Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (22)

Двадесет и втора глава

— Нека да изясним това — каза Игън. — Смятате, че смъртта на Луиз Флинт може да е свързана със стар случай на изнасилване в университета „Лоринг“?

— Към този момент е просто още едно предположение, което се опитвам да проверя — отговори Макс. — Госпожица Сойер ми помага, защото доведената й сестра не е на разположение.

Игън се намръщи.

— Нещо случило ли се е с госпожица Прует?

Слава богу, че се бе подготвила за този въпрос, помисли си Шарлот. Макс беше пределно ясен от самото начало, че по време на срещата те няма да издават никаква друга информация, освен тази, която бе абсолютно нужна. Но той не бе убеден, че тя ще успее да излъже достатъчно добре, за да заблуди бивше ченге, затова я беше накарал да упражни няколко неща по пътя от Сиатъл.

— Не, тя е добре — отвърна Шарлот. Беше горда от хладния, спокоен начин, по който произнесе думите. — Но отпътува на дълга едномесечна почивка в манастир. Не мога да се свържа и затова съм тук вместо нея. Зная, че тя ще иска да бъде информирана за всички развития.

— Да, да, ами нека само да изясня, че аз никога не съм се съмнявал в историята на доведената ви сестра за изнасилването — заяви Игън. Той се облегна в големия фотьойл и подпря глезените си, които бяха покрити от ботушите, върху ръчно избродираната на вид материя на табуретката. — Видях, че е ужасно изплашена и категорично имаше кървави белези отстрани на врата си. Обясни, че на това място нападателят опрял острието на ножа.

Шарлот внимаваше да не поглежда към Макс. Страхуваше се, че ако го стори, ще разкрие бушуващите в нея чувства. Спомняше си твърде добре колко яростно и с каква болка сестра й бе описвала как детективът, който отговарял за случая, отново и отново намеквал, че изнасилването е станало по взаимно съгласие — просто малко опасен секс, при което нещата са излезли извън контрол.

— Успя ли полицейското управление на Лоринг да намери някакви следи? — попита Макс.

Той зададе въпроса някак небрежно и професионално, помисли си Шарлот. Сякаш вярва на всичко, което Бригс казва.

Влажният й анорак бе окачен на закачалка близо до входната врата. Якето на Макс бе до него. Той не беше свалил спортното сако, което му стоеше толкова зле. Не го беше разкопчал, за да прикрие пистолета.

Обзавеждането на вилата бе истинска версия на това, което дизайнерите обичаха да наричат народен стил. Здравата дървена маса за хранене изглеждаше ръчно направена. Същото се отнасяше за завесите и килима. Истински цепеници, а не газ, горяха в камината. На различни места в стаята имаше фенери, което говореше, че обитателите на вилата бяха свикнали електричеството да спира по време на бури.

Имаше телевизор, закачен за сателитна чиния и домашен телефон с наземна линия, но Шарлот не видя и следа от мобилни телефони или компютри. Семейство Бригс полагаха големи усилия да живеят изолирани, без да прекъсват всички връзки с външния свят.

Единственото, което подсказваше, че някога те са имали по-стандартен живот, бяха снимките, поставени в рамки по полицата на камината. На едната се виждаше много по-млад Игън Бригс, облечен в полицейска униформа. Той се усмихваше гордо и властно бе прегърнал с ръка съпругата си Роксан. Дългата й руса коса се вееше от вятъра и тя изглеждаше много красива. Също така изглеждаше много по-млада от съпруга си.

Другите две снимки бяха на красив младеж — син, реши Шарлот. На първата снимка той беше облечен в тога на абитуриент. Ухилен с широка усмивка, която говореше „нямам търпение да се сблъскам с бъдещето си“.

На втората снимка се виждаше същият млад мъж няколко години по-късно. Беше се облегнал на парапета на верандата на вилата и вече не се усмихваше. Имаше нещо сърдито в начина, по който раменете му висяха прегърбени. Изглеждаше сякаш е ядосан, че е бил принуден да позира за снимката. Или може би просто ядосан на света, помисли си Шарлот.

— Нищо съществено — отвърна Игън на въпроса на Макс. — Мисля, че си спомням, че имаше две общоприети теории по това време. Нищо лично, госпожице Сойер, но едната от тези хипотези бе, че Джоселин Прует е участвала в някаква отвратителна секс игра, която в един момент й се е сторила прекалено груба.

Шарлот стисна подлакътника на стола си.

— Доведената ми сестра никога не си е падала по секс игри с връзване и доминация.

Беше наясно, че Макс й бе хвърлил предупредителен поглед, но не можеше да се сдържи. Някой трябваше да защити Джоселин, която не бе тук, за да го направи сама.

Игън въздъхна тежко.

— Както казах, вярвах на госпожица Прует. Но никой друг не ме подкрепи. Според хората, с които разговаряхме тогава, тя имаше репутацията на човек, когото бихте могли да наречете необуздан. На авантюристка.

Шарлот поклати глава.

— Подобни авантюри никога не са я занимавали.

Роксан Бригс се появи от кухнята. Тя беше все така висока, но сочната закръглена фигура, която бе притежавала, когато бе позирала за снимката върху полицата на камината, беше напълняла с времето. В един момент тя беше приела да изглежда като богинята майка. Беше облечена в дълга рокля, тип кафтан, украсена с ярки цветни пръски. Русата й коса наскоро беше започнала да посивява. Спускаше се сплетена на дебела плитка надолу по гърба й.

Тя наблюдаваше Шарлот със сериозен незаинтересован поглед и й предложи дървен поднос, на който имаше две чаши, от които излизаше пара.

— Кафе? — попита тя с шепнещ глас, който сякаш не съвпадаше с обема и височината й.

Това бе, замисли се Шарлот, първата дума, която Роксан бе произнесла, след като преди малко мълчаливо се бе запознала с нея, като само бе кимнала с глава.

— Да, благодаря — отвърна Шарлот и взе една от чашите.

— Сметана и захар? — попита Роксан.

— Не, благодаря — отговори Шарлот.

Роксан предложи другата чаша на Макс.

— Благодаря — каза той и взе кафето. — Без сметана и захар.

Роксан остави празния поднос върху ръчно издяланото и полирано парче дърво, което служеше за масичка за кафе. Тя се настани върху един диван с прекомерно натъпкана тапицерия.

Макс се обърна обратно към Игън.

— Казахте, че е имало две основни теории за престъплението. Каква беше втората?

— Изключих възможността за секс игри с връзване, защото прецених, че ако госпожица Прует е участвала в такова събитие, вероятно е щяла да познава нападателя.

— Той бил закрил очите й — обади се Шарлот. — Нахлузил чувал върху главата й и я заплашил, че ще я удуши.

— Знам, но все пак, ако тя беше правила редовно секс с него, съществуваше вероятност да има нещо у него, което тя би могла да разпознае. Също така, ако е имало подобен секс клуб, който е действал в кампуса, съм убеден, че щях да открия някого, който да знае нещо по въпроса. Университетът на Лоринг бе малък по онова време и градът не беше съвсем голям. Като се замисля, той и сега не е.

— Прав сте — намеси се Макс. — Би било трудно да запазиш в пълна тайна клуб за секс игри.

Игън кимна.

— Затова накрая възприех втората теория — че госпожица Прует е била жертва на сериен изнасилвач, който успява да се укрива, като се мести от кампус в кампус.

Шарлот отвори уста да каже, че Джоселин винаги е била убедена, че нападателят е някой, който добре е познавал кампуса. Но Макс й хвърли бърз поглед да си мълчи. Този път тя го послуша.

За няколко секунди Макс сведе очи към кафето си, сякаш премисляше информацията, която Игън бе споделил с тях. Когато вдигна поглед, изражението му беше неразгадаемо.

— Сигурен ли сте, че не може да е бил някой местен? — попита той.

— Повярвайте ми, прегледахме много детайлно тази възможност — отговори Игън. — Говорихме с много студенти, мъже и жени. Също така разпитахме няколко преподаватели и персонала. И до ден днешен съм убеден, че онзи, който е нападнал Джоселин Прует, се е преместил другаде. Ако досега не е бил заловен по някое друго обвинение, вероятно още върши посегателства.

— Подобни типове не се отказват — добави Макс.

Игън поклати глава.

— Не.

Шарлот стисна по-здраво чашата си.

— Сестра ми вярва, че е била следена, преди да бъде нападната. Явно изнасилвачът е познавал навиците й. Нападнал я е на такова място по пътя й, където е била най-уязвима. Това не означава ли, че е бил някой, който е познавал кампуса добре?

Игън й хвърли печален поглед.

— Означава, че някой е проучил кампуса, но не значи, че е следял сестра ви. По-вероятно е той да е избрал жертвата на случаен принцип. Всяко момиче, което е минало по този път в онази нощ, е било потенциална мишена. Джоселин Прует се е оказала не където трябва в неподходящо време.

Шарлот понечи да възрази, но Макс остави чашата с кафето така енергично, че успя да привлече вниманието й. Тя затвори уста. Това бе неговата експертна област, помисли си тя. Трябваше да остави човека да си върши работата.

— Има някои отличителни елементи в случая — каза Макс. — Опознаването на територията, нападението отзад, чувала, нахлузен върху главата, и употребата на нож подсказват внимателно обмислен план. Този тип има стратегия.

Игън изсумтя.

— Ако приемем, че така се е случило.

— Какво трябва да значи това? — поиска да узнае Шарлот.

Той й хвърли съчувствен поглед.

— Работата е там, че хората, които са обект на сериозно насилие и травми, често изпитват затруднения да си спомнят подробности за престъплението и това как точно е станало.

Шарлот се сдържа и не отвори уста, но това не й бе лесно.

Игън се обърна отново към Макс:

— Съгласен съм с вас. Да предположим, че госпожица Прует наистина си спомня детайлите правилно и нападателят е имал план. И е щял да го използва отново и отново, защото планът му е сработвал. Само че нямаше други оплаквания в полицията от кампуса или от град Лоринг. Повярвайте ми, следях внимателно за всяко нападение, което бе дори само донякъде подобно. Нищо не привлече вниманието ми. Затова си мисля, че се е преместил.

— А имаше ли нападения на други места в района? — попита Макс.

— Известно време преглеждах докладите за изнасилвания от кампуси из целия Тихоокеански Северозапад — обясни Игън. Той постави лактите си върху страничните облегалки на стола и сключи пръсти. — Същата година имаше още две, при които можеше да се намерят съвпадения. И двете се бяха случили в други университетски кампуси. И в двете имаше нож и завързване на очите.

— Някой бил ли е заловен? — попита Шарлот.

— Не, за съжаление. — Игън стисна зъби. — Следях нещата, но никой не беше арестуван. Никога не се появиха сериозни заподозрени. Както вече казах, ако човекът, нападнал тези две жени, е същият, който е изнасилил Джоселин Прует, то той е бил достатъчно умен, за да се мести от кампус в кампус. За известно време дори смятах, че ще мога да го открия, но следата изстина след втория доклад. Нямаше повече нападения с подобни характеристики.

— Но не смятате, че той се е отказал, нали? — попита Макс.

Игън поклати глава.

— Не. Но, както обясних, възможно е да е бил арестуван за някакво друго обвинение и да лежи в затвора. По дяволите, възможно е също и да е отишъл в друг щат. Досега може да е в другия край на страната. Когато има намесени огромни разстояния, няма подходящ начин да проследиш подобни престъпления.

— Не — съгласи се Макс. — Няма.

Странно затишие се настани вътре във вилата. Шарлот внезапно долови приглушеното блъскане на вятърните камбанки, които висяха на верандата. Вятърът отново се усилваше. Тя погледна към Роксан Бригс. Жената изглеждаше замръзнала на място. Вторачи се в Макс.

Игън бе този, който наруши мълчанието. Той впери поглед през прозореца.

— Времето отново се променя — рече той. — Не е зле да вземете решение да слезете от планината, преди нещата да се влошат твърде много.

Роксан се размърда.

— Те дори не са си изпили кафето, Игън.

Игън се намръщи и сякаш се готвеше да каже нещо, но точно в този миг, като по поръчка, светлините премигнаха и изгаснаха. Вилата се потопи в ранен сумрак.

Роксан се сепна, след което се изправи.

— И ето, електричеството пак прекъсна.

Игън изпъшка и се надигна от стола.

— Опасявам се, че това са обичайните проблеми по време на буря. Токът винаги спира. Е, затова са измислили генераторите.

— Ще запаля фенерите — каза Роксан.

Тя се придвижи през тясното пространство, отиде до масата за хранене и запали клечка кибрит. От една петромаксова лампа лумна светлина.

— Ще отида да запаля генератора. — Игън отново погледна към Макс. — Карайте внимателно надолу по планината. Цяла седмица имаше силни валежи. Реките и потоците са вдигнали нивата си. В подобни бури често има свлачища и паднали дървета. От време на време някой мост бива отнесен от водата.

— Ясно. — Макс се изправи на крака. — Благодаря за информацията. Ще си тръгваме.

Шарлот остави настрана недокоснатото си кафе и се изправи. Роксан й подаде връхната дреха, без да изрече и дума. Макс облече якето си и нахлупи шапката над очите си.

— Само още нещо, преди да потеглим — обърна се той към Игън. — Наскоро някой друг свързвал ли се е с вас във връзка с този стар случай?

— Не — отвърна Игън. — От години вие двамата сте първите, които питат за него. Защо?

— Просто съм любопитен — обясни Макс. Той подаде на Игън визитка. — Ако се сетите за нещо друго, ще съм ви благодарен, ако ми се обадите.

— Ще го направя — обеща Игън. Той отвори входната врата. — Направете ми услуга — дръжте ме в течение. Наистина бих искал да знам дали разследването ви ще има успех. След всичките тези години ще е хубаво да получа някои отговори.

— Ще поддържаме връзка — каза Макс. Той погледна към Шарлот. — Готова ли си?

— Готова съм.

Тя излезе отвън на покритата веранда. Макс я последва.

Бързо слезе по стълбите. Вятърните камбанки се блъскаха и звънтяха, създаваха мрачна, плашеща музика. Дъждът намаляваше, но вятърът се усилваше. Атмосферата кипеше от буйна енергия. Шарлот бе много доволна, че си тръгват.

Бързо се запъти към джипа. Макс се движеше пред нея. Тя знаеше, че той ще й отвори вратата за мястото до шофьора.

— Аз ще се оправя — каза Шарлот.

Махна му с ръка, отвори вратата и скочи на седалката.

Макс заобиколи предницата на колата, настани се зад волана и запали двигателя. Спря се колкото да свали якето и сакото си. Тя забеляза, че не свали кобура на пистолета.

Шарлот свали анорака си и спретнато го постави на пода на задното отделение, за да се суши.

Макс включи джипа на скорост и внимателно го подкара надолу по стръмната чакълеста пътека.

Роксан Бригс, осветена от блясъка на фенера, бе на прозореца и ги гледаше как си тръгват.

— Това е една нещастна жена — заяви Шарлот.