Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (68)

Шестдесет и осма глава

Валеше леко, когато Шарлот напусна „Рейни Крийк Гардънс“ следобеда на следващия ден. Тя вдигна качулката на анорака си и бързо тръгна към къщи по познатия път.

Наум си направи списък на продуктите, от които се нуждаеше, за да приготви ястието, което възнамеряваше да сервира на Макс тази вечер. За пръв път щеше да готви вечеря за него. Искаше да стане перфектна. Менюто включваше печено броколи „Романеско“ и сьомга на скара, затова за кратко се отклони от пътя си да мине през пазара „Пайк Плейс“, откъдето да купи зеленчуците и рибата.

Ранният мрак на есенната нощ се спускаше бързо, когато тя стигна до жилищната си кула. Топлата светлина на уличните лампи блестеше върху мократа пътна настилка и тротоарите. Дъждовни капки искряха по предните стъкла на преминаващите коли.

Обичам този град — помисли си тя. — Обичам и Макс. Усещаше всичко в Сиатъл като свой дом.

Тя неумело се опита да отключи и отвори вратата с електронния ключ, за да може да влезе във фоайето. На рецепцията нямаше никого. Портиерът си беше тръгнал.

Качи се с асансьора до дванадесетия етаж, слезе и тръгна надолу по коридора. Отвори вратата на апартамента си, запали лампата в антрето и влезе в кухнята, за да остави покупките върху плота.

Тъкмо щеше да отвори хладилника, когато почувства лека промяна във въздуха зад себе си. Пулсът й внезапно започна много бързо да се ускорява и усети как дишането й се учестява. Напоследък имам твърде много вълнения — помисли си тя. — Нервите ми са на ръба. Трябва да медитирам.

Но инстинктът надделя над успокоителните думи. Тя се обърна бързо и погледна през барплота към тъмната всекидневна. Някаква фигура се размърда в мрака.

— Чаках те — каза Роксан Бригс.

Светлината от кухнята проблесна върху пистолета в ръката й.

Шарлот се опита да диша въпреки обзелата я паника.

— Как успя да влезеш тук? — съумя да попита тя.

— Не беше трудно. Пристигнах преди два часа. Не знаех точно по кое време ще се прибереш, както разбираш. Исках да съм тук първа. Казах на приятния човек на рецепцията долу, че съм новата ти чистачка и че ми трябват ключовете за апартамента ти.

Роксан махна доста небрежно с пистолета към една кофа за миене на пода във всекидневната. Шарлот успя да види няколко четки и бърсалка, която се подаваше от кофата.

— Той ти е повярвал? — попита Шарлот.

— Трябваше известно време да го убеждавам, защото ти не го беше уведомила, че започвам днес, но всички се доверяват на трудолюбивата чистачка. Освен това във фоайето беше доста оживено. Следобедните доставки бяха започнали да пристигат. Доставчиците искаха ключове. Всичко бе малко хаотично. Мисля, че твоят портиер ми даде ключовете, за да се отърве от мен.

— Защо си тук, Роксан?

— Мислех си за разни неща — отвърна Роксан. — Най-накрая реших, че всичко се обърка заради теб. Ти си тази, която ангажира онзи проклет частен детектив. Сега, заради теб, синът ми е изправен пред угрозата да лежи в затвора.

— Не можеш да обвиняваш Макс или мен за нещастията, които са се случили и с твоя помощ — отвърна Шарлот. — Ти си тази, която е убила Гордън Грийнслейд, нали?

— Той ме излъга — отговори Роксан. Ръката, която държеше пистолета, леко потрепери. — Пазех тайната му през всичките тези години, а в замяна той обеща, че ще се погрижи за сина ни.

— Ти и Гордън Грийнслейд сте били любовници.

— Когато всичко започна, да. В началото той ми казваше, че ме обича. Твърдеше, че ще се разведе със съпругата си и ще се ожени за мен. Спрях да вярвам на тази лъжа преди години.

— Защо след всичкото това време, миналото лято реши да го убиеш? — попита Шарлот.

— Защото синът ми имаше нужда отново да се върне в болницата за рехабилитация, а Гордън отказа да плати за лечението. Разноските бяха в хиляди, нали разбираш. Гордън плати за две лечения, но отказа да плати за третото. Каза, че не му пукало дали ще разкрия пред всички истината, защото бил срещнал жената на мечтите си — в някакъв сайт за намиране на партньор. Можеш ли да повярваш?

— Чувала съм, че понякога хората правят подобни неща.

— Той очевидно бе изпаднал в някаква закъсняла криза на средната възраст. Знаех, че ако възнамерява да избяга от Лоринг и отговорностите си, вероятно щеше да промени и завещанието си. Не можех да рискувам да позволя това да се случи.

— Значи си го убила, преди той да има възможност да стори това. Но той е излъгал и за завещанието си, нали?

Сълзи от гняв изпълниха очите на Роксан.

— Нолан никога не е бил в завещанието му. Гордън остави всичко на другия си син.

— Трей.

— Това не беше правилно — каза Роксан. Тя сякаш възвърна част от самоконтрола си. — Моят Нолан имаше равноправни претенции към парите на Грийнслейд. Ако разполагаше с всичките предимства, които имаше Трей, Нолан никога нямаше да стане наркозависим.

— Значи напразно си застреляла Гордън Грийнслейд. Той не е завещал нищо на Нолан.

— Този негодник не остави на сина ми — на нашия син — нито стотинка. Никога дори не го призна за такъв.

Интеркомът избръмча и стресна и двете.

— Кой е това? — изсъска Роксан.

— Макс Кътлър. Той е долу. Знае, че съм тук. По-добре да го пусна да влезе.

— Не.

— Ако не го направя, ще заподозре нещо. Повярвай ми, ще докара полиция и ще стане голям скандал.

Роксан се поколеба.

— Добре. Направи го.

Шарлот отиде до интеркома.

— Макс?

— Взех виното. Също така имам новини.

— Качи се. — Тя натисна бутона за отключване. — Имаме компания.

— Кой?

— Изненада.

— Идвам.

Тя погледна към Роксан.

— Мисля, че би искала той да чуе останалото. Ти искаш да чуем твоята версия на случилото се, нали?

Сега Роксан изглеждаше неуверена. Две минути по-късно на вратата се почука. Тя се сепна.

— Отвори — нареди Роксан, а пистолетът трепереше в ръката й. — Направи го.

Шарлот затаи дъх и отиде в другия край на антрето. Отвори вратата. Макс бе там. В едната си ръка държеше бутилката с вино. В другата държеше пистолета си, прикрит отстрани до бедрото. Очите му бяха леденостудени.

— Кой? — тихо попита той.

— Роксан Бригс — отвърна Шарлот, като внимаваше гласът й да запази равен тон. — Тя ми разказва как всичко се е объркало.

Макс произнесе думата без звук:

— Въоръжена?

Шарлот кимна, след което го поведе към другия край на антрето. Макс пъхна пистолета в джоба на якето си. Ръката му продължаваше да стиска дръжката и всичко изглеждаше нормално.

— Здравей, Роксан — каза той. Държеше се, сякаш не забелязва пистолета в ръката й. — Добре ли си?

— Не мърдай — изрече нервно Роксан. — Кълна се, ако мръднеш, ще стрелям.

— Няма да мърдам — обеща Макс.

— Роксан тъкмо ми разказваше, че отчаяно се е опитвала да събере пари за още един скъп цикъл на лечение за сина си — намеси се Шарлот. — Ти се оказа прав — Нолан е син на Гордън Грийнслейд.

— Застрелях този лъжлив негодник, защото преди години обеща да остави на сина ми сносен дял от парите на Грийнслейд — дрезгаво изрече Роксан.

— Очевидно е излъгал — отвърна Макс. — Затова ли реши да продадеш съдържанието на старата кутия с улики? За да събереш пари и отново да изпратиш Нолан на рехабилитация?

— Нямах избор — прошепна Роксан. — От години Игън измъкваше пари от Гордън, като го заплашваше, че ще направи така, че тази кутия с улики внезапно да бъде открита — може би в някой килер в старото полицейско управление, както и други подобни глупости. Но истината бе, че той я бе скрил в мазето ни.

— Гордън Грийнслейд е плащал парите за шантаж, за да предпази Трей? — попита Шарлот.

— Не. — Роксан поклати глава. — На Гордън Грийнслейд не му пукаше за нито един от синовете му. Но го интересуваше репутацията на семейството му в Лоринг. Или поне го бе грижа, докато не полудя и реши да избяга с някаква жена, която срещнал онлайн.

— Съпругът ти знаеше ли, че си убила Гордън Грийнслейд? — попита Шарлот.

— Не, разбира се, че не. Игън не вярваше, че ще събера кураж да направя подобно нещо. Освен това не знаеше, че имам мотив.

— Искаш да кажеш, че Игън не е подозирал, че Нолан е син на Гордън? — попита Макс.

— Не. — Роксан хвърли една тънка и студена усмивка. — Аз съм жена, която държи на думата си. Обещах на Гордън, че ще си трая, стига той да направи така, че Нолан да е в завещанието му. Единствените случаи, когато съм молила Гордън за пари, бяха, когато Нолан се нуждаеше от лечение. Игън отказа да плати за рехабилитацията и затова отидох при Гордън за парите. Той ми ги даде първите два пъти. Всички, включително и Игън, приеха, че и в двата случая е ставало дума за благотворително дело. Гордън харчеше много пари за благотворителност, защото така изглеждаше милостив пред общността.

— Трей е продължил да плаща пари за шантаж след смъртта на баща си, нали? — попита Шарлот.

— Да. Игън се свърза с него — анонимно — и Трей плати първите два пъти. Но аз знаех, че Трей е много по-опасен от баща си.

— Игън знаеше ли, че състоянието на Трей се е обострило и от изнасилвания е преминал към убийства? — попита Макс.

— Разбира се — потвърди Роксан. — Ще кажа едно нещо за Игън — той бе доста добро ченге. През годините държеше Трей под око. Винаги, когато имаше нов случай на изнасилване и детайлите бяха подобни на случая с Джоселин Прует, той си водеше бележки. Игън веднага разбра, че от връзване на очите Трей е преминал към наркотици, за да не позволи на жертвите си да го идентифицират. Наскоро Игън също така бе убеден, че Трей е започнал да убива жените, които е изнасилил.

— Състоянието на Трей е започнало да ескалира, след като баща му е бил убит, нали? — каза Макс.

— Да. — Роксан се намръщи. — Странно е, но мисля, че на някакво подсъзнателно ниво Трей се страхуваше от баща си. Щом Гордън умря обаче, сякаш някой бе махнал капака от вряща тенджера.

— Игън знаеше ли, че кутията с улики, която се опита да продаде на Трей, е била пълна със списания и книги?

— Не. — Роксан изглеждаше отвратена. — Глупакът не си направи труда да провери. Защо да го прави? Той адски много бързаше да си тръгне през онзи ден. Слезе в мазето, грабна кутията и я натовари в джипа. Тя изглеждаше пълна, защото след като взех уликите, я натъпках със списания и книги. Запечатах я точно по същия начин, по който Игън го бе направил последния път, когато я отвори, за да добави информация за последните престъпления на Трей.

— Страхувала си се от Трей Грийнслейд, макар да си знаела, че той може да плати най-много за уликите — каза Макс. — Затова си се опитала да се свържеш с Джоселин Прует. Но вместо това си попаднала на Луиз Флинт.

— Не че имаше много потенциални купувачи — обясни Роксан. — Да, Луиз Флинт прие обаждането ми. Тя каза, че Джоселин е извън града за месец. Обясни, че е най-добрата й приятелка и че знае, че Джоселин ще иска да купи всичко, което продавам. Казах й, че се нуждая от десет хиляди долара. Тя отвърна, че може да намери такава сума и ще се срещне с мен след няколко часа.

— Десет хиляди са щели да покрият още един цикъл на рехабилитация за Нолан — каза Макс.

— Да. Срещнах се с Флинт в един ресторант за бързо хранене на пътя точно преди Лоринг. Тя ми даде парите, а аз й дадох пакета със съдържанието на кутията с уликите. С това всичко трябваше да приключи. Но не стана така. Всичко се обърка.

Тя започна да ридае. Миг по-късно се задави от мощни, разкъсващи я хлипове. Дори не забеляза как Макс прекоси стаята и внимателно взе пистолета от ръката й.

Шарлот тръгна напред и докосна рамото на Роксан. Заслепена от сълзи, Роксан се обърна към нея. Шарлот я прегърна. Роксан започна да ридае по-силно.

Макс наблюдаваше мълчаливо известно време. Не каза нищо, докато Роксан не започна да се успокоява.

— Има едно нещо, което се питам — каза Шарлот. — Как Трей Грийнслейд толкова бързо е успял да научи, че Луиз Флинт е отишла до Лоринг, за да вземе кутията с уликите? Той е разбрал същия ден и с помощта на Мадисън Бенсън я е убил в онази нощ.

Роксан вдигна глава от рамото на Шарлот.

— Казах ви, че нямаше много потенциални купувачи за тази кутия с улики.

— Ясно — каза Шарлот. — Имало е само двама — Трей Грийнслейд и доведената ми сестра.

— Имаше и трети — каза Роксан. — Обадих се първо на нея.

— Свързала си се с бабата на Трей — Мериан Грийнслейд, нали? — попита тихо Макс.

— Да. — Роксан избърса очи с ръкава на бархетната си риза. — Отидох да се видя с нея. Обърнах се към нея като майка към майка. Мислех си, че тя ще плати, за да запази доброто име на сина си — доброто име на семейството — особено когато Трей трябваше да наследи и да поеме управлението на „Лоринг-Грийнслейд“. Всички знаеха, че Трей е любимият й внук.

— Но си направила грешно предположение — каза Макс.

— Мериан Грийнслейд ми каза да вървя по дяволите. Предупредих я, че ако тя не ми даде парите, ще предложа уликите на жертвата, Джоселин Прует.

— Мериан Грийнслейд те е предизвикала, смятайки, че блъфираш — каза Шарлот.

Макс бе този, който отговори:

— Да, точно така е направила — каза той. — Това бяха новините. Уолш току-що се обади с последна информация за разказа на Трей Грийнслейд. Оказва се, че веднага след като Роксан си тръгнала, Мериан Грийнслейд се е обадила по телефона на внука си. Казала на Трей да оправи бъркотията, която той и баща му са създали, иначе нямало да получи контрола върху „Лоринг-Грийнслейд“.