Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (35)

Тридесет и пета глава

Роксан Бригс отиде в кухнята, за да направи чаша билков чай.

Новината, че Игън е мъртъв, не трябваше да е изненада, но кой знае защо се оказа такава. „Живееш години наред с мъж, когото никога не си обичала истински, защото ви свързват тайни, и свиквате един с друг“ — помисли си тя.

Можеше да каже на Уолш, че Игън е отишъл да се срещне с Трей Грийнслейд, за да поиска да му плати за последен път за изнудването, и че без съмнение Трей е човекът, който го е убил. Но кой щеше да й повярва? Не разполагаше с доказателства. Това в крайна сметка беше Трей Грийнслейд, наследникът на „Лоринг-Грийнслейд“.

Толкова по-лесно бе да остави полицията да реши, че Игън е бил убит заради наркосделка, която не се е развила добре.

Когато чаят бе готов, тя седна на масата и се опита да реши точно какво чувства. След известно време внезапно осъзна, че основно усеща облекчение.

Докато допиваше чая си, започна да се пита дали не трябва да се чувства уплашена. Трей Грийнслейд можеше да реши, че тя знае тайната, която Игън пазеше. Можеше да реши да се отърве и от нея.

Трябва да бягам — помисли си тя.

Остави чашата, изправи се на крака и отиде към спалнята, за да си стегне багажа. Когато мина покрай рамката над камината, се спря, за да свали снимките на Нолан. Те бяха единственото нещо в къщата, което бе достатъчно важно, за да вземе със себе си.

Малко след това сложи две чанти в задния багажник на пикапа. Пъхна пистолета под седалката и седна зад волана. Потегли надолу по дългия чакълест път, прекоси моста и се качи на старата планинска магистрала.

Не погледна назад нито веднъж.

Игън не й бе дал много през годините, помисли си тя. Първоначално имаше някаква привързаност, когато му харесваше да прави секс с нея, но това не продължи дълго. Никога не й бе демонстрирал истинска доброта. Нямаше истинско другарство помежду им. Но й беше дал нещо друго.

Благодарение на Игън, тя притежаваше умения за оцеляване, от които се нуждаеше, за да изчезне.