Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (41)

Четиридесет и първа глава

Мадисън Бенсън все още не бе тръгнала да бяга. Поне не и засега. Но Шарлот успя да забележи, че под хладните си сдържани маниери на администраторка, както и с бронята си от „Армани“, тя крие нервността си.

— Съгласих се да говоря с теб — каза Мадисън, — защото си доведената сестра на Джоселин. Но когато се обади преди няколко минути, не спомена, че ще доведеш детектив със себе си.

Тя хвърли мрачен поглед към Макс.

— Казах ти, Макс ми помага да издиря Джоселин — обясни Шарлот. — А също така разследва и смъртта на Луиз. Ако това, което Емили ни разкри, е вярно дори отчасти, имам чувството, че ти и останалите членове на клуба се нуждаете от всякаква помощ, която може да ви се предложи.

Двамата с Макс стояха прави във всекидневната на елегантния дом на Мадисън. Голямата къща бе разположена на склона на богаташката част на квартала Кралица Ан. Беше заобиколена от тучни градини. Прозорците разкриваха панорамна гледка към залива Елиът.

Мадисън не ги покани да седнат и не им предложи кафе.

Първоначално бе отказала да разговаря с тях, но когато я информираха, че преди малко са водили дълъг разговор с Емили, промени решението си.

Мадисън не бе доволна от присъствието на Макс, но беше ясно, че иска да получи информация от тях. Така да бъде, помисли си Шарлот. Те също имаха нужда от нейната информация.

— Какво точно ви каза Емили? — попита Мадисън.

— Каза ни, че вашият клуб служи за прикритие на онлайн операции срещу мъже, които злоупотребяват с властта си — разказа Шарлот. — Такива, за които вие петте сте решили, че са останали ненаказани от закона.

— Изглежда, тя вярва, че Луиз е била убита от някого, когото сте взели на прицел — добави Макс. — Някой, който е разбрал, че вашият клуб е отговорен за това, че животът му се е превърнал в истински ад. Тя каза, че ти и останалите смятате, че Джоселин е първата, която е побягнала, и че неотдавна ви е изпратила съобщение, за да ви предупреди.

За първи път Мадисън изглеждаше така, сякаш бе изненадана.

— Емили ли ви каза това? — попита тя.

— Да — потвърди Шарлот. — Ти не мислиш ли така?

Мадисън не отговори веднага. Тя отиде до остъклената стена, която гледаше към брега на залива Елиът.

— Зная, че Виктория и Емили вярват, че нещата стоят точно така — каза след малко Мадисън. Говореше така, сякаш подбираше всяка дума с голямо внимание. — Емили ви е казала истината за първоначалната цел на клуба. Наистина бяхме набелязали някои мъже, един от които, поне в този случай, буквално се беше отървал, въпреки че беше извършил убийство. Беше пребил жена си до смърт, но успя да убеди съдебните заседатели, че някой друг е извършил убийството. И, да, винаги сме знаели, че има вероятност някоя от нашите мишени да разбере кой е съсипал финансите или кариерата им, или ги е отстранил от светското общество. Но не съм толкова сигурна, че това е причината за убийството на Луиз — ако приемем, че е била убита, което според мен все още не е изяснено.

— А какво според теб се случва? — попита Шарлот.

Мадисън се обърна, очите й станаха студени.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да — потвърди Шарлот.

— Добре, ще ви кажа, но няма да ви хареса и се съмнявам дали ще ми повярвате. Ето как стоят нещата. Клубът ни бе основан, за да наказва насилниците, за които вярвахме, че са се измъкнали от закона. Искахме обаче прикритието ни да изглежда солидно. Затова наистина направихме законни инвестиции. Съсредоточихме усилията си върху малки нови фирми и контролният пакет акции на една от тях ще бъде изкупен от голяма технологична фирма. Ако сделката с „Кийуърт“ се осъществи, печалбите за членовете на нашия клуб ще бъдат огромни.

За миг Макс внимателно се загледа в нея, след което кимна.

— Смятате, че Джоселин е убила Луиз, за да има един човек по-малко в клуба — каза той. — Един член по-малко, с когото да се подели печалбата. И сега се питате дали тя няма да се опита да се отърве и от останалите от вас, за да може да е последната оцеляла, когато дойде денят за плащането.

— Не. — Шарлот беше потресена от това оскърбление. — Това не е вярно. Не можеш наистина да вярваш в това, Мадисън!

— Не казвам, че е истина — с безизразен глас отговори Мадисън, а погледът й стана пронизващ. — Казвам ви, че смятам това за една възможна вероятност. Честно казано, питах се и дали не е възможно Емили да е убила Луиз. Но Виктория е убедена, че Джоселин е тази, от която трябва да се притесняваме. Залогът е огромно количество пари. В моя свят това е мотив.

— И в моя свят това е много добър мотив — съгласи се Макс.

— Джоселин не е убийца! — Шарлот стисна ръцете си в юмруци. — За бога, Мадисън, познаваш я. Ти си й приятелка. А Луиз бе най-добрата й приятелка. Как можеш дори за миг да си помислиш, че тя ще направи нещо толкова ужасно, като да убие най-близката си приятелка?

— Не казвам, че го е направила. — Челюстта на Мадисън леко потрепна. — Казвам само, че когато залогът са толкова много пари, хората стават… непредсказуеми.

— Не и Джоселин — възрази Шарлот.

Тя все още бе бясна, но гласът й се бе успокоил. Беше дълбоко убедена в позицията си.

— Ако Джоселин е решила да се отърве от някого или всички останали членове на клуба, за да увеличи до максимум печалбите си, защо ще изпраща на вас и останалите кодирано предупреждение? — попита Макс.

В гласа му прозвуча умерено любопитство, не беше опит да притисне свидетеля за отговор, помисли си Шарлот.

— Не е ли очевидно? — Сега Мадисън бе видимо нетърпелива. — Тя иска да ни накара да мислим, че опасността идва от друга посока — от някоя неизвестна мишена, от някого, който е тръгнал да търси отмъщение.

— Струва ми се, че ако това накара всички вас да се скриете, само би направило нещата по-трудни за нея — посочи Макс. — Тя знае къде живеете тук, в града, но как ще ви открие, ако заминете на неизвестни места?

— Вие не познавате Джоселин много добре, нали? — Мадисън хвърли тънка, лишена от хумор усмивка. — Е, нека ви кажа, че тя разполагаше с повече от година, за да опознае членовете на клуба. Вероятно й е станало ясно в даден момент къде бихме отишли, ако се наложи да избягаме.

— Но вие не сте тръгнали да бягате, нали? — попита Макс.

— Не. Всичко това ще свърши след десет дни. Тогава е предвидено да приключи изкупуването на акциите от „Кийуърт“. Междувременно, аз трябва да държа нещата под контрол. Този вид сделки са деликатни. Нашата може да пропадне, дори и само един човек да се изплаши.

— С други думи, ако Джоселин се опитва да се отърве от останалите членове на клуба, тя разполага с ограничено време — каза Макс.

Шарлот му хвърли кръвнишки поглед, но той изглежда, не забеляза.

— Точно така — потвърди Мадисън.

— Ами ако нито Джоселин, нито Емили са убийци — тихо изрече Макс. — Ами ако някоя от мишените, както ги наричате, наистина преследва членовете на клуба?

— Имам пистолет — отвърна Мадисън. — Знам как да го използвам.

— Не само вие, но и всички останали от този клуб, както изглежда — каза Макс.

Мадисън сви рамене.

— Бяхме наясно, че има и някаква опасност. Просто не очаквахме тя да е свързана с някого от членовете.