Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (45)

Четиридесет и пета глава

Шарлот се събуди от равномерното ромолене на дъжд и факта, че бе сама в леглото. Отвори очи и видя до прозореца силуета на Макс, скрит в мрака. Той бе по слипове и черната тениска без якичка, с които си бе легнал по-рано. Изглежда, съзерцаваше нощта.

Разбираше, че той пак е в онова друго измерение.

Беше влудяващо, помисли си тя — като да теглиш с макара едра риба, която се бори с кордата на въдицата. Това, естествено, доведе до друг въпрос — защо тя полагаше толкова големи усилия да прибере улова си?

— Хей — обади се тихо тя. — Всичко наред ли е?

Той обърна глава, за да я погледне.

— Да. Съжалявам. Не исках да те будя.

— Всичко е наред. Така или иначе не спях спокойно. Просто ту се унасях, ту се събуждах.

— И при мен е така. Продължавам да си мисля, че пропускам нещо важно в този случай.

Тя се поизправи, седна и обгърна с ръце коленете си.

— Бих казала, че и двамата пропускаме нещо важно. Защото работим заедно, нали така?

— Да, но това е моята работа. Предполага се, че аз съм този, който трябва да разгадае схемата.

— Има ли някакъв конкретен елемент, който те притеснява повече от останалите?

— Пътните карти.

— Онези, които намерихме в куфара в багажната клетка на Луиз Флинт и в сейфа на Джоселин?

— Да. И Луиз, и Джоселин бяха оградили в кръгчета селищата, където са станали трите изнасилвания, както и двата града, където се предполага, че жените са умрели от свръхдоза. Какво е било толкова важно в тези пет случая?

— Може би Джоселин и Луиз са били по следите на някоя от мишените на инвестиционния клуб.

— Може би — отвърна Макс. — Но Мадисън Бенсън и Емили Кели потвърдиха, че клубът е избирал мишените си от досиетата в приюта за жени, където Луиз е работила доброволно. Няма нищо, което да сочи, че трите жертви на изнасилване и двете мъртви жени са свързани с приюта. А се появи и онази бележка, която Луиз бе написала до Джоселин, потвърждавайки, че тези пет досиета съществуват само в хартиени копия.

— Може би Виктория ще успее да ни даде някои отговори. — Шарлот хвърли поглед към часовника. — Четири и половина. Няма смисъл да се опитваме отново да лягаме да спим. По-добре да се приготвим за пътуването до крайбрежието.

Макс се отдръпна от прозореца.

— Да.

Тя отметна завивките настрани и се измъкна от леглото.

— Първо ще се изкъпя и ще приготвя закуска за двама ни, докато ти се къпеш и бръснеш. О, между другото…

— Какво?

Тя се спря на прага на вратата и хвърли поглед през рамо.

— Мислих по твоя семеен проблем.

— Нямам семеен проблем. Имам бизнес затруднения, които засягат мои биологични родственици.

— Наричай ги както искаш, имам предложение.

Той я огледа с неохотно любопитство.

— Какво е то?

— Ти каза, че Декатур няма да установява какъвто и да е контакт с теб, че ще бъде подозрителен към всичко, което му кажеш. Но той е преуспял бизнесмен, нали?

— И?

— Вероятно за него работи назначен на договор адвокат.

— Сигурно разполага с цяла кантора адвокати. И какво от това?

— Бизнесмените слушат адвокатите си. Имаш ли познати адвокати?

— Върша някакви услуги на двама тук, в града. Единият от тях ми стана приятел. Защо?

— Защо не му занесеш папката си за Гатли? Помоли го да се свърже с адвокатите на Декатур и да им я покаже. Ако и на тях им направят впечатление същите тревожни сигнали, които ти си забелязал, ще говорят с клиента си.

— Хъм.

— По този начин оставаш на крачка встрани от ситуацията.

— Щом разбере, че досието е получено от мен, Декатур вероятно ще реши, че аз съм мошеникът, и няма да обърне внимание на информацията.

— Да, но поне ще знаеш, че е видял папката. Мисля, че е много по-вероятно Декатур да вземе папката на сериозно, ако това направят и адвокатите му. Ще бъде глупак, ако се направи, че не забелязва информацията пред очите си. В крайна сметка тя може да бъде потвърдена, нали?

— Да.

Тя изчака Макс да каже нещо друго, но той мълчеше. Просто стоеше там и я гледаше.

— Е, това беше просто една идея — каза Шарлот. — Ще отида да се изкъпя.

Тя понечи да се обърне.

— Шарлот.

Тя се спря и го погледна.

— Благодаря — каза той. — Това е логичен подход към проблема. Очевидният подход. По дяволите, трябваше сам да се сетя.

Тогава тя осъзна, че той смята, че по някакъв начин се е провалил в работата си — че не бе на нивото на своите собствени принципи.

Тя се усмихна.

— Единствената причина, поради която не ти е хрумнал този план, е, че си твърде близко до ситуацията. Въвлечен си емоционално. Абсолютно нормално при тези обстоятелства.

— Не, не е. Трябваше да се досетя за варианта да действам чрез адвокатите.

— Не бъди толкова самокритичен към себе си, Макс. Имаш право да изпитваш объркани емоции, когато става въпрос за семейството. Всички изпитват объркани емоции, когато става въпрос за семейството им.

Той прекоси стаята и отиде до прага на вратата, където бе застанала Шарлот, спирайки се на няколко сантиметра разстояние. Вдигна ръце, стисна касата на вратата от двете страни и се наведе много близо.

— Чувствата ми към семейство Декатур може да са сложни, но чувствата ми към теб не са.

Тя затаи дъх.

— Наистина ли?

— Разговорите с теб ми помагат да избистря мисленето си.

Е, да, това не бе точно обяснение в любов, но изречено от Макс, прозвуча като някакво особено важно заявление. Преди тя да успее да помоли за допълнително разяснение, той се наведе и я целуна.

Това не бе една от онези бавни, опияняващи целувки, при които тя се вкопчваше здраво в раменете му. Беше бърза, целенасочена, горещо интимна целувка. Беше, размишляваше тя, от онзи тип целувки, с които мъжът целува жената, когато смята, че има интимна връзка с нея.

А може би тя откриваше прекалено дълбок смисъл в една целувка.

Той отпусна ръце от касата на вратата и отстъпи назад.

— Шарлот… — започна той.

Спря се и просто я погледна. Шарлот си помисли, че прочете въпрос в очите му. Вероятно бе просто илюзия от утринната светлина, реши тя.

— Най-добре да тръгваме на път към крайбрежието — каза той. — Мисля, че наистина трябва да говорим с Виктория Матис колкото може по-скоро.

Шарлот повдигна вежди.

— Нещо не е наред ли?

— Просто имам някакво усещане. Понякога се получава така в дадени случаи.

Шарлот спря да задава повече въпроси.