Джордж Р. Р. Мартин
Игра на тронове (21)

ЕДАРД

Едард Старк премина на коня си през високите бронзови порти на Червената цитадела ужасно уморен, огладнял и изнервен. Още не беше слязъл от седлото, размечтан за дълго накисване във вряла вода, печена патица и легло с пухен дюшек, когато кралският стюард му съобщи, че Великият майстер Пицел е свикал спешно заседание на малкия съвет. Молел за височайшето присъствие на Ръката при първа възможност от негова страна.

— Ще ми бъде възможно утре — сопна се Нед и слезе.

Стюардът се поклони. Много ниско.

— Ще предам на съветниците вашия любезен отказ, милорд.

— Не, по дяволите — каза Нед. Нямаше полза да обижда съвета още преди да си е започнал службата. — Ще ги видя. Ако може само да ми се дадат няколко минути, поне да се преоблека по-прилично.

— Да, милорд — каза стюардът. — Заделихме ви покоите на лорд Арин в Кулата на Ръката, ако благоволите. Ще се разпоредя да отнесат вещите ви.

— Моите благодарности — отвърна Нед, свали ръкавиците си за езда и ги затъкна зад колана си. Домашната му свита вече влизаше през портата зад него. Нед видя своя стюард Вайон Пули и го привика. — Изглежда, съветът има спешна нужда от мен. Погрижи се дъщерите ми да си намерят спалните и кажи на Джори да ги задържи там. Аря да не излиза да разглежда. — Пули се поклони и Нед се обърна към кралския стюард. — Фургоните ми още се тътрят през града. Ще ми трябва подходящо облекло.

— За мен е огромно удоволствие — заяви стюардът.

Така Нед влезе с широка крачка в залата на съвета, изморен до кости и облечен в заети дрехи, за да завари чакащите го членове на малкия съвет.

Залата беше богато обзаведена. Мирски килими покриваха пода вместо черги, а в единия ъгъл върху изящен параван от Летните острови се виждаха стотици приказни зверове, изрисувани с ярки бои. Всички стени бяха покрити с гоблени от Норвос, Кохор и Лис, а от двете страни на вратата бдяха два валириански сфинкса с очи от лъскав гранат на черните мраморни лица.

Съветникът, когото Нед най-малко харесваше, го заговори още с влизането.

— Лорд Старк, ужасно се натъжих, като научих за неприятностите ви по кралския път. Всички се отбиваме в септата да палим свещи за принц Джофри. Моля се за неговото оздравяване.

Ръцете му оставиха дири от пудра по ръкава на Нед. Миришеше гадно сладникаво, като цветя върху гроб.

— Вашите богове са чули — отговори Нед хладно, но и учтиво. — Принцът става все по-здрав с всеки изминал ден.

Той издърпа ръката си от ръката на евнуха и прекоси стаята до стоящия до паравана лорд Ренли, беседващ тихо с един нисък мъж, който не можеше да е никой друг освен Кутрето. Ренли беше едва осемгодишно момче, когато Робърт си извоюва трона, но беше станал мъжага като брат си и това понякога объркваше Нед. Колкото пъти го видеше, сякаш годините се отдръпваха и пред него заставаше самият Робърт, млад и току-що спечелил битката си при Тризъбеца.

— Радвам се, че сте пристигнали благополучно, лорд Старк — каза Ренли.

— И аз за теб — отвърна Нед. — Да ме прощаваш, но понякога ми приличаш на копие на Робърт.

— Лошо копие — сви рамене Ренли.

— Макар и облечено доста по-добре — подхвърли Кутрето. — Лорд Ренли харчи повече за облекло, отколкото половината дами в двора.

И си беше вярно. Лорд Ренли носеше тъмнозелено кадифе с дузина златни елени, бродирани по жакета му. И златовезана шапка, небрежно килната над едното рамо и пристегната със смарагдова брошка.

— Има и по-тежки престъпления — засмя се Ренли. — Твоето облекло например.

Кутрето премълча подигравката и изгледа Нед с усмивка, граничеща с нахалство.

— От толкова години се надявах да се запознаем, лорд Старк. Не се съмнявам, че лейди Кейтлин ви е споменавала за мен.

— Споменавала е — отвърна Нед ледено. Лукавата арогантност на репликата го беше подразнила. — Разбирам, че сте познавали добре брат ми Брандън.

Ренли Баратеон се засмя, а Варис изприпка да не изтърве разговора.

— Прекалено добре — каза Кутрето. — Още нося знак от голямото му уважение. И Брандън ли ви е говорил за мен?

— Често, и при това доста разпалено — отвърна Нед с надеждата, че с това ще се свърши. Нямаше търпение за тази игра, която му играеха, този словесен дуел.

— А аз си мислех, че разпалеността не ви подхожда много на вас, Старките — каза Кутрето. — Тук на юг казват, че всички вие сте направени от лед и се топите, когато преминете под Шийката.

— Не се каня да се разтапям скоро, лорд Белиш. Можете да сте сигурен в това. — Нед отиде до заседателната маса и рече: — Майстер Пицел, вярвам, че сте добре.

Великият майстер се усмихна леко от креслото си в другия край на масата и отвърна:

— Достатъчно добре за човек на моите години, милорд. Но се боя, че напоследък лесно се уморявам.

Рехави бели коси обграждаха широкия плешив купол над челото му. Нашийникът на майстера не беше като простия метален задушвач на шията на Лувин. Представляваше две дузини масивни верижки, сплетени във великолепен гердан, покриващ цялото му гърло до гърдите. Брънките им бяха изковани от всички познати на човека метали: черно и червено желязо, светла мед и сиво олово, стомана, калай и бяло сребро, месинг, бронз и платина. Гранати, аметисти и черни перли красяха металното колие, тук-там просветваше смарагд или рубин.

— Навярно бихме могли да започнем вече — намекна Великият майстер, сплел ръце върху дебелия си корем. — Боя се, че ако почакаме още малко, ще заспя.

— Както желаете. — Кралското кресло беше в челото на масата, с коронования елен на Баратеон, извезан със златна нишка по възглавничките. Нед зае креслото до него, отдясно на краля. — Почитаеми лордове — каза той официално, — съжалявам, че ви накарах да ме чакате.

— Вие сте Ръката на краля — каза Варис. — Служим на вашата воля, лорд Старк.

След като останалите заеха обичайните си места, Едард Старк го жегна мисълта, че мястото му не е тук — в тази стая и с тези хора. Спомни си какво му беше казал Робърт в криптата под Зимен хребет. „Обкръжен съм от ласкатели и глупци“, бе казал кралят. Нед огледа заседателната маса, зачуден кои са ласкателите и кои — глупците. И реши, че вече го знае.

— Само петима ли сме?

— Лорд Станис замина за Драконов камък скоро след като кралят потегли на север — обясни Варис, — а нашият галантен сир Баристан несъмнено все още язди редом до краля и му проправя път през града, както се полага на лорд-командира на кралската гвардия.

— Може би ще е по-добре да изчакаме сир Баристан и кралят да се присъединят към нас — предложи Нед.

Ренли Баратеон се изсмя гръмко.

— Ако чакаме брат ми да ни удостои с кралското си присъствие, ще трябва да седим тук доста дълго.

— Крал Робърт си има много грижи — вметна Варис. — По-дребните неща той доверява на нас, за да го облекчим от бремето.

— Лорд Варис иска да каже, че цялата тази работа с пари, приходи и раздаване на правосъдие довежда кралската особа на брат ми до сълзи — каза лорд Ренли, — тъй че на нашите плещи се пада да управляваме владенията. От време на време ни изпраща по някоя заповед. — Извади от ръкава си здраво стегнат свитък хартия и го остави на масата. — Тази сутрин ми заповяда да препусна колкото може по-бързо и да помоля Великия майстер Пицел да свика съвета веднага. Имал много спешна молба към нас.

Кутрето се усмихна и връчи хартията на Нед. Носеше кралския печат. Нед счупи восъка с палец, разстла навития лист да огледа спешната заповед на краля и се зачете с нарастващо неверие. Нямаха ли край безумията на Робърт? И да го прави в негова чест? Това само посипа сол в раната.

— Богове милостиви!

— Лорд Едард Старк иска да каже — обяви лорд Ренли, — че негова милост ни нарежда да устроим голям турнир в чест на неговото назначаване за Ръка на краля.

— Колко? — плахо попита Кутрето.

Нед им прочете отговора от писмото.

— Четиридесет хиляди златни дракона за шампиона. Двадесет хиляди за втория, още двадесет за победителя в груповия бой и десет хиляди — за победителя в стрелбата с лък.

— Деветдесет хиляди жълтици — въздъхна Кутрето. — А да не забравяме и останалите разходи. Робърт ще иска великолепно пиршество. Това означава готвачи, слугинчета, певци, жонгльори, глупци…

— Глупци си имаме в изобилие — подхвърли лорд Ренли.

Великия майстер Пицел погледна Кутрето и го попита:

— Съкровищницата ще понесе ли разхода?

— Каква съкровищница е това? — отвърна с гримаса Кутрето. — Спестете ми глупостите, майстер. Знаете не по-зле от мен, че съкровищницата е празна от години. Ще трябва да заема парите. Ланистърови несъмнено ще помогнат. На лорд Тивин в момента дължим около три милиона дракона, какво значат още някакви си сто хиляди?

Нед се слиса.

— Твърдите, че Короната е задлъжняла с три милиона жълтици?

— Короната е задлъжняла с над шест милиона жълтици, лорд Старк. Ланистърови са най-големите кредитори, но имаме заеми и към лорд Тирел, към Желязна банка на Браавос и няколко тирошки търговски картела. Наскоро се обърнах към Вярата. Върховният септон се стиска като последната продавачка на рибния пазар.

Нед беше ужасен.

— Ерис Таргариен остави съкровищница тъпкана със злато. Как сте позволили да се случи това?

Кутрето сви рамене.

— Монетният надзорник намира парите. Кралят и Ръката ги харчат.

— Няма да повярвам, че Джон Арин е позволил на Робърт да докара кралството до просешка тояга — заяви разгорещено Нед.

Великият майстер Пицел поклати голямата си плешива глава и верижките му издрънчаха тихо.

— Лорд Арин беше благоразумен човек, но се боя, че Негова милост не винаги се вслушва в мъдрите съвети.

— Кралската особа на моя брат обича турнирите и празненствата — каза Ренли Баратеон. — И ненавижда така нареченото от него „броене на медници“.

— Ще поговоря с Негова милост — заяви Нед. — Този турнир е екстравагантност, каквато кралството не може да си позволи.

— Говорете му, щом искате — отвърна лорд Ренли, — но все пак няма да е зле да се подготвим.

— Друг път! — Нед, изглежда, го каза твърде рязко, ако се съдеше по погледите им. Трябваше най-после да запомни, че вече не се намира в Зимен хребет, където само кралят стои по-високо. Тук той беше само пръв между равни. — Простете, почитаеми лордове — добави той с по-мек тон. — Уморен съм. Нека да спрем за днес и да продължим, когато всички ще сме по-свежи. — Не дочака съгласието им, а стана рязко, кимна им с хладна учтивост и се запъти към вратата.

Отвън фургоните и конниците продължаваха да се изливат през портите и в двора цареше хаос — кал, коне и викащи мъже. Кралят още не беше пристигнал, както го уведомиха. След онази отвратителна случка при Тризъбеца Старките и дворцовата им свита бяха тръгнали много напред от главната колона, за да се отделят от Ланистърови и да предотвратят нарастващото напрежение. Робърт не бяха го виждали. Разправяха, че продължил пътуването си в тромавата къща на колела, пиян в повечето случаи. Ако беше така, значи щеше да пристигне чак след няколко часа, но все пак щеше да е тук прекалено рано за Нед. Стигаше му само да погледне лицето на Санса, за да усети отново гърчещия се в душата му гняв. Последните две денонощия от пътуването бяха жива мъка. Санса не преставаше да обвинява Аря и й говореше, че е трябвало да умре Нимерия. А Аря беше станала неузнаваема, след като разбра какво е станало с нейното касапче. Санса ревеше, докато заспи, Аря ходеше по цял ден посърнала и умислена, а Нед си мечтаеше за някой замръзнал ад, запазен само за Старките от Зимен хребет.

Той прекоси външния двор, мина под решетката към вътрешната полоса и вече вървеше към това, което според него трябваше да е Кулата на Ръката, когато пред него се появи Кутрето.

— Тръгнали сте в грешна посока, Старк. Елате с мен.

Нед го последва нерешително. Кутрето го вкара в една кула, надолу по някакво стълбище, през малък и тъмен двор и след това по пуст коридор, в който до стените стояха като в безмълвен караул празни рицарски брони. Бяха реликви на Таргариените — черна стомана с драконови люспи по шлемовете, прашни и забравени.

— Това не е пътят към покоите ми — каза Нед.

— Казвал ли съм подобно нещо? Водя ви в подземията, да ви клъцна гърлото и да ви зазидам зад някоя стена — отвърна Кутрето със сарказъм. — Нямаме време за глупости, Старк. Жена ви чака.

— Що за игра ми играете, Кутре? Кейтлин е в Зимен хребет, на стотици левги оттук.

— О? — Сиво-зелените очи на Кутрето блеснаха насмешливо. — В такъв случай, изглежда, някой е постигнал забележително превъплъщение. За сетен път ви подканвам. Или ако не желаете, да я задържа за себе си. — И той се забърза по стъпалата.

Нед го последва загрижено, чудейки се дали този тягостен ден няма някога да свърши. Нямаше вкус към интригите, но вече разбираше, че за такъв като Кутрето те са като месото и медовината.

В подножието на стълбището имаше тежка дъбова врата с железен обков. Петир Белиш вдигна резето и махна с ръка на Нед да мине. Пристъпиха през ръждясалата рамка и се озоваха на пуст и скалист бряг, високо над реката.

— Извън замъка сме — каза Нед.

— Трудно може да ви заблуди човек, Старк — ухили му се Кутрето. — По слънцето ли го разбрахте, или по небето? Хайде, елате с мен. В скалата са изсечени ниши. И гледайте да не паднете и да се пребиете, че Кейтлин така и няма да го разбере. — Той пое по ръба на канарата и започна да слиза надолу, пъргаво като маймуна.

Нед огледа канарата и го последва малко по-бавно. Наистина имаше ниши, както му каза Кутрето — плитко изсечени, така че да не могат да се виждат отдолу, освен ако човек не знаеше как точно да погледне към тях. Зашеметяващо далече долу се виеше руслото на реката. Нед продължи, като се притискаше до скалата и се стараеше да не поглежда много често надолу.

Когато най-сетне стигна до подножието — тясна разкаляна пътечка, минаваща покрай речния бряг — Кутрето се беше отпуснал лениво на една скала и ръфаше ябълка. Стигнал бе почти до сърцевината.

— Станал си стар и муден, Старк — рече той и хвърли небрежно ябълката в буйните води. — Както и да е, през остатъка от пътя ще яздим.

Чакаха ги два коня. Нед се качи на своя и пое след Кутрето по пътеката към града.

Най-сетне Белиш дръпна юздите пред някаква порутена сграда — триетажна, дървена и със светещи прозорци срещу сгъстяващия се вечерен сумрак. Над водата се носеха звуци от музика и дрезгав смях. До вратата на тежка желязна верига се полюшваше кована лампа с прашен червен стъклен глобус.

Нед скочи ядосан от коня, стисна Кутрето за рамото и го извъртя към себе си.

— Бардак? Преведе ме през целия този път, за да ме заведеш в бардак!

— Жена ти е вътре — каза Кутрето.

Това беше върхът на оскърблението.

— Брандън е бил твърде милостив към теб — каза Нед, блъсна дребния мъж в стената и размаха камата си под малката му, издадена напред брадичка.

— Милорд, недейте! — извика някой отзад. — Той ви казва истината. — Зад гърба му се чуха стъпки.

Нед се извърна рязко с ножа в ръката. Към него тичаше белокос старец. Беше облечен в грубо тъкана бозава дреха, отпуснатата плът под брадичката му се тръскаше.

— Не е ваша работа… — почна Нед, но го позна и изумен свали камата. — Сир Родрик?

Родрик Касел кимна.

— Съпругата ви чака на горния етаж.

Нед се обърка.

— Кейтлин наистина е тук? Не е някаква тъпа шега на Кутрето? — Прибра оръжието в канията.

— Де да беше, Старк — каза Кутрето. — Сега ела с мен и се постарай да изглеждаш малко повече развратник и по-малко Ръка на краля. Няма да е добре, ако те познаят. Можеш даже да стиснеш някоя цица пътьом.

Влязоха и тръгнаха през претъпканата гостилница, в която някаква дебелана пееше мръсни песни, а хубави момиченца в ленени ризи и препаски цветна коприна се натискаха на любовниците си и се подрусваха в скутовете им. Никой изобщо не обърна внимание на Нед. Сир Родрик остана да чака долу, а Кутрето го поведе към третия етаж, после по коридора и през една врата.

Вътре го чакаше Кейтлин. Извика, като го видя, втурна се към него и го прегърна.

— Милейди — промълви удивен Нед.

— Добре поне, че я познахте — каза Кутрето и затвори вратата.

— Боях се, че изобщо няма да дойдете, милорд — прошепна тя на гърдите му. — Петир ми донасяше какво става. Каза ми за неприятностите ви с Аря и младия принц. Как са момичетата ми?

— И двете скръбни и много гневни — отвърна й той. — Кат, не разбирам. Какво търсиш в Кралски чертог? Какво се е случило? — заразпитва Нед жена си. — Бран ли? Той да не е… — „Мъртъв“ беше думата на устата му, но не можеше да я изрече.

— Бран е, но не което мислиш — каза Кейтлин.

Нед се обърка.

— Тогава какво? Защо си тук, любов моя? И що за място е това?

— Точно такова, каквото изглежда — каза Кутрето и седна на перваза на прозореца. — Бардак. Можете ли да измислите по-малко подходящо място да се намери една Кейтлин Тъли? — Дребният лорд се усмихна. — Случайно това специално заведение се пада моя собственост, така че нещата се уредиха лесно. Много съм загрижен да не позволя на Ланистърови да разберат, че Кат е пристигнала в Кралски чертог.

— Защо? — попита Нед. Чак тогава видя ръцете й — как ги беше присвила, незарасналите все още червени белези, вкочанените два последни пръста на лявата. — Ти си ранена! — Хвана ръцете й и ги извърна с дланите нагоре. — Богове! Прорезите са дълбоки… от меч или от… какво се е случило, милейди?

Кейтлин извади кинжала от наметалото си и го постави в ръката му.

— Това острие беше изпратено да среже гърлото на Бран и да излее кръвта на живота му.

Нед вдигна рязко глава.

— Но… кой… и защо ще…

Тя сложи пръст на устните му.

— Остави ме да ти разкажа всичко, любов моя. Така ще е по-бързо. Слушай.

Заслуша и тя му разказа всичко — от пожара в кулата на библиотеката до Варис, стражите и Кутрето. А когато привърши, Едард Старк седна слисан до масата с кинжала в ръка. Вълкът на Бран бе спасил живота на момчето, помисли той вяло. Какво му беше казал Джон, когато намериха палетата в снега? „Децата ви трябва да задържат тези палета при себе си, милорд.“ А той сам беше убил вълчето на Санса, и за какво? Вина ли изпитваше? Или страх? Ако боговете бяха изпратили тези вълци, що за безумие беше извършил?

Нед с мъка върна мислите си към кинжала и към това, което означаваше той.

— Кинжалът на Дяволчето — повтори той. Не виждаше никакъв смисъл. Ръката му се сви около гладката дръжка от драконова кост и той заби острието в масата; усети как то прониза дървото като масло. Остана да стърчи там като зла подигравка. — Но защо Тирион Ланистър ще иска смъртта на Бран? Момчето не му е направило нищо лошо.

— Вие Старките освен сняг нищо друго ли нямате между двете си уши? — попита Кутрето. — Дяволчето никога не би действало само.

Нед стана и закрачи из стаята.

— Ако кралицата е съучастница в това или, боговете да не дават дано, самият крал… не, такова нещо не мога да повярвам.

Но още докато изричаше думите, си спомни онази мразовита сутрин сред могилите и думите му за изпращането на наети ножове срещу принцесата на Таргариен. Спомни си и невръстния инфант на Регар, окървавеното и разбито бебешко черепче, и как кралят само бе извърнал глава, както беше обърнал гръб в залата за аудиенции на Дари, съвсем наскоро. Още кънтяха в ушите му молбите на Санса, както Лиана се беше молила толкова отдавна.

— Най-вероятно кралят наистина не знае — каза Кутрето. — Няма да е първият случай. Нашият добър Родрик има навика да си затваря очите пред неща, които предпочита да не вижда.

На това Нед нямаше отговор. Лицето на касапчето изплува пред очите му, с почти разсеченото му на две тяло — а след това кралят не беше казал и една дума. Главата го заболя.

Кутрето пристъпи небрежно до масата и измъкна ножа от дървото.

— Обвинението и в двата случая е измяна. Обвиниш ли краля, ще затанцуваш с Илин Пейн още преди думите да са излезли от устата ти. Кралицата… е, ако намериш доказателство и ако накараш Робърт да те изслуша, тогава може би…

— Имаме доказателство — каза Нед. — Разполагаме с оръжието.

— Това? — Кутрето повъртя небрежно кинжала между пръстите си. — Добра стомана, милорд, но реже двупосочно. Дяволчето несъмнено ще се закълне, че ножът е бил изгубен или откраднат в Зимен хребет, а след като наемникът му е мъртъв, кой ще го изобличи в лъжа? — Той подхвърли кинжала на Нед. — Моят съвет е това да го хвърлите в реката и да забравите, че изобщо е бил изковано някога.

Нед го изгледа хладно.

— Лорд Белиш, аз съм Старк от Зимен хребет. Синът ми лежи осакатен и може би умира. Щеше да е умрял, а с него и Кейтлин, ако не беше едно вълче пале, намерено от нас в снега. Ако наистина си въобразявате, че мога да забравя това, значи и сега сте все още такъв глупак, колкото когато вдигнахте меч срещу моя брат.

— Може и да съм глупак, Старк… но ето че все още съм жив, докато брат ви гние в замръзналия си гроб вече четиринадесет години. Ако толкова горите от желание да гниете до него, аз съм последният, който ще се опита да ви разубеждава, но едва ли ще ме склоните да се включа в групата, много благодаря.

— Вие сте последният човек, когото бих включил в каквато и да е група, лорд Белиш.

— Дълбоко ме наранихте. — Кутрето сложи ръка на сърцето си. — Лично аз винаги съм намирал Старките за безкрайно досадни хора, но Кат, изглежда, се е привързала силно към вас по причини, които така и не мога да схвана. Ще се опитам да опазя живота ви заради нея. Признавам, че така поемам много глупава задача, но не бих могъл да откажа на съпругата ви каквото и да било.

— Споделих с Петир за подозренията ни за смъртта на Джон Арин — каза Кейтлин. — Той обеща да ти помогне да откриеш истината.

Тази новина никак не се хареса на Едард Старк, но беше повече от вярно, че имаха нужда от помощ, а Кутрето някога бе повече от брат за Кейтлин. Не за пръв път щеше да се наложи на Нед да се включи в обща кауза с човек, когото презира.

— Много добре — каза той и пъхна кинжала под колана си. — Споменахте за Варис. Евнухът знае ли всичко това?

— Не и от моята уста — каза Кейтлин. — Не сте венчан за глупачка, Едард Старк. Но Варис винаги научава неща, които никой не би могъл да знае. Нед, той притежава някаква тъмна дарба, заклевам се.

— Притежава шпиони и това е добре известно — отвърна пренебрежително Нед.

— Не е само това — настоя Кейтлин. — Сир Родрик поговори със сир Ейрон Сантагар съвсем тайно и въпреки това Паякът знаеше за разговора им. Боя се от този човек.

Кутрето се усмихна.

— Лорд Варис го оставете на мен, мила лейди. Ако ми е позволен малко цинизъм — а какво по-добро място за неприличия от това, — аз държа топките му ей в тая ръка. — И той усмихнато стисна пръсти. — Или по-точно щях да ги държа, ако беше мъж и ако имаше топки. Разбирате ли, счупи ли се баницата, птиченцата ще се разпеят, а на Варис това никак няма да му хареса. На ваше място щях да се безпокоя повече от Ланистърови и по-малко от евнуха.

Нед нямаше нужда да го чува от Кутрето. Веднага си спомни деня, в който бяха намерили Аря. За изражението на кралицата, когато тя каза „Имаме вълк“, толкова тихо и кротко. Помисли си и за момчето Мика, както и за внезапната смърт на Джон Арин, за падането на Бран, както и за стария обезумял Ерис Таргариен, умиращ на пода на тронната си зала, докато кръвта му засъхваше върху острието на позлатения меч.

— Милейди — обърна се той към Кейтлин, — няма какво да правите повече тук. Искам веднага да се върнете в Зимен хребет. След като се е появил един убиец, може да се появят и други. Онзи, който е поръчал смъртта на Бран, скоро ще разбере, че момчето още е живо.

— Надявах се да видя момичетата… — каза Кейтлин, но Кутрето се намеси:

— Това ще бъде повече от неразумно. В Червената цитадела е пълно с любопитни очи, а децата са приказливи.

— Той казва истината, любов моя — каза й Нед и я прегърна. — Вземи сир Родрик и заминете веднага за Зимен хребет. Аз ще се грижа за момичетата. Върни се у дома при синовете ни и ги пази.

— Както кажете, милорд. — Кейтлин вдигна лицето си и Нед я целуна. Посечените й пръсти се свиха на врата му с отчаяна сила, сякаш искаше да го задържи завинаги жив и цял в прегръдката си.

— Ще желаят ли лордът и дамата му да използват спалня? — намеси се Кутрето. — Но трябва да ви предупредя, Старк, че обикновено тук за подобна услуга взимаме такса.

— Само миг насаме, не искам друго — каза Кейтлин.

— Много добре. — Кутрето закрачи към вратата. — Но не се бавете. Крайно време е двамата с Ръката да се връщаме в замъка, преди да са забелязали отсъствието ни.

Кейтлин отиде при него и хвана ръцете му.

— Няма да забравя помощта, която ми оказа, Петир. Когато хората ти дойдоха за мен, не знаех дали ме водят при приятел, или при враг. В теб намерих много повече от приятел. Намерих брат, когото мислех, че съм загубила.

Петир Белиш се усмихна.

— Ужасно съм сантиментален, мила лейди. Но ще е по-добре да не го казвате на никого. Трябваха ми години, докато убедя двора, че съм коварен и жесток, и няма да ми е приятно да разбера, че целият този тежък труд е отишъл нахалост.

Нед не му повярва и една дума, но се постара да каже учтиво:

— Приемете и моите благодарности, лорд Белиш.

— Е, това вече е истинско съкровище — ухили се Кутрето и излезе. Когато вратата зад него се затвори, Нед се обърна към жена си.

— Щом пристигнеш у дома, изпрати вест на Хелман Толхарт и Галбарт Гловър, с моя печат. Всеки от тях да вдигне по сто стрелци и да укрепят Рова на Кайлин. Двеста решителни лъкометци могат да удържат Шийката срещу цяла армия. Нареди на лорд Мандърли да усили и възстанови всички свои укрепления по Белия залив и да се погрижи по тях да има достатъчно охрана. И от този ден нататък искам Теон Грейджой да се пази много добре. Ако избухне война, ще имаме силна нужда от флотата на баща му.

— Война?! — Страхът стегна лицето на Кейтлин.

— Няма да се стигне до това — успокои я Нед. Молеше се наум дано да е така. И отново я взе в прегръдките си. — Ланистърови са безмилостни пред слабостта и този жесток урок го получи Ерис Таргариен, но няма да се осмелят да нападнат Севера без цялата сила на кралството да е зад тях, а това няма да го получат. В този глупашки маскарад аз ще трябва да играя все едно, че всичко е наред. Не забравяй защо съм тук, обич моя. Ако намеря доказателство, че Ланистърови са убили Джон Арин…

Усети, че Кейтлин трепери в прегръдката му. Наранените й пръсти се впиха в него.

— Ако — промълви тя. — Тогава какво, обич моя?

Нед знаеше, че това е най-тежката част.

— Всичкото правосъдие произтича от краля — каза й той. — Щом разбера истината, трябва да отида при Робърт.

„И да се моля на боговете той да е човекът, който мисля, че е — довърши той наум. — А не човекът, в който се боя, че се е превърнал.“