Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (38)

Тридесет и осма глава

Той се събуди — небето бе мрачно, дъждът тихо почукваше по прозореца, ароматът на прясно сварено кафе възбуди вкуса му. Опита се да си спомни последния път, когато се бе чувствал толкова добре. Не знаеше точно как да опише настроението си. Чувстваше се освежен, може би. Спокоен. Ободрен. Добре. Точно така. Чувстваше се добре. Можеше да привикне към това чувство. Можеше да свикне с него много бързо.

Спомените за нощта се мятаха из главата му. Сети се за вибратора и се усмихна. За жалост, бе сам в леглото. За радост обаче Шарлот и кафето не бяха далече.

Той отметна завивките, седна на ръба на леглото и се пресегна към панталоните си. Снощи двамата с Шарлот бяха напреднали доста във взаимоотношенията си, но той бе почти сигурен, че е твърде рано да се появява гол в кухнята.

Изправи се и внимателно вдигна ципа си. Беше леко възбуден.

Доволен, че е покрил минималните изисквания за сутрешен тоалет след бурна нощ, той прокара пръсти през косата си и тръгна по коридора.

Шарлот бе в кухнята. Бе взела душ и изглеждаше освежена. Косата й бе прибрана небрежно отзад. Облечена в черни дънки и синя тениска, тя някак беше успяла да намери онзи деликатен баланс между това да изглежда секси и невинна.

Това не е преструвка, помисли си той. Това е естествената Шарлот. У нея имаше вродено благоразумие, което лесно можеше да бъде сбъркано с наивност или уязвимост.

Нищо чудно, че доведената й сестра се е чувствала задължена да я предпазва. Може би Джоселин Прует не беше разбрала, че е необходима определена сила на характера, за да запазиш качества като оптимизъм, доброта и да, благоразумие, когато си изправен пред безспорни доказателства за злото в света.

Шарлот му се усмихна.

— Буден си. Искаш ли да вземеш душ преди закуска?

Той прекара ръка по лицето си и потрепна, докосвайки острата, набола сутрешна брада.

— Май това е добро предложение. — Наблюдаваше я как отваря вратата на хладилника. — Както става ясно, ти обичаш да ставаш рано сутрин.

— Определено обичам да ставам рано сутрин. — Тя взе една кора с яйца от хладилника и я остави на кухненския плот. — Ами ти?

— Мисля, че и аз.

— Само така мислиш? Не си ли сигурен?

Той се облегна на рамката на вратата, наслаждавайки се на гледката как тя шета из кухнята.

— В общи линии аз съм такъв, какъвто е нужно да бъда, за да изпълнявам определена задача. Понякога това означава да ставам рано. Понякога означава да стоя буден до късно или цяла нощ.

Тя кимна.

— Професията ти изисква да проявяваш гъвкавост.

Той се усмихна.

Тя му хвърли подозрителен поглед.

— Какво толкова съм казала?

— Не мисля за работата си като професия. Просто това е нещо, което правя.

— Това, което имаш нужда да правиш.

Той се позамисли.

— Добре, това, което имам нужда да правя.

— Това означава, че то ти е професия. — Тя направи пауза. — Не, връщам си думите назад. Това ти е призвание.

Той се засмя.

— За първи път чувам някой да описва работата ми като призвание.

Тя сви рамене.

— Така стоят нещата. Отивай да вземеш душ.

— Добре.

Той влезе във всекидневната, взе сака си и се върна по коридора на път към банята й.

Шарлот пак го заговори, когато той мина покрай вратата на кухнята.

— Имаш ли някакви идеи как да продължим с издирването на Джоселин? — попита тя.

— Когато изляза от душа, вече ще имам план.

— О, ти си един от онези хора, които мислят по-трезво под душа.

— Грешка. Оказва се, че аз съм един от онези хора, които мислят по-трезво след страхотен секс.

Тя му хвърли свиреп поглед и счупи по-силно отколкото бе нужно, яйцето в стената на купата.

Той продължи по коридора, усмихвайки се на себе си. Беше я подразнил, но съвсем леко. Истината бе, че бе открил, че му е по-лесно да мисли ясно, когато е с нея, когато можеха да разговарят.

Малко по-късно се настани на барплота за хранене. Шарлот постави пред него чиния с рохки бъркани яйца, пържени кюфтета и намазана с масло препечена филийка. Макс погледна по-внимателно кюфтетата.

— Какво е това? — попита той.

— Кюфтета от соя — отвърна тя. — Сама ги правя.

— От соя ли?

— Точно така.

— Но соята, ако не се лъжа, не е месо.

— Тази кайма се прави от ферментирала соя.

— Хъм.

— Струва ми се, че мога да позная. Истинските детективи не ядат нито соево сирене, нито соева кайма — каза тя.

— Не знам какво ядат истинските детективи. Все още съм нов в бизнеса. Но ще опитам от фалшивите кюфтета.

— Отлично решение, като се вземе предвид, че не разполагам с друг вид в кухнята си. — Тя вдигна с вилицата хапка от яйцата си. — Как протече обсъждането на плана в банята?

— Щеше да протече много по-добре, ако ти беше с мен под душа.

— Съмнявам се.

Той внимателно отхапа от фалшивото кюфте и стигна до извода, че не е ужасно на вкус. Не бе истинско месо, но не беше негодно за ядене. За щастие имаше голяма купчина с яйца и препечени филийки. Нямаше да умре от глад.

— Това, до което стигнах като заключение, е, че е крайно време да си поговорим с най-близките приятели на Джоселин — заяви той. — Членовете на инвестиционния клуб.

Шарлот помисли малко.

— Добре. Ще помоля шефа си за малко отпуск, за да мога да дойда с теб. Съмнявам се обаче, че те ще успеят да ни кажат нещо полезно. Доколкото те са наясно, Луиз е умряла от свръхдоза, а Джоселин се е уединила в манастира някъде на Карибските острови.

— Случиха се някои неща. Може да е интересно да видим дали това не е променило мнението им за ситуацията.

Шарлот се спря и вилицата й увисна на половината разстояние до устата й.

— Вероятно трябва да започнем с Мадисън Бенсън. Тя е тази, която основа клуба.

— Какво знаеш за нея?

— Не много. Има свой собствен бизнес за финансово планиране. Доста успешен. Редовно прави дарения в приюта за жени, където работеше Луиз, и е доста активна при набирането на средства за него. Тя привлече останалите членове на клуба, включително и Джоселин, измежду редовните дарители.

— Значи всички те имат връзка с приюта.

— Точно така. Но отношенията между Луиз и Джоселин бяха по-специални, не само защото и двете бяха толкова ентусиазирани да финансират приюта, но защото и двете са били нападани в миналото. Разбираха се една друга по начин, по който никой друг не би могъл. Смятаха се за един по-тесен клуб на оцелелите.

— Какво знаеш за останалите членове на инвестиционния клуб?

— Виктория Матис работи в маркетинговия отдел на местна компания за спортно облекло. Изглежда симпатична, но наистина не я познавам много добре. Емили Кели работи в човешки ресурси. Служителка е в местна технологична компания. И за нея не зная много.

Макс се замисли върху думите й, докато хапваше от кюфтетата.

— Защо ще правят инвестиционен клуб? — попита той.

Шарлот тъкмо щеше да отпие малко кафе. Тя се спря и го погледна озадачено.

— А защо не? — попита тя. — В крайна сметка Мадисън Бенсън бе тази, която ги събра заедно, а нейните познания са в областта на финансовото планиране и инвестициите.

— Но ти каза, че клубът никога не е изкарвал много пари.

— Нямаше особено голям късмет. Мисля, че в началото клубът беше претекст за Джоселин и останалите да се събират на чашка и да си приказват. Но преди няколко седмици Джоселин ми каза, че май за една от новите фирми, в които инвестирали, имало голяма вероятност да продаде контролния пакет от акциите си. Обясни, че ако сделката се осъществи, всички членове на клуба ще си докарат една много, много добра печалба.

— С изключение на Луиз.

Шарлот въздъхна.

— С изключение на Луиз.

— А какво ще стане с нейните акции в клуба?

— Хъм. — Шарлот се замисли. — Доколкото разбирам, ако член на клуба напусне, неговите акции се връщат обратно във фонда на клуба, за да бъдат разделени между другите членове.

— Ами ако някой член на клуба умре?

Шарлот го наблюдаваше с разтревожен поглед.

— Същото, предполагам. Акциите се поделят между останалите членове на клуба. Джоселин каза нещо от рода, че не искали да си имат вземане-даване с наследници, които могат да претендират за дял от печалбите, или да намаляват цената на акциите. Идеята им била това да е един много ексклузивен, само техен инвестиционен клуб.

— Значи сега имаме ситуация, при която липсва един от акционерите и печалбата от продажбата на контролния пакет на новата фирма ще се подели само сред останалите, нали?

— О, по дяволите. — Шарлот остави вилицата. — Но ако цялата тази работа е само заради парите, какво е правила Луиз Флинт в Лоринг?

— И двамата знаем, че има само един логичен отговор. Тя е била там заради случилото се с Джоселин преди толкова много години.

— Тогава смъртта й е свързана с миналото, а не с евентуалната печалба на инвестиционния клуб от продажбата на контролния пакет на новата фирма — заяви Шарлот.

— От опита, който имам, никога не е разумно да игнорираш пътя на парите.

— Добре, ти си експертът тук. Какъв е следващият ни ход?

— Когато имаме случай на групова динамика, получаваш по-добри резултати, ако не започнеш от върха. Лидерът на групата обикновено има най-много какво да губи и той или тя могат да упражнят контрол върху останалите. Първо ще говорим с Виктория Матис и Емили Кели, а след това ще се върнем обратно към Мадисън Бенсън.

— Какво точно ще питаме Виктория и Емили?

— Не бих могъл да знам, преди да започнем да говорим с тях.

Шарлот повдигна вежди.

— Така ли работиш?

— Това се нарича разместване на камъните и го правиш, докато не откриеш нещо интересно.

Шарлот понечи да реагира на думите му, но телефонът й иззвъня, което видимо я сепна. Тя скочи на крака и грабна устройството от кухненския плот.

— Портиерът е — обясни тя.

Разочарованието й бе красноречиво. Макс знаеше, че се е надявала да й се обади Джоселин.

— Добро утро, Фил — поздрави тя. — Посетител ли? Не очаквам никого. Сигурен ли си, че не е някой от куриерска фирма? — Последва пауза. — О, разбирам. Хъм. Е, щом е там, можеш да му кажеш да се качи. Благодаря.

Шарлот приключи обаждането и сложи телефона обратно върху плота.

— Съжалявам за това — извини се тя. — Бившият ми годеник е. Очевидно казал на Фил, портиера, че е много важно.

— Интересно.

Тя му хвърли любопитен поглед.

— Защо?

— Мислиш ли, че е случайно, че той пак се връща в живота ти точно когато си изправена на кръстопът?

— Охо. Ти наистина си подозрителен, нали? Да, мисля, че е просто случайност. Миналия ден той се обади и ми каза, че жената, заради която ме напусна, си променила мнението и щяла да остане със съпруга си. Зарязала Брайън. Той търси рамо, на което да поплаче.

— И веднага се е сетил за теб.

— Да. — Шарлот пусна една ангелска усмивка. — И когато Фил ми каза, че Браян е долу, в този миг веднага стигнах до заключението, че това е златна възможност да демонстрирам, че съм продължила напред. Съжалявам, че те използвам, партньоре.

Той хапна още малко от яйцата.

— Живея, за да съм в услуга на хората.

Звънецът на входната врата дрънна. Шарлот бързо мина зад ъгъла и изчезна в тясното антре.

— Здрасти, Брайън. Влизай.

Макс се усмихна на ведрия й жив тон.

— Радвам се да те видя отново, миличка. Липсваше ми.

Гласът на Брайън Конрой прозвуча топло, мило и сърдечно. Дори имаше нотка на смирение. Това бе гласът на мъж, който знаеше, че се е издънил — мъж, който се надяваше да намери обратния път към благоволението на една жена.

— Току-що привършвахме закуската — обясни Шарлот. — Искаш ли кафе?

Тя говореше все по-ведро и по-ентусиазирано с всяка изминала секунда, помисли си Макс. Ако се развеселеше още малко, щеше да започне да припява. Дамата очакваше с нетърпение да изпита лекия привкус на отмъщението си.

— Има ли някой друг тук? — Сега гласът на Брайън прозвуча леко смутено. — Джоселин?

Беше очевидно, че не иска да се изправя срещу Джоселин.

— Не, Джоселин е извън града — обясни Шарлот.

— Добре. Искам да кажа, вярно, така си и помислих.

— Влез и се запознай с Макс — каза непринудено Шарлот.

— Кой е Макс? — попита Брайън. — Куче ли си си взела?

Макс потрепна.

— Не — отвърна Шарлот.

Тя придружи Брайън да мине покрай ъгъла и го отведе в кухнята.

Мъжът беше напълно в тон с гласа си, реши Макс. Приятен, преуспял, гладко избръснат и искрен.

— Макс Кътлър, искам да се запознаеш с Брайън Конрой — представи го Шарлот. — Мисля, че съм споменавала един-два пъти за него.

— Мъжът, който се е паникьосал пет дни преди сватбата ви — каза Макс. — Спомням си.

Той се надигна от кухненския барплот, но не протегна ръка да се здрависат. Вместо това взе каната с кафе и си сипа още една чаша.

Брайън го изгледа парализиран от изненада, след което се обърна към Шарлот, очевидно шокиран.

— Какво става тук? — попита той. — Кой е този тип?

— Не съм кучето — опита се да му помогне Макс, предлагайки услугите си.

Брайън не му обърна внимание.

— Макс е приятел — обясни Шарлот. — Много добър приятел. Прекара нощта тук и сега закусваме, както можеш да видиш. Искаш ли кафе?

— Не, благодаря. — Браян сниши глас, сега говореше много откровено. — Виж, Шарлот, наистина трябва да говоря с теб.

— Давай. Нямам тайни от Макс.

— Е, аз със сигурност имам. Къде се срещнахте, между другото? В някакъв бар за запознанства ли? Или си започнала да влизаш в сайтовете за онлайн срещи?

— Нито в бар, нито в сайт — намеси се Макс. — Всичко започна с общи бизнес интереси. След това нещата се доразвиха.

Брайън се поизправи и опъна рамене.

— Не се връзвам на тези приказки.

— А аз не се будалкам — отвърна Макс. — Просто излагам фактите.

— За кого, по дяволите, се мислиш? — попита тихо Брайън. — Ако смяташ, че можеш да се възползваш от Шарлот…

За първи път Шарлот сякаш осъзна, че си играе с огъня. Разтревожена, тя улови ръката на Брайън.

— Стига толкова, Брайън — заяви решително тя. — Какво толкова важно ти се е случило, та си решил, че трябва да дойдеш и да ме видиш по това време сутринта?

— Няма да обсъждам лични въпроси пред някакъв непознат.

— Тогава по-добре си тръгни — отвърна Шарлот. — Защото на двамата с Макс ни предстои напрегнат ден. Имаме да ходим до разни места и да се срещаме с доста хора.

Лицето на Брайън стана моравочервено.

— По дяволите, Шарлот…

Тя го фиксира със свиреп, хладен поглед.

— Ето как стоят нещата, Брайън. Нямам време за губене, за да ти предлагам чай и съчувствие, защото омъжената ти любовница те е зарязала.

Брайън рязко смени тактиката.

— Виж, миличка, знам, че те нараних. Не бях разбрал какво има между нас, докато не те загубих.

— Докато не ме заряза и не ме остави да плащам всичките онези сметки за сватбата.

— Мога да ти се реванширам. Ще ти напиша чек, ако от това ще се почувстваш по-добре.

— Заповядай. Ще ти изпратя подробен списък с разходите. Но мога веднага да ти заявя, че това няма да промени нещата. Казвай за какво си дошъл и си тръгвай.

— Шарлот, ти сякаш си друг човек. — Брайън хвърли свиреп поглед към Макс. — Каквото и да си мислиш, че имаш с този тип, това е просто реакция след силно преживяване. Естествено е, предвид обстоятелствата. Но той няма да се задържи за дълго наоколо. Когато всичко свърши, ще осъзнаеш, че това, което беше между нас двамата, е много по-дълбоко и по-важно.

— Объркал си нещата — отвърна Шарлот. — Ти си този, който реагира така след силно преживяване. Тук си, защото си бил зарязан и имаш нужда от мен, за да се почувстваш по-добре, докато не започнеш нова връзка.

— Това не е така.

— Хората ми казват, че съм твърде доверчива — продължи Шарлот. — И може би е вярно. Това обаче не означава, че съм глупава. Щом някой е доказал, че не може да му се има доверие, си взимам поука. Опитвам се да не повтарям грешките си. Това, което се опитвам да ти кажа, е, че никога няма да ти се доверя отново, Брайън. Ти провали връзката ни. Няма начин да оправиш нещата.

— Допускаш голяма грешка — предупреди Брайън.

— Време е да си тръгваш — заяви Шарлот.

Тя се завъртя на пети и мина зад ъгъла, запътвайки се към вратата.

Брайън погледна към Макс, в очите му се надигаше гняв.

— Не зная кой си, копеле такова — каза той, — но зная, че се възползваш от нея.

— Шарлот иска да си вървиш — отвърна Макс. — Вероятно ще е най-добре да го направиш.

— Майната ти — изсъска тихо Брайън.

Той наперено напусна кухнята. Няколко секунди по-късно вратата тихо се затвори зад него. Последва дълго мълчание, преди Шарлот отново да се появи. Ръцете й бяха скръстени плътно до тялото и тя изглеждаше притеснена.

— Това — започна тя — бе едно от най-глупавите неща, които някога съм правила. Въобще не трябваше да позволявам на Фил да го пусне да се качи тук горе.

— Спокойно. Почти съм сигурен, че всичко ще се успокои.

— Почти си сигурен?

— Не познавам Конрой толкова добре, колкото теб. Ти какво смяташ?

— Аз… не знам. До тази сутрин щях да кажа, че той не е от хората, които правят сцени.

— Той се ядоса, защото жената, при която смяташе, че може да се върне, след като е преживял всичко това, вече е продължила напред. Има нужда от време, за да се успокои.

— Надявам се да си прав. — Шарлот си пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — И все пак, да му позволя да се качи тук горе тази сутрин бе наистина тъпа постъпка.

— Да, желанието за отмъщение води до обратна реакция.

Тя присви очи.

— Явно си наясно по въпроса.

— Наясно съм — по две причини. Първата е, че през последните шест месеца научих колко много хора, които наемат частни детективи, ти казват, че просто искат да намерят отговори на въпросите си, но това, което всъщност желаят, е да разполагат със средства за отмъщение. Опитвам се да избягвам подобен тип работа. Никога не свършва добре.

Шарлот го наблюдаваше напрегнато.

— Каква е другата причина, поради която смяташ, че знаеш нещо за отмъщението?

— Аз самият, по един или друг начин, се опитвам да отмъстя от нощта, в която Куинтън Зейн запали пожара, в който загина майка ми. Виж докъде ме доведе това — разведен съм, почти разорен, според поне един психиатър, съм прегорял. Зад себе си имам провалена кариера като профайлър. Много хора предричат, че ще се проваля отново като частен детектив. Казват, че съм обсебен от идеята, че Куинтън Зейн е все още жив — и всичко това, защото искам отмъщение.

— Не, защото искаш да си сигурен, че Зейн е мъртъв. Разбираемо е. Искаш справедливост.

— Кажи това на психотерапевта, който ме диагностицира.

Тя го изненада с мимолетна усмивка.

— Ще го направя, ако някога ми се удаде възможност.

Странна, успокояваща топлина се прокрадна у него. Тя му вярваше. Не смяташе, че е параноичен или маниакален. Вярваше му и се доверяваше на интуицията си. Сред тези, които знаеха нещо за миналото му, тя бе единствената извън доведеното му семейство, която имаше вяра в него и в странния начин, по който гледаше на света.

— Благодаря — рече той. Не можа да измисли какво друго да каже.

— Е, дотук с удоволствието от отмъщението — заяви Шарлот. Тя влезе в кухнята и взе каната с кафе. — Връщаме се на работа. Точно колко можем да споделим с останалите членове на инвестиционния клуб, когато ги разпитваме?

— Ще започнем с истината — че Джоселин е изчезнала и че аз разследвам смъртта на Луиз Флинт. Ще видим как ще реагират и какво ще направят след това.