Джейн Ан Кренц
Изчезналите момичета (6)

Шеста глава

Няколко минути по-късно той излезе от асансьора, държейки в едната си ръка отворен кожен портфейл. Под прозрачната пластмасова преградка тя можеше да види нещо, което приличаше на официално удостоверение.

— Макс Кътлър — представи се мъжът.

Тя огледа удостоверението отблизо. В действителност никога не бе виждала лично удостоверение на частен детектив, но документът изглеждаше автентичен. Снимката определено имаше прилика с мъжа, който стоеше пред нея, като се изключи фактът, че самата фотография не бе чак толкова плашеща, колкото реалния човек.

Макс Кътлър изглеждаше така, сякаш трябва да е облечен в полицейска или военна униформа. У него имаше нещо твърдо и непоклатимо. Вместо униформа носеше сиво-кафяви панталони, чисто бяла риза с разкопчана яка и провиснало яке.

Тъмната му коса бе късо подстригана с военна прецизност. Прическата му отиваше на твърдите като скала повърхност и извивки на лицето му. Беше невъзможно да разчетеш златистокафявите му очи.

Не бе най-красивият мъж в Сиатъл — доста далеч от тази представа, помисли си тя. Но навярно беше онзи, който щеше да оцелее, ако излезе на гладиаторската арена, за да се изправи срещу най-добре изглеждащия мъж.

У него имаше нещо хладно и резервирано. Сякаш нарочно поддържаше невидима бариера между себе си и света. Тя интуитивно разбра, че това е мъж, който не се чувства комфортно със силните емоции на другите. Почти сигурно щеше да се бори, за да потисне своите собствени страсти. Определено беше от типа хора, които не драматизират нещата, заключи тя.

Шарлот си напомни, че е тук, за да представлява Джоселин. Не беше трудно да реши как доведената й сестра би се справила със ситуацията. С увереност.

— Удостоверенията могат да бъдат фалшифицирани — отбеляза тя.

— Ясно. — Той кимна и леко се подсмихна. — Аз също нямам каквато и да е конкретна причина да ви се доверя.

— Познавах Луиз. Доведената ми сестра е… беше… една от най-добрите й приятелки. Вероятно най-близката.

— Къде е сестра ви? — попита Макс. Въпросът прозвуча прекалено непринудено.

— Това не е ваша работа — отвърна тя, решавайки да се държи хладно и решително. — Поне не и докато не науча нещо повече за вас.

— Казах ви, че работя за Даниел Флинт, братовчеда на починалата. — Макс извади телефон от джоба си и набра някакъв номер. — Ще ви оставя да потвърдите това с него.

Той се обади за кратко на някого по телефона, след което го подаде на Шарлот. Тя го пое с неохота.

— Ало? — смутено изрече тя. — Аз съм Шарлот Сойер.

— Сестрата на Джоселин, нали?

— Доведената сестра, да.

— Срещал съм се с Джоселин веднъж или два пъти за кратко. Аз съм Даниел Флинт, между другото, а мъжът, който току-що ви подаде телефона, говори истината. Той работи за мен.

— Много съжалявам за Луиз — каза Шарлот. — Не я познавах добре, но я харесвах и знам, че на Джоселин ще й липсва ужасно. Както вие казахте, те бяха близки. Нямам намерение да се пречкам на господин Кътлър и определено не искам да ви безпокоя. Но работата е там, че имам ключове, които принадлежат на Луиз. Какво искате да направя с тях?

— Ключове за апартамента й ли?

— И за багажната й клетка.

Шарлот бе наясно, че Макс я наблюдава съсредоточено със снайперистките си очи.

— Нямам нужда от други ключове — каза Даниел. — Може да ги дадете на господин Кътлър.

— При ключовете има бележка — добави Шарлот. Тя се обърна, отдалечи се на няколко крачки от Макс и сниши глас: — Нещо за някаква папка, която Луиз искала да даде на Джоселин.

— Каква папка?

— Нямам представа.

— Хм. — Даниел се замисли за миг. — Но щом Луиз е искала да я даде на Джоселин, за мен е без значение. Само че трябва да дадете възможност на Макс Кътлър да я погледне, става ли?

— Добре. — Тя хвърли поглед през рамо и видя, че Макс все още я наблюдава. — Господин Кътлър ми каза, че намирате нещо подозрително в смъртта на Луиз. Вярвате, че е била убита ли?

— Сигурен съм — отвърна Даниел. Гласът му бе мрачен и непоколебим.

Тя се прокашля.

— Ъ-ъ, а полицията?

— За тях нещата не стоят така. Дочух един детектив да казва: „Станеш ли наркоман, оставаш такъв за цял живот“.

— Луиз не взимаше наркотици — каза Шарлот. Тя не осъзна колко разпалено е прозвучал гласът й, докато не видя очите на Макс съвсем леко да се присвиват. Незабавно се опита да продължи с безпристрастен тон: — Джоселин щеше да знае, ако това е така. Тя щеше да стори нещо… може би щеше да предприеме някаква намеса.

— Радвам се, че и двамата сме съгласни, че Луиз не е взимала наркотици — каза Даниел. — Говорете с Кътлър. Моля ви! Може би знаете нещо, което ще му помогне да докаже, че братовчедка ми не е взела случайно или нарочно свръхдоза. И че също така не е проституирала.

Шарлот бе възмутена. Този път не направи опит да прикрие гнева си.

— От полицията са намекнали, че е била и проститутка ли?

— Да.

— Очевидно не знаят много за Луиз.

— Не. Слушайте, трябва да тръгвам. Шефът ми ще ме навика. Моля ви, споделете с Кътлър цялата информация, с която разполагате!

— Добре, Даниел. Аз… аз просто ужасно съжалявам.

— Благодаря. Аз също.

Шарлот затвори телефона. Тя се обърна бавно и пак се приближи, за да застане точно пред Макс. Подаде му телефона. Макс го взе и го пусна в джоба на якето си.

— Доволна ли си? — попита я той.

— Съгласна съм с Даниел. Не мога да повярвам, че Луиз е вземала наркотици и тя определено не е била проститутка. Това просто не е възможно.

— Как може да си толкова сигурна за наркотиците или проституирането?

Тя нетърпеливо махна с ръка в знак на несъгласие.

— Не зная как да ти докажа. Но съм напълно сигурна, че сестра ми, Джоселин, щеше да знае, ако Луиз е употребявала наркотици или е станала момиче на повикване. Джоселин щеше да е сериозно притеснена. Щеше да предприеме някакви действия.

— Вероятно не е можела да направи кой знае какво нито за наркотиците, нито за проституирането.

— Ти не познаваш Джоселин. Тя е много решителна личност.

— Засега ще се доверя на думите ти.

— Божичко, благодаря.

Макс не разбра сарказма.

— Според клиента ми, Луиз не е имала проблеми с парите.

— Не. Джоселин щеше да се намеси, за да й помогне, ако е било така.

Макс й хвърли неуверен поглед.

— Всичко сякаш е изцяло свързано с отношенията на Джоселин с Луиз. Но ти си тази, която е тук, а не доведената ти сестра.

— Джоселин замина за един месец да се уедини на почивка в манастира на един карибски остров. Не взе със себе си нито телефон, нито компютър. Нямам как да се свържа с нея, за да й съобщя новините.

— Не е взела никаква техника със себе си ли?

Шарлот поклати глава.

— Има си причина такъв вид почивка да се нарича уединение без технологии.

— Интересно.

Простичкият коментар я накара да замръзне.

— Защо? — попита тя.

— Телефонът и лаптопът на Луиз са изгубени. Очевидно и двете устройства са изчезнали в нощта, в която е умряла.

— Откраднати ли са?

— Това е основната теория — отвърна Макс.

Осени я прозрение.

— Те са били взети от човека, който я е убил, така ли?

— Както казах, това е основната теория.

— Чия основна теория?

— На клиента ми.

— Какво общо има това с уединението на сестра ми?

— Нямам представа — рече Макс. — Но ето с какво разполагам дотук: една мъртва жена — техниката й е открадната и липсват десет бона, а жената, която вероятно е била най-добрата й приятелка, не може да бъде намерена.

Шарлот стисна здраво презрамката на чантата си.

— Няма връзка. Не може да има връзка.

— Тогава сме изправени пред едно невероятно съвпадение.

Шарлот го изгледа, без да може да измисли разумен аргумент, за да контрира твърдението.

— Ами десетте бона? — най-накрая попита тя.

— Луиз Флинт ги е изтеглила в брой от сметката си сутринта преди да умре.

— В брой? Десет хиляди долара в брой?

— Виждаш защо имам въпроси — рече Макс. — Защо не погледнем какво представлява тази папка, за която ти спомена пред клиента ми?

Тя обмисли предложението около три секунди и след това реши, че няма друг очевиден курс на действие, освен да му даде ключовете и да не се занимава повече с този проблем. Но не можеше да го стори, защото Макс Кътлър бе подсказал, че проблемът може да касае и Джоселин, която не бе тук, за да се защити.

— Добре — най-сетне каза тя. — Но имай предвид, че в бележката Луиз дава ясно да се разбере, че иска Джоселин да вземе папката.

— Разбира се — съгласи се Макс. — Но доведената ти сестра не е тук, за да направи това, нали?

Тя вирна брадичка.

— Значи оставам аз.

— Вероятно искаш да погледнеш какво има в тази папка, преди да предявиш претенциите си.

Той има право — помисли си тя.

— По дяволите. — Шарлот извади плика с ключовете от портмонето си. — Да вървим.

— Къде отиваме?

— При багажната клетка на Луиз. Предполагам, че знаеш къде е?

— Да — потвърди Макс. — Знам къде е. Всъщност бях се приготвил да я огледам, когато ти се обади.