на този кошмар, Беата кимна.

— Ще се кача горе и ще нападна онзи мъж. Ще се погрижа да имате поне два коня. Докато ти се промъкнеш при конете, аз ще пратя момичето долу. Качи я на коня и изчезвайте. Не спирайте за нищо на света. — Жената посочи Дивото, отвъд Домини дирч. — Продължавайте напред, далеч от Андерия, отидете някъде в Средната земя.

— Как ще им попречиш да ни хванат?

— Кой е казал, че ще им преча? Просто вземете конете и бягайте, все едно от това зависи животът ви. Всичко, което мога да направя, е да се опитам да ви осигуря малко преднина. — Жената вдигна пръст пред лицето на Беата.

— Ако по някаква причина тя не успее да слезе по стълбите или да се качи на коня, остави я и бягай.

Беата, обезумяла от ужас, кимна. Единственото, което искаше, бе да се махне оттук. Вече не я интересуваше нищо и никой. Просто искаше да спаси кожата си. Тя стисна червения ръкав на жената.

— Казвам се Беата.

— Браво. Да вървим.

Жената скочи и се спусна напред приведена. Беата я следваше, имитирайки движенията й. Жената изненада в гръб един от войниците и го изрита през краката. Онзи се строполи и преди да успее да извика, тя скочи отгоре му, прекъсвайки дихателната му тръба с удар с лакътя. Още два бързи удара и той никога повече нямаше да проговори.

— Как го направи? — изумена попита Беата.

Жената се сниши заедно с Беата край високата трева зад мъжа.

— Години сериозни тренировки в занаята да убиваш. Това ми е професията. — Тя отново погледна към Домини дирч. — Стой тук, докато преброиш до десет, после тръгвай. Не брой много бързо.

Без да дочака отговор, тя се впусна в луд бяг. Някои от мъжете я проследиха с поглед, учудени, че не се опитва да избяга, а, напротив, тича към центъра на събитията. Жената се промъкна между всички коне, обикалящи около Домини дирч и дюдюкащите отгоре им ездачи.

От счупения нос на мъжа наблизо бълваше кръв, той вероятно скоро щеше да се удави, легнал по гръб.

Мъжът, хванал Естел, се обърна. Жената в червено изтръгна кола на Домини дирч от мястото му. Нанесе удар по главата на мъжа и тъкмо когато Беата стигна до десет, чу как черепът на онзи изпращява. Тялото му политна през парапета и падна под копитата на бягащите коне.

Обзета от ужас, Беата скочи на крака и се понесе напред.

Жената замахна с всичка сила и нанесе удар на камбаната с пръчката.

Светът потрепери от плътния звук на задействаното оръжие. Звънът бе потресаващ, сякаш можеше да отдели зъбите от венците и да разпарчетоса черепа на Беата.

Конниците от другата страна на границата закрещяха. Конете им зацвилиха. Крясъците секнаха в един миг, щом ездачи и коне се сринаха на земята в кървави купчини Онези, които продължаваха да обикалят Домини дирч, не можеха да спрат навреме. Плъзгаха се или прехвърчаха през линията на смъртта си.

Беата продължаваше да бяга с всички сили, макар да чувстваше, че от звъна на Домини дирч цялото й тяло може да се разпадне.

Размахвайки кола, жената свали още неколцина ездачи от седлата им. Стисна Естел за ръката и буквално я хвърли надолу по стълбите, докато Беата сграбчи юздите на две подивели от ужас животни.

Мъжете бяха изпаднали в паника. Нямаха представа какво още може да причини това оръжие, ако се задейства отново и се обърне към тях. Беата сграбчи ошашавената и ужасена Естел за ръката.

Жената в червено скочи от парапета и се озова на гърба на един ездач, който все още се държеше на седлото си. В ръката си тя още стискаше счупеното гърло на бутилката. Хвана мъжа през кръста и заби нащърбеното стъкло в очите му. Той падна от коня с нечовешки крясъци.

Тя се премести напред върху седлото и сграбчи юздите. Прелетя покрай умореното животно, с което бе дошла, и грабна самара си от гърба му, без да спира. С див вик пришпори коня си в отчаян галоп към Феърфийлд.

— Качвай се! — изкрещя Беата на замаяната и объркана Естел.

За щастие Андерианката осъзна, че това е единственият й шанс за спасение и се вкопчи в него. Двете едновременно се метнаха на конете. Животните се завъртяха в кръг, объркани от цялата суматоха.

Мъжете се бяха спуснали да гонят жената в червено. Беата не бе особено добра на седлото, но знаеше какво трябва да прави. Пришпори с пети животното в ребрата. Естел направи същото.

Двете момичета, една Хакенка и една Андерианка, се спуснаха да спасяват живота си.

— Къде отиваме, сержант? — извика Естел.

Беата нямаше представа дори в коя посока поемат, просто препускаше напред с все сила.

Искаше да свали от себе си тази униформа. Това бе поредната жестока шега, която й бе погодил Бертранд Чанбоор.

— Вече не съм сержант! — изкрещя в отговор Беата с плувнали в сълзи очи. — Вече съм просто Беата, една глупачка също като теб, Естел.

Толкова й се искаше да може да благодари на жената в червено, задето им спаси живота.