Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (10)

Десета глава

— Не знам за вас, но аз съм адски уплашена — каза Виктория Матис. Тя стисна здраво дръжката на чашата за мартини. — Първо Джоселин замина на едномесечно уединение, а сега Луиз е мъртва. Казвам ви, нещо много, много се е объркало.

Тя бе тази, която бе изпратила текстово съобщение на останалите в този късен следобед и ги бе извикала на непланирана среща на клуба същата вечер. Обикновено присъстваха всичките петима членове. Но тъй като Луиз бе мъртва, а Джоселин — на Карибските острови, присъстваха само трите. И от трите, тя и Емили Кели бяха единствените, които изглеждаха наистина уплашени. Очевидно бе, че Мадисън Бенсън смята притесненията им за преувеличени.

Може би причината, поради която Виктория беше нервна, бе, че имаше богат опит в областта на маркетинга. Тя умееше ясно да разпознава тенденциите в парниковата среда на модния свят. Също така знаеше и колко бързо един моден стил можеше да изчезне. За успех разчиташе на интуицията си и в момента тя я предупреждаваше, че няма как да се преструва, че смъртта на Луиз и изчезването на Джоселин не чертаят обезпокоителна тенденция. И трите знаеха, че са поели много рискове.

Мадисън Бенсън, седнала от другия край на масата, й хвърли неодобрителен поглед с лека нотка на раздразнение.

— Няма причина за паника — рече Мадисън. — Луиз умря от свръхдоза. Това не е най-шокиращото нещо на света. Всички знаехме за миналото й.

Виктория предположи, че Мадисън използва същия тон на гласа си, за да успокоява притеснени инвеститори. Умна и тактична, Мадисън притежаваше всички необходими качества — бляскав външен вид, ум, работещ с числа, око за финансови възможности и раздразнителна, харизматична индивидуалност. Бизнесът й все още бе малък в сравнение с мениджърите на големи хедж фондове, но тя разполагаше с нарастващо портфолио от доволни клиенти.

Виктория бе съвсем сигурна, че някои от тези клиенти — мъже и жени — си фантазират как спят с Мадисън, която можеше да си вади хляба и на друго работно място през нощта като ексклузивна домина. Но доколкото членовете на клуба бяха наясно, тя не се интересуваше кой знае колко от секс. Джоселин бе подсказала повече от веднъж, че Мадисън все още търси своя истински партньор — жена или мъж, когото да счита за равен.

— Луиз бе чиста от години — намеси се Емили Кели. — Сигурна съм, че ако отново е започнала да взима наркотици, щяхме да доловим някакви признаци. Но аз не съм забелязвала нищо различно в нея последно време.

Виктория почти се задави с мартинито си.

— За какво говориш? Ти си специалист по човешки ресурси. Ти си човекът с диплома по психология. Предполага се, че си експерт, когато трябва да правиш оценка на хората. От всички нас ти трябваше да забележиш, че в последно време Луиз не е на себе си. През повечето време миналия месец тя бе необичайно тиха и затворена в себе си, почти потайна. Смятах, че е изпаднала в депресия.

— Може би е била в депресия. — Емили присви устни.

От всички тях Емили бе тази, чието място не беше съвсем подходящо в клуба, помисли си Виктория. Тя бе убедена, че Емили е наясно с това. Беше станало видно, че на Емили не й достига кураж за всички рискове, които те поемаха.

Мадисън бе тази, която лобира, за да изберат Емили за член, и трябваше да се признае, че Емили допринесе с полезен набор от умения. Тя имаше дарбата да изравя задкулисна информация и като изключим ситуацията с Луиз, обикновено проявяваше голяма проницателност относно предсказването на действията на техните мишени. Но й липсваше увереност и усет да поема рискове, което беше характерно за останалите от тях.

Доколкото те знаеха, Емили нямаше някой специален човек в живота си — мъж или жена. Тя рядко споменаваше семейството си.

Емили не бе точно интроверт, но не беше и дружелюбна. Беше на същата възраст като останалите, но изглеждаше по-възрастна. С малко грим, няколко руси кичура в косата си, няколко модерни дрехи и голяма доза самоувереност тя можеше да изглежда привлекателна. Глуповато изглеждащите очила не помагаха за това. Като цяло личеше, че тя много се старае да не привлича внимание към себе си.

— Просто реших, че Луиз излиза с някого — отвърна Емили. Тя сякаш се защитаваше. — Струваше ми се, че е по-тиха от обикновено, защото не е готова да говори с нас за връзката, това е всичко.

— Защо ще си мълчи за нова връзка? — попита Виктория.

— Всички ние знаем, че Луиз бе… сложна — обясни Емили. — Като се вземе предвид миналото й, тя вероятно се е чувствала неуверена, че се е ангажирала емоционално в нова връзка.

Мадисън присви очи.

— Изглежда, че в последно време е била необщителна и дори потайна, защото новият човек в живота й е бил дилър, а не любовник. По дяволите! Не може да не е знаела, че ние направо ще се побъркаме, ако се усъмним, че отново се дрогира. Едно такова поведение би изложило всички на риск. Всеки знае, че не можеш да имаш доверие на наркозависими хора.

Виктория се отпусна назад в сепарето и погледна към Емили.

— Ти си експерт по човешко поведение. Имаш ли някакви идеи за Джоселин? Защо смяташ, че тя внезапно е решила да изчезне?

Мадисън се намръщи.

— Недей да говориш така. Тя не е изчезнала. Заминала е някъде да се усамоти. Престани да ни внушаваш, че в това има нещо загадъчно. Нищо странно няма.

Емили я погледна.

— Не съм сигурна. Виктория е права. Изглежда малко странно Джоселин внезапно да замине за цял месец в манастир на някакъв безименен остров в Карибско море. Та тя не е наистина религиозна.

— Това няма нищо общо с религията — каза Мадисън. — В наше време много хора обичат да се усамотяват някъде, където новите технологии не стигат до тях. Опитват се да се изключат за известно време. Все едно да тренираш йога или да медитираш. Джоселин се оплакваше, че се чувства стресирана. Тя каза, че от фондацията наистина я притискат да намира по-големи дарители.

— Работата е там — отвърна Емили, — че Джоселин е човек, който планира всичко. Разбира се, тя поема рискове, но не е импулсивна. Тя премисля нещата. Идеята да замине на уединено място сякаш й е хрумнала внезапно. Тя никога не бе споменавала, че ще прави нещо подобно, съобщи ни едва когато си беше резервирала самолетен билет.

Изящните вежди на Мадисън се сплетоха.

— Може би е обмисляла идеята за уединение от известно време и просто не си е дала труд да ни го спомене.

— Може би — подкрепи я Емили.

Но не изглеждаше убедена, помисли си Виктория. Ако изобщо това бе възможно, Емили изглеждаше по-нервна от всякога. А сега и Мадисън най-сетне започваше да изглежда притеснена.

На масата последва кратък миг мълчание. Виктория отпи още малко от мартинито си и бавно остави чашата.

— Първоначално изглеждаше като игра — каза тя. — Като видео игра в реалния живот.

Емили поклати глава.

— Никога не е било игра. Всички знаехме, че поемаме рискове. Винаги е съществувала вероятността някой да разбере какво правим.

— Но ние бяхме много внимателни — настоя Мадисън.

Виктория я погледна.

— Може би не достатъчно внимателни.